ShadowDance

На мен Ксеноцид не ми хареса, затова така и не прочетох Рожби на съзнанието или както там се казваше следващата. Обаче това въобще не ми развали впечатленията от първите 2 тома, които са шедьоври.

Говорителят си е достатъчно завършен и самостоятелен роман и спокойно може и да спреш след него, ако все пак не ти се рискува или не можеш да си я набавиш.

Аз сигурно съм единствения човек за който Говорителя е най-тъпата от поредицата и най-припиващата. Ксеноцид ми хареса значително повече но това си е лично мое впечатление с което не ангажирам никого.

Нещо на Стефани Майер беше последно фентъзи, което четох - "Краткият втори живот на Бри Танер" или нещо подобно. Книжката е много хубава. Сега чета "Плът и кръв: на Кънингам.

Ти имаш доста странен вкус за някои неща, без да те обиждам.
Примерно знам, че си падаш по Дюн след първата и втората част, а аз не успях да ги докретам до никъде.
А иначе Говорителят я имам, купих си ги трите (втората ми е разделена на две части и доста ме кефи изданието) за общо 18 лева и така или иначе ще я видя. Сега гледах в нета и всъщност по разни класации тя е преди Играта.
Бтв, кои части имаха Хюго и Небюла?

Играта и Говорителят. А иначе те са буквално в различни жанрове, така че сравнение между двете е напълно безпредметно. ЛИЧНО за мен Играта е по-силната книга - по-концентрирана, многократно по-интензивна като внушение. Но и двете са велики.

Иначе те не са осем книги. Де факто имаш три групи. Първата група е само Играта. Втората група е т.нар. "трилогия за Говорителя", която са следващите три - те са си на практика спейс опера. И накрая идва "тетралогията за Бийн" - четирите Сенки, от които първата е алтернативен (и много - МНОГО - добър) рителинг на Играта от друга гледна точка, а следващите са политическите интриги и войни на Земята, непосредствено след края на Играта.

Приключих сборника "Пясъчните крале" на Мартин. Едноименният разказ определено не е за хора като мен, имащи инсектофобия, но пък е нещо, което винаги ще помня. Най-много ми хареса разказа /или повестта, не знам точно/ Нощен летец. Даже кратките бъкат от оригинални идеи, чак яд и възхита да те хване.
Само на Бързите приятели не схванах края. Но е възможно мозъка ми да е проспал смисъла, та няма да е зле да го препрочета.

Сянката на Ендър - не я бях чел никога и се размазвам от кеф.

cordelia wrote:Приключих сборника "Пясъчните крале" на Мартин. Едноименният разказ определено не е за хора като мен, имащи инсектофобия, но пък е нещо, което винаги ще помня. Най-много ми хареса разказа /или повестта, не знам точно/ Нощен летец. Даже кратките бъкат от оригинални идеи, чак яд и възхита да те хване.
Само на Бързите приятели не схванах края. Но е възможно мозъка ми да е проспал смисъла, та няма да е зле да го препрочета.

Като цяло добра ли е защото се чудех дали да си я купя тази антология?

"Нощен летец" е и моя фаворит от "Пясъчните крале". Но и другите са много добри. Не съм чел толкова много фантастика, за да съм достатъчно обективен, но наистина сборника ми хареса наистина много. Тъй че бих я препоръчал определено.
Claymore, имай предвид, че освен погнусата от насекоми Мартин експлоатира и темата за ходещи мъртъвци (това го има и в "Песен за огън и лед", всъщност) в някои от разказите, в случай, че това те притеснява повече или по-малко. Ако ти допада "Песен за огън и лед" и не си алергичен към фантастика, мисля, че ще оцениш и този сборник, поне при мен беше така.

Напоследък попадах на добри книги в повечето случаи.
Dragon in Chains на Даниел Фокс – препоръчвам, поетичен, мрачен и въпреки това с някаква наивност или невинност, които ужасно ми допадат.
In Great Waters на Kit Whitfield – също горещо препоръчвам, единственото ми оплакване е от малко ръшнатия финал.
Johannes Cabal the Necromancer на Jonathan L. Howard – интересен роман въпреки и поради слабостите си, смесва хумор, хорър и драма успешно. Проблемът с него е, че на автора му личи кога е писал с вдъхновение и кога по инерция и структурата му е малко втф. Въпреки това си струва.
Nights of Villjamur на Mark Charan Newton – остава огромна загадка защо е целият тоя хайп по поредицата, Нютън вади едно самочувствие, все едно е открил топлата вода, а това сме го чели много пъти и то от много по-кадърни автори. На моменти не ги вдявам въобще вкусовете на хората.
Galileo's Dream на Kim Stanley Robinson – много, много добър роман, не мисля, че разни суперлативи могат да дадат ясна представа колко всъщност.
Pandemonium и The Devil's Alphabet на Daryl Gregory – адски кадърен автор, The Devil's Alphabet е особено препоръчителен.
Fevre Dream на Джордж Мартин – мне, не ми допадна, въпреки че имах желанието. Тоя вампирски южняшки готик не е за Мартин, някак му липсва стила.

Kolender,даже обратното съм на алергичен към фантастика.

Прочетох Игра на тронове и проклет да е Мартин ако бави толкова много книги от ТАКЪВ калибър.Единственият съществен минус е че повечето жени и момичета в книгата с изключение на Денерис,Аря и Кейтлин са плиткоумни и повърхностни дори Церсей.Санса е такова смотано същество че направо ,като и че има прекалено много герои на които да симпатизираш така че не съм сигурен за кой да викам-за Тирион,за Денерис за Тъли и Старк?

Утре ще си купя Мъглороден,но тъй като единственият екземпляр "на показ" има вдлъбнатинки като дупки и малко бръчки на корицата,дали
ще бъде претенциозно ако поискам друг екземпляр?
П.П.Някой може ли да ми каже как дракон може да суче не че не беше брутално яка тая сцена?

На Мартин героите да ги видиш по-натам в поредицата, когато започнат повече глави, разказвани от гледната им точка Много яки и реалистични са всичките. Нещото което най-много кефи в поредицата според мен.

Claymore47_Fen wrote:Утре ще си купя Мъглороден,но тъй като единственият екземпляр "на показ" има вдлъбнатинки като дупки и малко бръчки на корицата,дали
ще бъде претенциозно ако поискам друг екземпляр?

Не, изобщо не е претенциозно - ти си клиент и като клиент имаш правото да поискаш да ти продадат продукт без дефекти, ако за него ще платиш като за продукт без дефекти. Ако ти кажат, че имат само тази бройка, просто се обръщаш и си тръгваш - проверяваш дали в друга книжарница няма по-добри, а ако няма, след два дни се връщаш в тази и питаш пак за екземпляр без дефекти. В един момент ще им дойде акълът.

Между другото, не те съветвам да викаш за Старките.