ShadowDance

Набързо прочетох Галактическа бутафория на Емил Манов - доста забавна социална сатира в стил Лем.

Dante wrote:Снощи започнах Метро 2033 и набързо прочетох 100 страници. За сега съм крайно несъгласен с ниската оценка дадена в сайта. Ще цитирам коментара си по този и още един въпрост от друг форум, защото ме мързи да пиша същото, но с други думи.




Mненията за "Метро 2033" в интернет са много противоречиви, но на мен за сега бая ми харесва. Има атмосфера, оригинален и интересен свят, приключения, екшън и историята, която ако не най-оригналната на света, то поне те кара да следиш с интерес. И най-важното - чете се адски леко и не усещаш кога е изтекло времето и страниците. А това при мен е много важен фактор. В последните месеца зарязах повече книги, от колкото през последните няколко години. Много мразя когато започна да чета някоя фантастика с нагласата за интересна история, приключения, нов оригинален свят, готина атмосфера и т.н, а получи философски есета по няколко десетки страници и от време на време малко сюжет. Просто не мога да чета нещо подобно. Ако ще пишеш такава литература - стани философ, а не фантатаст... Да, яко е от време на време да има разсъждения за екзистенциални проблеми, но когато е умерено, в малки количества и на място. И се зачудих - и при вас ли е така или проблемът е в моят телевизор?

Явно имаме доста различни възприятия. Идеята ми хареса доста на мен, но изпълнението никак. Твърде много си личеше, че е писана под серийна форма в нета, твърде неравна, героите са доста картонени, наблюденията за общоството следват твърде елементарно, имаха един такъв леко поучителен тон. Все неща, които за провалят дори и най-яката идея.

Аз съм сега на Lord of Light, най-накрая в оригинал

Аз го имам на български но явно чичо ми като го е чел се е ядосал защото има откъснати 40 страници.

Май не е виновен чичо ти, а по-скоро имаше едно дефектно издание с липсващи страници, ако правилно си спомням.

Мда, аз също имам точно това дефектното
По темата, чета Мариан Кийс, намсикоя книга подред и само се хиля Не си бях правила скоро такава почивка от фентъзи/фантастиката

Дочетох най-накрая The City and The City на Mieville. Чудесна книга с брутално шизофреничен сетинг.

На моменти обаче стилът почти ме вкарваше в депресия - бройката на думите, които срещам за пръв път изобщо, беше зашеметяваща. Аз ли съм толкоз начинаещ или Миевил ползва елитистки апокрифни речници?


Друго, което ме издразни за пореден път, е тоталния ми мързел и изключително редките моменти на настроение за четене. 370 странична книжка, първата половина - месец и кусур, втората половина - 3 дни. :<


Сега се чудя коя следните три да почна - Unseen academicals, първият Mistborn или The Darkness That Comes Before...

Спокойно, не си само ти, точно тази не съм чел, но по принцип Миевил използва огромно количество редки думи и си е тегаво на моменти.

От тия трите определено The Darkness...

А може и първо "Unseen Academicals", която при каквото и да е над средното ниво на английски (а явно при теб е така, че и нагоре, щом изобщо си успял да се справиш с Миевил ), ще бъде прочетена за ден-два, максимум три

Добавено: Явно още не съм се събудил. Горе бях написал "щом изобщо успяваш да се справил". Уф.

Добавено пак: Мм, таковата, изобщо не казвам, че "The Darkness..." не трябва да бъде четена; напротив, и на мен ми е в списъка за четене съвсем скоро. Просто казвам, че "Academicals" може да бъде прочетена набързо и без да пречи на другото

С Пратчет нямам абсолютно никакви затруднения - Миевил е първият автор, при който ми се налага да търся речници, щото един куп думи дори не съм ги виждал през живота си. Добре, че почнах с най-кратката му книга, ще знам какво ме очаква в PSS.


Май точно с "академиците" ще почна, тъй като най-накрая ми се очертават пълноценни два дни почивка и шансът да ме увлече и да я приключа набързо е голям.

Практиката ми при поредици (особено трилогии) е да ги чета от край до край, та ако хвана Бакър и ме налегне лентяйството, ще го влача 3-4 месеца поне. За това дали трябва да бъде четена The Darkness... изобщо не изпитвам никакви съмнения - чел съм стотина страници от нея на компютър преди да си ги купя и беше страхотна.

От друга страна Пратчет вероятно си чел в неизброими количества, за разлика от Бакър

Да споделя, че прочетох "Фирмин" от Сам Савидж. Не е в "нашите" жанрове, но е много хубава книга. Има елитен художествен стил (че и добре преведен) и от моя тип хумор. Единствен "минус" - става все по-тъжна накъм края си. Но пък началото компенсира. Любимият ми лаф е когато героят описва как преживява книгите, които чете:

След това потеглих на път с разнебитен параход в компанията на Марлоу по една река в Африка, за да търся мъж на име Курц. Намерихме го. По-добре да не бяхме!

The Steel Remains - Richard Morgan

Голямо удоволствие беше. Морган за пореден път след трилогията за Такеши Ковач ми доказа, че е умел разказвач и добър наблюдател на човешката природа.

Чудесна история, разказана през повечето време от три различни гледни точки на три места в света на романа, които постепенно се събират заедно. Много кадърно описание на схватките с хладни оръжия и кефещо използване на имена като Bandgleam, Laughing Girl, Quarterless, Wraithslayer и Falling Angel.

Егар Драконоубиеца непрекъснато си го представях с израженията и гласа на Джейсън Момоа (Ронан от "Старгейт Атлантис" и бъдещ Конан), особено в една от финалните сцени, в която той огледа останалите около масата, сви рамене и каза: "I'm with the faggot".

И в тая връзка - евала на Морган, че така е извъртял клишето за славния юнак, който тук пак е славен, макар и поочукан от преживелиците като Бриджбърнърите (но по-добре описан от всичките взети заедно начело с Уискиджак), а същевременно мощно кълве на мъжко.

Interpreter wrote:Тиам, когато излезе The Steel Remains на Р. Морган, ще бъдеш напълно удовлетворена естетически

Злите, които искат да унищожат човечеството са доста симпатични. За разлика от протагонистите, които искат да го спасят: Заклет педераст, лезбийка побойник и педофил алкохолик. Краят не е чак отчайващ, но затова пък е отворен

Жалко впрочем, че заради 2-3 по-описателни сцени на гей секс (които не бяха хич самоцелни), книгата вероятно няма да види превод на български.


Препоръчвам горещо на всички, които се оправят с английския и са фенове на Ричард Морган и/или на военно фентъзи със "сурово правдоподобие" (по израза на Мартин, когато описва Песен за Огън и Лед).

^ Морган е много силен действително. Препоръчвах го преди време, но... Добре че напомняш, да напомня пак да го дадат да се прави