Ролик, функцията ти в този топик да ми тропаш с краче ли е? Не мислиш ли, че можем да минем и без това? Ок, разбрах, че не си разбрал защо функционира, безсилен съм да го обясня по по-прост начин. My bad, сега ни остави с Виви да си поприказваме.Roland wrote:Освен дето не са. И не функционира.Silver wrote:Личното ти мнение по повод Зоуи Дешанел и Марк Уолбърг е несъществено. Дори да бяха ужасa, който описваш, ето че имаме пример как този тип ужас може да се впрегне в нещо креативно и да функционира.
Вивиан,
Бюджетът на The Happening е такъв, защото Шиамалан е скъп режисьор и сценарист и защото работи винаги с първокласен екип. Ако имаш претенции по отношение на формата - предложи ги. Аз нямам - нито към Так Фуджимото, нито към Джеймс Нютън Хауърд, например.Бюджетът го споменах, защото подобни експерименти, които ти визираш обикновено са най-евтиният жанр в киното, но изглежда според теб Найт е мегаломан, който изпитва нуждата да влага колкото му се даде и тъй като е човек на скъпи вкусове, поддава се на желанията си да иска много.
Прочети отново отговора ми в т. 2. Ще го кажа накратко - Явлението не е документален филм и ако седна да се захващам за подобни нелепости когато ми падне, филм върху филма няма да остане.Фактологическите грешки, които имам предвид са свързани с начина, по който пътуването с влак в района около Филаделфия работи във филма. Имайки предвид, че неточностите са потресаващи, поне за човек, който малко е пътувал там с влаковете им, аз съм изненадана. Особено ако приемем факта, че М. Найт влага толкова много размисли върху детайлите и съдържанието на филмите си. Нима ако беше планирал тъй внимателно Явлението като добре конструирано произведение, щеше да се запусне дотам, че да съществуват неточности в местоположенията на местност, където е прекарал детството си?
Какво ще кажеш да се концентрираме върху сериозните неща, които имат значение, за да не си губим времето?
Нататък:
Наскоро (разбирай преди по-малко от месец) започнах The Buried Secret... и още не съм го догледал. Знам отдавна за него, но намирам, че е проява на глупост от страна Шиамалан да пада толкова ниско. С това искам да кажа, че мнението ми за Явлението по никакъв начин не е подчинено на това mockumentary.
Благодаря за напомнянето на историята около Жената от водата - знам я в детайли, рабира се. Единственото за което мога да гадая е доколко решението на Джейкъбсън е било продиктувано от проблемите около Селото (при все, че е очевиден комерсиален успех) и доколко от детайлите в сценария на Жената от водата (убийството на кинокритика, самопровъзгласяването за месия и т.н.). Склонен съм да заложа на последното - просто не е искала да рискува с толкова очевиден ташак.
Изумен съм как точно формулира причините, поради които поставям Шиамалан точно в рамката, в която го поставям - на страхотен режисьор и сценарист със собствен почерк, но с ужасяващо его, реакционистки настроен и способен да подчини 2 свои филма, правени в продължание на 4 години на това, че хората масово са наплюли най-хубавия и най-дълбокия му филм до момента (Селото).Не защото съдържанието на въпросната книга беше кой знае колко шокиращо, а защото режисьор, мъж на съответната възраст, глава на семейство, всъщност се беше нацупил като малко дете на чичковците, които не му бяха дали пари. Бих разбрала ако подобно нещо се случи с актьор, все пак те са емоционални и обичат да предраматизират, но подобни навици са винаги вредни за един режисьор. После взех да връщам назад предходни негови реакции, свързани с цялата му филмография и на мен ми стана ясно, че колко и як режисьор да е, наистина е човек с крехко, уязвимо его, който предимно се стреми да бъде харесван, което вече го прави поставя в рамка, различна от тази, която му приписваш, според мен.
Никак не мога да се съглася с това. Шиамалан е ужасно самоуверен и никога не слуша какво му се приказва - той само прави така, че за околните да изглежда, че се вслушва в тях, но иначе си прави каквото иска. Пример: след 6-то чувство и Неуязвимият го спукаха с тоя туист ендинг трейдмарк и кво направи той? Филм без туист ендинг? Не - филм, в който Хоакин Финикс с бейзболна бухалка чупи чаши вода, оставени от малката на ключови места преди това. Не ми казвай, че не виждаш иронията в това.Това, което се пробвам да демонстрирам по-горе е, че си дадох сметка, че Найт е човек, който не е вътрешно ужасно самоуверен и изключително често слуша какво се иска от него като механично го прилага във всеки следващ филм.
