ShadowDance

Ако донесеш тоя път 4. мое и да ви пусна малко музика в Клуба ;р

Ти немаш ли си работа ;р

Ще донеса. Ще донеса. Ти продготви музиката!
Свършвaм обедната почивка аз. И съм със страхотна настинка.

Е ти са ше стискаш зъби там да бачкаш и кат дойдеш тука пак ше се разпльокаш

За да се реванширам на Ксел и да се включа в Голямата Носталгия, ше пусна (по памет) част от текста на командо песента, която написах, за да повдигам духа на братята при ежесутрешния окто-ноемврийски крос около гарнизонния стадион в 5:30. Върви по стандартната мелодия ми-до-до-ла-до-до-ми-и, при което някой (аз) изпява реда, а цялата група го повтаря в ритъма на крачките, гледали сте по филмите:

Вече двадесети ден (ВЕЧИ ДВАДИСЙИТИ ДЙЕН)
в Шумен съм разпределен (В ШУМИН СЪМ РАЗПРИДИЛЙЕН)

Браня родната страна (БРАНЙЪ РОДНЪТЪ СТРЪНЪ)
ям държавната храна (ЯМ ДЪРЖАВНЪТЪ РЪНЪ)

Сутрин ставам с много зор (СУТРЙИН СТАВЪМ НОГУ ЗОР)
и вмирисан като пор (И МИРИШЪ КЪТУ ПОР)

Баня в месеца веднъж (БАНЙЪ МЙЕСИЦЪ ВИДНЪЖ)
и когато падне дъжд (И КУГАТУ ПАДНЙИ ДЪЖ)

Ям бълвоч подир бълвоч (ЯМ БЪЛВОЧ ПУДИР БЪЛВОЧ)
и потя се като коч (И ПУТЙЪ СЪ КЪТУ КОЧ!!(възторжено))

А когато дават боб (А КУГАТУ ДАВЪТ БОП)
стрелям като робокоп (СТРЕЛЙЪМ КЪТУ РОБУКОП)

Вънка пиех чай със ром (ВЪНКЪ ПИЙИХ ЧАЙСЪРОМ)
тука пия чай със бром (ТУКЪ ПИЙЪ ЧАЙСЪРОМ)

Автомат, противогаз (АВТУМАТ ПРУТЙИВУГАС)
мъкна аз като "Камаз" (МЪКНЪ АС КЪТУ КЪМАС)

От зори до късен мрак (ОТЗУРИ ДУ КЪСЙИН МРАК)
пак на плаца бия крак (ПАК НЪ ПЛАЦЪ БИЙЪ КРАК)

И на този стадион (И НЪ ТОЙЪ СТЪДИОН)
пак трамбовам като кон (ПАК ТРЪМБОВЪМ КЪТУ КОН)

Ала близо е деня (АЛЪ БЛИЗКУ ЙЕ ДИНЙЪ)
в който ще се закълна (СТАРШИНЪТЪ У ГЪЗЪ!!)

Излишно е да казвам, че още на следващата сутрин след премиерата на песента всички копия на текста (изкарани нагло на щабния принтер) бяха унищожени, самата песен - официално забранена, а авторът й - издираван упорито, но безрезултатно. Вече беше късно, разбира се. Момчетата я знаеха наизуст и всяка черна сутрин си я хъмтяха тихичко докато трамбовахме, а ако нямаше фуражка наблизо, почваха да я реват възторжено въпреки риска от общи наказания. Само сменяхме "цифрата" в първия куплет и животът ставаше някак си по-лек. Та и след мен е останало нещо, бил и замалко.

А - и турнирите по канадска борба. Мачкахме наред.

Ето ви песента на кашика -всички изречения се повтарят от цялат група)
Автомата е за мен
Пръв приятел всеки ден

С него лягам-с него ставам
Караула с него давам

Но кога ще дойде ден
Да се раздели със мен

Имаше и още но съм го забравил.
Марша на кашика:
Среднощен мрак обгърнал е простора
Мълчи ноща, врагът и той мълчи

Пълзят напред безстрашните кашици
Пронизват мрака с орлови очи!

