ShadowDance

Не бях гледала отдавна Damage на Louise Malle. При все че някои нива на филма са остарели и като замисъл, и като изпълнение, все още намирам, че резултатът е безкрайно задоволителен. А и някак винаги са ми харесвали изпълненията във филма толкова много...

One Hour Photo. Още една роля на самотен и объркан човек за Робин Уилямс. Много го бива за това. А и филма като цяло ми хареса.

Container на Лукас Мудисон... Ами... екстремно експериментален, алтернативно модернистичен... Създава усещането за смисленост, която си твърде тъп, за да схванеш, както и неистова самота и бягство от действителността. Но определено не е за всеки. И все пак е категорично за кино, защото 72 минути, в които разни черно-бели хора вършат безсмислени действия докато гласът на младо момиче каканиже безсмислени монолози, си искат малко принуда, за да се изтърпят... Половината зала си излезе, но аз честно казано не съжалявам, че го гледах.

Clone Wars -пълна отврат. Искам си парите отчаяно и обратно, както се казва. Не мога да повярвам, че всъщност не излязох от киното.

The Visitor -много добро, независимо филмче, с отличен сценарий и доста добри попадения в актьорско отношение. Прогонозирам, че ще успее да збърше няколко номинации като се започне сезона с наградите след около месец.

Transformers -беше ми за 4 път (май). Все така сладурски инфантилно "детско".

Пак гледах Hero, все така един от най-красивите филми, които съм гледал. Помня как беше в киното, за съжаление не е толкова яко пред компютъра, но бива

дръпнах си Clone Wars (понеже на кино не, мерси), нещо не ме грабна хич и всъщност го изтрих преди да го изгледам...

Hero си беше наистина чудесно зрелище на голям екран. Добре си постъпил с Клоун-а, на мен ми се наложи дори сама да изтърпя това нещо. Знаех си, че е лоша идея.

Fear and Loathing in Las Vegas - е не, и на 3ти опит не успях да го догледам този филм до края. Има много смешни попадения и Джони Деп е особено запомнящ се (мн ме изкефи фактът че образът му е по реален човек), но е МНОГО ПСИХАРСКО И ОБЪРКАНО И НАРКОТИЧНО....Спрях го около един час след филма след като се улових, че броя фазите на секцията за 4ти път. Това наистина не съм сигурен дали мога да го издържа дори напушен....

Nim's Island - ужасно детски,предвидим и крайно НЕинтересен. Супер тъпо ми е за Фостър, която след доста силния Брейв Уан пак е направила рандъм филм за рандъм кинти (доста вълнообразна филмография направи тази жена).

In Bruges - мнооооооооого як. Двама наемни убийци (Брендан Глийсън и Колин Фарел) са пратени от шефа си (Ралф Файнс) в Брюж, за да се поскрият след леко прецакване на последната им работа. Страхотни диалози, съвсем прилична история, невероятна актьорска игра (баси почнах да харесвам Колин фарел) и един от най-красивите градове в Европа.

Children of Men - по някаква причина го бях пропуснал навремето, като вървеше по кината, и сега наваксах. Страхотен филм, дори и на малък екран визията е смазваща. Освежаващо различен от типичния мейнстрийм с реалистичността си (доколкото може да се говори за такова нещо в фантастика) и липсата на захаросани моменти. И брилянтно режисиран като цяло, но ние си знаем, че Куарон е майстор, все пак дори от Хари Потър направи качествен мрачен филм.

Радвам се, че си се изкефил, наистина си заслужава филмът. И аман от тоя голям екран, точно пък на тоя филм е абс все тая как го гледаш, за да те грабне.

Не е точно така. И хаосът при престрелките е по-силно въздействащ на голям екран, и военните сцени към края. Тоя филм е до голяма степен визия, а визията винаги влиза повече на голям екран. Май само за романтичните и ситуационните комедии е все тая на какво ще ги гледа човек, така като се замисля. Всичко, разчитащо поне донякъде на визия, си проси голям екран.

1.Тоя филм е до голяма степен визия, а 2.визията винаги влиза повече на голям екран.

Първото е стряскащо НЕвярно (всеки, който е гледал филма го знае), второто - горе-долу. На плазмата на Йоан например с по една баничка току-що изпечена едва ли влиза по-малко визията .

Добре.

Да си кажа честно, откакто имам възможност да гледам HD BluRay h264 рипове, превъзходството на киното като качество на визията далеч не ми се вижда толкова голямо, колкото преди. Но това е дискусия за друга тема.

Иначе аз също мисля, че точно този филм е до голяма степен визия и нямаше и да е наполовина толкова въздействащ, ако тя беше стандартна и невпечатляваща.

Muad_Dib wrote:Fear and Loathing in Las Vegas - е не, и на 3ти опит не успях да го догледам този филм до края. Има много смешни попадения и Джони Деп е особено запомнящ се (мн ме изкефи фактът че образът му е по реален човек), но е МНОГО ПСИХАРСКО И ОБЪРКАНО И НАРКОТИЧНО....Спрях го около един час след филма след като се улових, че броя фазите на секцията за 4ти път. Това наистина не съм сигурен дали мога да го издържа дори напушен....

Nim's Island - ужасно детски,предвидим и крайно НЕинтересен. Супер тъпо ми е за Фостър, която след доста силния Брейв Уан пак е направила рандъм филм за рандъм кинти (доста вълнообразна филмография направи тази жена).

In Bruges - мнооооооооого як. Двама наемни убийци (Брендан Глийсън и Колин Фарел) са пратени от шефа си (Ралф Файнс) в Брюж, за да се поскрият след леко прецакване на последната им работа. Страхотни диалози, съвсем прилична история, невероятна актьорска игра (баси почнах да харесвам Колин фарел) и един от най-красивите градове в Европа.

Loathing-a е таква голяма забава и толкова шашаво нещо. Жалко, че не успяваш да го изгледаш до края (не, че става нещо различно ).

Напълно съм съгласна за Nim`s Island. Голямо разочарование, а аз като не мога да трая и Бреслин съвсем ми дойде вповече.

Bruges е един от най-любимите ми филми за годината. Пропуснал си да споменеш музиката колко е добра във филма.

Demandred wrote:Да си кажа честно, откакто имам възможност да гледам HD BluRay h264 рипове, превъзходството на киното като качество на визията далеч не ми се вижда толкова голямо, колкото преди. Но това е дискусия за друга тема.

Иначе аз също мисля, че точно този филм е до голяма степен визия и нямаше и да е наполовина толкова въздействащ, ако тя беше стандартна и невпечатляваща.

Ами гледай сега, знам, че вашите салони като цяло са скапани, така че не мога да говоря за Пловдив. Обаче поне що се отнася до софийските кина, мисля, че въпросът е в мащаба, не толкова в качеството. В смисъл, РАЗМЕРА, един вид. После идва и звукът.