ShadowDance

Posted: **Thu Sep 06, 2007 9:46 pm**

Roland wrote:
Изчетох си седмия Малазан с умерено голям кеф. Класи е над шестия, което е важно, но като цяло ми се нарежда някъде по средата, след тримата фаворити (пети, трети/втори). Като усещане е наполовина пета (в началото и края) и наполовина шеста (в средата, която, закономерно, се влачи кат черва). Част от сюжетните линии свършват в гъзъ, т.е. не свършват изобщо, друга част свършват дразнещо, трети обаче изпразват. Нещо, което обаче общо ме дразни, при това още от миналата книга, е засилващата се тенденция на Ериксън да ръчка сравнително важни герои, които после да убие едва ли не между другото. Сори, не ме кефи. Искам екранно време, искам важна роля, или поне, мамка му, ВАЖНА като сцена смърт. Вместо това разни супер централни персонажи го отнасят в разни супер тривиални и антиклимактични ситуации.

Всъщност безкрайно възмутен съм от поне три от смъртите, от героите очаквах в пъти повече. Един второстепенен пък ни занимава със съществото си в около 30-тина страници, разпръснати из книгата, и ти все очакваш да се случи нещо с него, а накрая то... не се.

Извън негативизма обаче историята набра яко скорост, случиха се доста важни неща и Карса пак е изверг, особено накрая
Така че от следващата част очаквам да кефи още повече

Posted: **Fri Sep 28, 2007 11:17 pm**

Мммдам. Вече мога да изкажа краткото си мнение

. Ловейки теми за Колелото на времето, попаднах в този форум и се отвлякох по някои интересни теми тук. Като заклет и фанатичен почитател на WoT, бях сляп за всяка друга поредица (като изключим Песента, но това е друга история

) и постовете на Демандред и Роланд из стария форум на Бард ме насочиха към Малазана. преди месец, два си купих шесте тома директно, със замах така да се каже, но едва миналата седмица ми остана време от работа да седна да ги разгърна.
Признавам, че не бях очарован от първата книга, автора хвърли прекалено много информация накуп, и ми беше трудно да осмисля някои неща, а и както вече някои лица споменаха тук трудно си намираш любимец из главните героите, поради това че на никой не е отделено по специална роля отколкото на останалите, единствен Крупе предизвика симпатии в мен, но той пък не участваше много. Надявам се по нататък да го срещна пак.
Затова с леко разочарование бих казал започнах втората книга.
И тука беше "шашът" за мен. Книгата директно ме грабна, още отначалото ми хареса и то много. Разкриват се някой неща които в предишната не можеш да разбереш. Още съм на средата на тома, но съм шокиран от динамиката на книгата, описанията на битките, с детайлите и кървищата. Реализма е голям и точно това много ми харесва, а който му призлява от това, вярно по добре да не чете

.
Колкото до героите... доста добра са развити, който каза че не били пълнокръвни.... да погледне пак, Калам, Фелисин, Фидлер (дразни се Роланд

), дори Колтейн, който засега поне винаги участва в трето лице, са описани съвсем детайлно и са далече по интересни от късните Мат, Ранд и Перин, които в последните книги имат странното свойство да се държат като дебили (особено последния).
Думайските кладенци на Джордан бледнеят пред сражението на Колтейн, просто Ериксън кърти с динамика, битки, света като цяло, стилът му ми харесва много повече от този на Джордан.
Наистина поредицата ме грабна и се надявам да я чета все така със затаен дъх до края.
Нямам време да продължавам да пиша, отивам да чета

ПП: Поздрави на Демандред, ако не беше той с неговите коментари и теории по Колелото, както и "похвалите" към превода

, едва ли щях да намеря този форум.
Да са живи и здрави и малазаниаците.

Posted: **Sat Sep 29, 2007 12:49 pm**

Аз пък сега чета 6-та книга и най-големия ми проблем е, че четенето върви много бавно. Това е заради големите периоди м/у всеки 2 книги, огромния свят и многото герои. Примъкнала съм предишните 5 около себе си и доста често ми се налага да си препрочитам пасажи от старите томове, за да се подсетя кой кой беше и каква му беше съдбата досега. Много съжалявам, че няма и дума за Ралик Ном, а мистерията около Икариум продължава с вече досадното "Ако си спомни какво е направил ... " Е, какво е направил все пак, ясно е, че не е нещо приятно, ама вече искам да знам подробности - кой е, какво е и защо е това, което е. Някой беше казал, че разговорите и подробностите около войниците били твърде дълги и досадни. На мен не са ми, интересни са ми и забавни, както и двата призрака Кърдъл и Телораст.
Засега книгата ми харесва, някъде малко преди средата съм, ще видим как ще свърши. Но вече искам приключване на Малазан-а. Ще бъде адски неприятно да се превърне в Колелото.