Втори пример: когато Нина Джейкъбсън го нагъна, че не може да пусне сценарий съдържащ подобна наглост (мисля, че думите на Шиамалан във филма - "И какво, ще бъда убит заради думите си", са всъщност нейните думи, които тя му е казала), той какво направи? Преработи ли го? Не - отиде при Уорнър. Трети пример: а, чакай, ти сама го даде - той не промени нито дума, нито сцена в Селото. Четвърти пример: масово критиците искат от Шиамалан да започне САМО да режисира и да спре да пише филмите си. Той слуша ли ги? Не само че не ги слуша, ами има два проекта ("Хрониките на Найт"), в които той е основната креативна сценарна сила, а проектите ще бъдат режисирани от други. Пети пример: The Last Airbender. Тук не забравяй, че той му е сценарист. И после: той се захвана с този филм освен като желание да угоди на щерката си (поне така казва в интервютата си), но отново като реакция на външния натиск: след Жената и Явлението хората предричаха края на кариерата му. Вместо край на кариера обаче имаме 250 милионна продукция за Парамаунт. Ха. Ха.Последен пример (отделен, защото е свързан с Явлението точно): След Жената от водата куцо и сакато ревна защо продължава да се появява като актьор във филмите си. Какво направи той? Спря ли да се появява? Не. Ограничи ролята си до тази на Джоуи, който непрекъснато е игнориран от главната героиня на филма и е държан на разстояние от нея. Точно както на повърхността Явлението изглежда като филм, в който режисьорът-сценарист е държан на разстояние от него (т.е. не функционира нормално). Ето това е поредното парченце в пъзела. Повечето хора дори няма да усетят, че Шиамалан присъства като актьор във филма. Тези, които го познават обаче ще разберат защо присъства и то по такъв начин.
Мисля, че с горните неща успях да покажа, че не можем да говорим за вътрешна неувереност на Шиамалан. Напротив - намирам го за твърде самоуверен и това, което се събира в думата stubborn. И аз мисля, че никой нормален човек не би рискувал кариерата си и името си в общественото пространство, но също не мисля, че Шиамалан е нормален човек. Като изключим "средностатистически" (защото е смешно, айде сега...), да понякога реакциите му са на лабилен психопат. Много талантлив лабилен психопат. Ето как сама стигаш до изводите.Имайки предвид тази вътрешна неувереност на Шаямалан, обаче, не съм способна да му припиша това, което ти търсиш и намираш. За мен никой нормален човек не би рискувал толкова много от кариерата и името си в общественото пространство (защото факт е, че Явлението излезе на екран в неособено розов период за него), за да получи удовлетворение, че се е изгаврил (особено ако иде реч за толкова суетен, самовлюбен и несигурен човек). Просто ако го приема, трябва да започна да си преобръщам представата за него и новата ми визия да вземе да граничи с представа за средностатистически лабилен психопат.
Вивиан, знаеш ли защо харесвам Явлението? Точно поради тази причина - защото е провокативен, реакционистки и подчинен на егото му, и едновременно с това е типичен Шиамаланов филм, в който всичко хубаво и лошо от предишните му филми в най-добрия случай присъства, а в най-"лошия" - е изкривено до гротеска. Причината да харесвам Явлението е точно защото е последната част от неговата хексалогия (ако не броим Wide Awake за част от нея).Освен заради личностните му характеристики, не мога да възприема Явлението като нещо различно от стандартен негов филм, защото то съдържа теми, с които той винаги се е занимавал.
Колкото и да го спрягат за новия Спилбърг, не мога по никакъв начин да си обясня защо го правят (правеха, де). Няма нищо общо между сантименталността при Шиамалан и при Спилбърг. При Спилбърг я няма тази нюансираност, пестеливост, ироничност, поетичност каквато навсякъде присъства при Шиамалан (с изкл. на Шесто чувство - там очевидно е повлиян, макар и да е абсурдно да бъде обвиняван, че използва неправилно спилбъргови похвати). И ако трябва все пак да говоря за субективното си мнение - на мен във филмите му не са ми толкова интересни сцените, които предполагат хичкоковски подход, колкото сцените, в които безпрецедентно напипва емоционалността: сцената с количката на паркинга пред магазина от Шесто чувство; сцената, в която Брус Уилис носи Робин Райт по стълбите от Неуязвимия; сцената, в която Мел Гибсън спасява сина си след астматичния пристъп (и преди това, когато зачуквайки врати и прозорци говори на дъщеричката си какво е изпитал при раждането й); сцената с връщането на Айви с лекарствата, които може и да не спасят Лушъс, но пък тя ще продължи да живее живота си в лъжата на родителите си; кадърът, с който Жената от водата свършва; сцената от Явлението, в която Елиът е скапан психически и Джес отива и му прошепва нещо в ухото... Ето тези сцени не са спилбъргски, а шиамалански. При Спилбърг нещата винаги са много по-артикулирани и очевидни. Хичкоковите сцени при него винаги са били "необходимото зло", опаковката, с която да рекалмира филма си... Оттук идват и непрекъснатите необосновани очаквания към филмите му - от неразбирането на хората какво представляват. Шесто чувство спокойно можеше да не е за духове, а за кофти живи хора, които тормозят Хейли без майка му да знае (трикчето с Брус беше, за да се продаде филмът); Неуязвимият - сама го каза - просто няма как да е повече ориентиран към излекуването на едно изпочупено семейство, в което любовта обаче още съществува, макар и негласно. В Знаци спокойно можеше да няма извънземни, а вълци. Селото можеше да мине и без туиста си и пак да бъде толкова тъжна и сърцераздирателна история. Хората си мислят, че тези неща имат някакво кой знае колко голямо значение, защото те са тези, които присъстват в трейлърите, и отиват на кино не за да почувстват нещо истинско и оригинално поднесено, а за да бъдат уплашени или погнусени. Оттук идва и всичко - неадекватните очаквания.Аз лично мислено аплодирах избора на Хичкок филм в случая, защото ако има нещо, в което М. Найт да е безкомпромисно добър, то това е Хичкоковския подход, лошото е, че той продължава да смята, че Спилбърговата сантименталност е нещото, на което трябва да заложи и нещата придобиват кошмарни размери като е кръстосал двата похвата.
