ShadowDance

Marfa wrote:Не е същото като с хазяйтака и яката купон-квартирка, но днес имах най-скапания си ден в цялата си професионална кариера. Просто токът спря в осем и половина сутринта и дойде в четири. Профилактика+повреда. И през цялото време стояхме диван-чапраз и чакахме заветното електричество да доди. От осем и половина сутринта, до четири следобед. Ей тъй на стояхме. Като да не казвам какво. Изключително противен ден. Не че не може и да е по-гадно, ма не ща.

не ви ли караха да надработвате?

Marfa wrote:Не е същото като с хазяйтака и яката купон-квартирка, но днес имах най-скапания си ден в цялата си професионална кариера. Просто токът спря в осем и половина сутринта и дойде в четири. Профилактика+повреда. И през цялото време стояхме диван-чапраз и чакахме заветното електричество да доди. От осем и половина сутринта, до четири следобед. Ей тъй на стояхме. Като да не казвам какво. Изключително противен ден. Не че не може и да е по-гадно, ма не ща.

На нас ни се случи преди 2 седмици... Но поне ни казаха, че ще дойде чак в 4 и половина и шефа каза - бегайте по къщите. Знаеше се, че ще има профилактика, но я поизместили с няколко дни напред, та греда.

Ми шефовете бяха по командировки. А единствената шефка, която не беше, си дойде на работа в един и ни вика "ами аз знаех, че ще има профилактика". И се завря да пие някво кафе някъде си, а ние стояхме като дебили до четири. Ебати и идиотския ден!

Marfa wrote:Ми шефовете бяха по командировки. А единствената шефка, която не беше, си дойде на работа в един и ни вика "ами аз знаех, че ще има профилактика". И се завря да пие някво кафе някъде си, а ние стояхме като дебили до четири. Ебати и идиотския ден!

Идиотски ден е да няма ток НО да надработите до 10 вечерта!

Прав си Е те тогава щях да емигрирам. Верно!

Искам да споделя мнението си, че говоренето на висок глас в градския транспорт трябва да се забрани. Днес пътувах има-няма и 15 минути, но ми се сториха поне 30. До мен две възрастни госпожи в този кратък период, успяха да се запознаят, да си изплачат половината болежки, да се разпитат за общи познати, кажат кога им били починали всичките роднини, на колко години са внуците им, обсъдят здравната реформа и какво ли още не. Бяха на най-задната седалка, но се обзалагам, че и шофьорът успяваше да ги чува...Направо се изненадах, че и европейското не обсъдиха.

Обграден съм отвсякъде от предателски същества. Със всяка изминала година границата, при чието преминаване на хората около мен спира да им пука за етиката и доброто отношение, става все по-близка до нулата. И докато навремето това нямаше голямо значение, защото с голяма успеваемост стоях далеч от дребните интрижки (които хората така се забавляват да създават) и въобще абсолютно не виждах какво толкова е драматичното в цялата работа, то вече нещата зеха да стават доста дебели и зема да ми писва, каквото и да тръгна да правя, все да се пазя от хората, с които го правя.

/whine

остаряваме...

Първо градско каране никого не убих ,а и мен никой не застреля...Колата здрава, инструктора не получи инсулт Абе голям кеф

Сутринта си излязох от нас за работа, ведър, спокоен, времето приятно прохладно и подухва вятър, метрото ми дойде веднага, после и трамвая и реших, че на път за книгопродавницата мога да се мушна да се разходя из Заимовия парк. В слушалките звучат "Месии" на Хендел, абе пасторална идилия и ЕСТЕСТВЕНО, точно мислейки (пърдон, немислейки) колко е хубаво всичко на една от алеите гледам някакъв юнак се проснал на земята. Беше изпаднал в нещо като пост-гърч, така и не разбрах какво точно, май беше направил епилептичен припадък и тъкмо се освестваше полека лека. И понеже се опитваше да стане, хванах го под раменете и го подхванах. Беше ми ясно, че няма какво да направя, ма си викам поне да го оставя седнал на някоя пейка и да викна линейка. А не беше нито скитник нито нещо, съвсем нормално изглеждащ си 30 годишен мъж. Той после се освести, няма нужда и линейка да викаме, та не беше това драмата. Обаче имаше една малка подслучка в цялата история, която за пореден път ми доказа, че има хора, които НЕ заслужават да живеят.

Тъкмо докато се опитвах да го подхвана по-удобно човекът (после се представи като Юли) ни задмина някакво семейство, и мъжът вика "Остави го момче, само си цапаш костюма!" БАСИ!

Ако нещо може да затрие окончателно вярата ми в хората, то това са такива лумпени.

Дааа!
Леля ми роди! Сдобих се с първия си първи братовчед на 14.06.2008 в 12:45!
Казва се Денис, страшно е сладък - с много черна косица и черни очи!
И ще ми вика "кака"

Честито, Мели! И да я възпитаваш добре! В смисъл - да стане усмихната и сияйна като кака си

Базиле, уф... Мдам. Това с вярата в хората... мдам.

И аз имах преди около месец забавна случка - минавам покрай ФМИ, гледам - на трамвайната спирка лежи на земята възрастен (доста възрастен) човек и се опитва да стане; явно не успял да слезе както трябва от трамвая. Подавам му ръка, повдигам го - на два пъти, защото по средата той ме помоли да го изчакам малко да си поеме дъх - но го вдигнах, всичко наред. Той пък да се окаже симпатяга Питам го "всичко наред ли е, някакви проблеми има ли?", той ме гледа и със съвсем сериозно изражение на лицето ми казва "Деветдесет и пет години - голям проблем!" После се ухили де, гледам го, че всъщност много добре си върви човекът, поговорихме си, целият му ум си беше на мястото, па току се разделихме - той си тръгна към тях, аз - към ФМИ, с приповдигнато настроение от това, че има хора, които знаят как да си живеят живота и като им се случи нещо такова, остават в добро настроение и изобщо.

И всичко щеше да е просто идеално, ако през цялото време, през всичките 5-6 минути на случката, на тротоара (!) на три метра от нас в един джип с почти-затъмнени, но недостатъчно, стъкла не бяха седели младеж и девойка, които с *явно* отегчение чакаха да се разкараме оттам, че да могат да слязат от тротоара през спирката, да излязат на булюварда и да тръгнат накъдето бяха решили. Значи... ако поне веднъж бяха натиснали клаксона, нямаше да се сдържа, щях да им направя нещо на колата, па после ако ще и боя да си изкарам.

Но все пак успях да си тръгна оттам в приповдигнато настроение.

Аз също имах подобна случка вчера, пред кварталната кръчма. Някакъв алкохолик се беше разстлал на земята и се опитваше да стане. Подминах го.

Сайтът на матурите не щеше да се отваря в продължение на половин час, най-накрая с кански усилия се отвори,за да продължи да не се отваря прозореца за попълване на данни,а третият прозорец с резултатите ми подложи търпението на адско изпитание.Все пак си заслужаваше неспирното цъкане на рефреш бутона ^^
5,82 по бел и 5,99 по математика
унсс, твоя съм

Честито )