И враг да тръгне срещу тях, срещу тях
Кашика пак пълзи!!!!

Вярно, че нещо политически коректно ни пробутваха и на нас отначало - ето що съм се хванал да го оправям.

RRSunknown wrote: Среднощен мрак обгърнал е простора
Мълчи ноща, врагът и той мълчи

Пълзят напред безстрашните кашици
Пронизват мрака с орлови очи!

Тва е добро.

Като ви чета коментарите, се чудя да се радвам ли, или да тъжа, че ме изкараха смъртоносно болен и се отървах от казармата. Макар че със сигурност нямаше да понеса леко отрязване на дълга до под кръста коса...

Между другото, наистина ми е странно, все пак, що за човек би се радвал, че му се е наложило да мине от там. Някакси... Дисциплината е лошо нещо. Когато ти я налагат. Самодисциплината е нещо твърде важно, но това опира до характера и наложеното от вън мен по-скоро ще навреди. Поне така мисля... Пък тия сапунки, тия странни думи, дето ги описвате... Не, не са за мен. Определено не са.

Нещо много многоточия използвам в този пост...

Косата пак пораства...

Но изпуснатият живот не се връща.

пост #4000

shayhiri wrote:Косата пак пораства...

А за колко време??? Как ли пък заради някаква си военна служба ще се лиша от нещо толкова красиво?

3 години до плешките. Твойта може и по-бърза да е. Не знам, аз за тва изобщо не съжалявам, тъкмо бях посменил имиджа.

tigermaster wrote: А за колко време??? Как ли пък заради някаква си военна служба ще се лиша от нещо толкова красиво?

Както аз се лишавам периодично, просто щото ми писва.
То бръсненето на главата е доста добро за косата всъщност. Някои майки нарочно бръснат бебетата си, за да им се сгъсти кечето.

shayhiri wrote:Косата пак пораства...

Но изпуснатият живот не се връща.

пост #4000

СПАМЕР!!!
Я да послдевам твоят светъл пример: Аз като си минах машинката коста ми беше толкова дълга, че я ползвах за бикини, включително и долнище.
И не е майтап.
А сега съм м/у 0 и 5-ти номер. И бръснато кюбе е екстра през пролет и есен.

Ники, какво да правя като не ми плащат да седя ръка в/у ръка, гадовете му!?! И имам все повече работа! Плюс сезонната, за Коледи и подобни!!

Amelia wrote:Както аз се лишавам периодично, просто щото ми писва.

Точно. Значи, на теб ти писва. Тоест, решението си е твое. Ако на мен ми писне да се разхождам така, ще се острижа. Проблемът е, че не бих си променил външния вид заради маловажен фактор катко казармата. А и трудно се поддавам на заповеди, когато реша. А щях да реша, ако бях влязъл.

И аз бех металист навремето с коса до кръста обаче почнах да оплешивявам и ща не ща - бръсна кубето.

RRSunknown wrote:И аз бех металист навремето с коса до кръста обаче почнах да оплешивявам и ща не ща - бръсна кубето.

Тъпото е, че толкова народ свързваше косата ми с музиката, че чак се дразнех. Което е странно, предвид факта, че такива като Manowar и Helloween са ми любими групи, де, обаче външният ми вид и музиката, която слушам, не са толкова силно свързани. Просто щастливо стечение на обстоятелствата, така да се каже. Още повече, че никога не бих се облякъл в "метълски" кожени дрехи - твърде неудобни ми се виждат, а и някак ги възприемам като прекалено голяма поза. А и е трудно да се възприема като true metalist - понеже това ще ме свърже директно с вманиачените Manowar-ултраси, които разправят само за true metal people и колко всичко, което не е хеви, е false позьорщина - и такива познавам и не ми харесват много. Аз се ограничавам само до схващането, че Ерик Адамс е най-добрият метълски глас, обаче това е отделна история.

А и ми е рано да оплешивявам още.