По въпроса за това, че не можеш да отчетеш грам ирония или интертекстуалност - прочети отново абзаца ми за Явлението в по-горния ми дълъг пост (Posted: Fri Aug 08, 2008 1:44 pm).
В избора му на актьори няма да има нищо особено, ако Явлението е първия филм, който му гледаш. Ок, с Марки Марк са приятелчета, но това няма значение в случая - важен е начинът на игра. Ако се върнеш назад ще видиш, че някъде от Знаци във филмите му постоянно присъства този тип... и аз не знам как да го нарека... актьорска игра... Когато актьорите се държат като малоумни с определена цел. Виж примерно сцената със станиолените шапки от Знаци. Виж истериите около сестрата на Айви в Селото (и реакциите отново на Хоакин). Виж почти всяко актьорско изпълнение (освен това на Хауърд и Джамати... а всъщност - дори и техните на места) в Жената от водата. Градацията е очевидна. Мисля, че Шиамалан има много точни инструкции как актьорите му да се държат на сцената и крайният резултат не е толкова следствие от техните способности, колкото от тези негови инструкции. Изобщо не подлагай на съмнение, че и Зоуи и Уолбърг са направили сцените си ТОЧНО така, както Шиамалан е изисквал от тях да го направят. И начинът, по който играят е строго подчинен на идеята на филма - едно от нещата, които намирам за изключителни във филма. Поясних вече, че идеята на филма е да представи двама инфантилни възрастни, които се държат, мислят и чувстват като деца в началото на филма (спомни си първата сцена с Уолбърг, когато директорката влиза; спомни си първата сцена с Дешанел - когато гледа телефона си критично). Постепенно те израстват емоционално и на финала достигат до израз на истинските си чувства един към друг, което всъщност ги и спасява. Намирам "лошата" актьорска игра за адекватна: 1) защото е сценарно подплатена и 2) защото е очевидна еволюция на типичния начин, по който Шиамалан режисира актьорите си. Ето тези две неща не можеш да приложиш към Парис Хилтън. За мен истински лоша би била актьорската игра на Уолбърг, ако така играеше в Departed. Съответно, в Явлението играта му би била лоша, ако беше "добра" (като онази в Буги нощи), защото щеше да противоречи на замисъла на филма. Единственият критерий дали дадена актьорска игра е добра или лоша е дали тя е подходяща или не, в този смисъл "лоша" актьорска игра може да е добра, т.е. функционална. И като такава не трябва да бъде критикувана.
Защо смяташ или защо НЕ смяташ? Питам, защото аз не смятам Явлението за някаква конспирация. Смятам го за странен филм, който работи на много нива и от който можеш да извлечеш много неща при добро желание. Също го смятам за филм, по който можеш с лекота да се разхейтиш... при лошо желание.И не на последно място защо смятам, че точно М. Найт е способен да роди конспирацията срещу зрителите, която описваш – все пак говорим за човек, според чийто сценарий извънземен интелект, за който водата е смъртоносна решава, че ще завладее планета, която е 2/3 вода...
Е, аз съм чел първия вариант на сценария и знам какво е махано и добавяно в него. Сред промените има много хинтове, които потвърждават тезта ми, че Шиамалан не слуша какво му се говори, както и че умишлено е направил филма си такъв. В първия драфт това е бил много по-типичен шиамалански филм и очевидно е писан БЕЗ идеята да е B-movie в крайна сметка. Историята първоначално е много по-сериозна - чете се повече като драма, а не като комедия/пародия, много по-глобална е и някак предполага друг стил - и технически (осветление, композиция, камера), и актьорски. Във финалния драфт, освен че са орязани част от взаимоотношенията между Алма и ЕЛиът (мисля, че нищо не е пострадало от това), орязани са и всички самоубийства, които могат да бъдат възприемани по сериозен начин (мога да дам примери, ако се интересуваш), т.е. оставени са само тези самоубийства, които са откровено ridiculous. Което освен всичко друго показва и еволюция в идейно отношение (отново виж предния ми пост, където говоря за рейтинга на филма). Също във финалния драфт последната сцена на филма е изменена - от съзерцателна - почти пасторални картини в които се вижда как навсякъде по света явлението спира, до такава (точно като извадена от B-movie), в която то започва в Града на любовта.
И идеята във финалния филм е оставена да се развие много по-subtle (в първоначалния е директно изказана с думи), което намирам също за много сериозен плюс.
). 