Posted: **Sat Sep 29, 2007 1:37 pm**

Спойлваш ме

. Колкото до огромния свят, многото герои и паузите между тях - еми риска на този сорт четива.
ПП: Няма да се превърне в Колелото, 7-мата книга го доказва, пък и нали се знае, че ще са 10 части, тъй че потърпи още за край. Аз сто процента като ги завърша преди всяка следваща ще ги препрочитам пак.

Posted: **Sat Sep 29, 2007 2:45 pm**

Извинявай, но аз останах с впечатление, че и ти си на 6-та книга

А тъй като повечето тук са на 8-ма, не помислих, че може да спойлвам някого. Но нищо де, докато стигнеш до 6-та вече ще си забравил какво съм казала, толкова много събития има. На коя книга си всъщност?
Дано да си прав за приключването, но на мен и 10 книги по 1000 стр пак ми се струват много. Всяка история за толкова време и обем ще се изчерпа.

Posted: **Sat Sep 29, 2007 3:04 pm**

Всъщност тия дето сме най-напред, сме на 7-ма и чакаме осма

Инак, относно Икариум

Spoiler: show: В нито една книга не е било мистерия това, което Икариум е направил, така че не знам защо очакваш някакви "разкрития" по въпроса. Проклятието и драмата му са си кратки и ясни. Изпада в пристъпи на неконтролируема ярост, руши де що хора и покъщнина му се изпречaт на пътя и си губи паметта. Станал е такъв в битката с Азата, в който е бил затворен баща му. Май че още във втора книга се разбра това.Това е. Ние си знаем всичко, което има да се знае.

Проблемът е, че той не го знае. Точно затова е и рефрена "ако си спомни какво е направил" - щото не се знае какво може да стори като си върне паметта. Около самото направено от него няма никаква мистерия.

А за 10-те книги - ами да, ще се изчерпа. Затова и поредицата ще свърши след десетата книга.

Ериксън е разполагал с целите основни сюжетни линии още преди да я почне и е преценил, че ще може да ги развие в точно толкова книги. Така че независимо дали ше ни хареса или не, развитието на нещата няма да е плод на пръстосмукане.

Posted: **Sat Sep 29, 2007 3:32 pm**

Е не е съвсем така, щото пълненето на страници може да си е пръстосмукане. Което специално в шеста е на талази така.

И аз не разбрах какво не й е ясно на Моргана, всичко около миналото на Икариум е обяснено на края на втора книга, с още малко странични детайли в четвърта. Това що се отнася специално до събитието, което го е направило какъвто е. Други части от историята му тепърва се споменават в седма книга.

Posted: **Sat Sep 29, 2007 5:15 pm**

Morgana wrote: Икариум ... кой е, какво е и защо е това, което е.

Това беше есенцията на това, което не ми е ясно, Mor. Тези неща, които Trip е написал в спойлера, да, така е, но искам подробности за миналото му. Това ми е най-интересния герой в Малазана и е повече от разбираемо, че искам повече за него, за изобретенията му и др неща да не спойля сега, че и със спойрел тагове не ми се занимава.
Относно 10-те книги - Казах, че и 10х1000 ми се струват много, а не повече от 10, т.е. че историята ще се изчерпа дори преди това. Че го е бил замислил като 10-томник още от началото, позволи ми да се усъмня в това.
Ми точно на 8-ма книга сте след като вече сте прочели 7-ма.

Posted: **Sat Sep 29, 2007 5:19 pm**

Ъм, ама то НЯМА мистерия за тия неща.

Spoiler: show: Той е синът на Готос, който се опитал да го освободи и в сблъсъка си с Азата се увредил - силата му станала огромна, но всяко по-жестоко събитие му изтрива паметта. Оттам нататък е ходил по целия свят, чупил е градове и е правил машини. Точка. Общо взето няма друго, а и това е ясно горе-долу от четвърта книга насам...

Posted: **Sat Sep 29, 2007 5:23 pm**

На втората съм. Даже си го бях написал

. Ако не ходех на работа нямаше да спирам и досега да съм я изконсумирал. Колкото до събитията, прочел съм Колелото (примерно) няколко пъти и помня всякакви незначителни подробности, така че не виждам защо с тази поредица да е по различно. Просто съм си манияк

.
Единственото за което ме е яд, че не мога да ги чета на английски, демек колкото и да е, немога да позная произведението в истинската му красота.
Прав е Trip, книгата е разчетена доста отдавна, авторът си е направил сметката за да не се получават бози като на Джордан.

Posted: **Sun Sep 30, 2007 10:45 am**

Моргана, свободна си да се усъмниш, но за нещастие Ериксън споменава в интервюта още по времето на 1-2-3-та книга, че общо ще са десет. А и след седем книги историята не дава признаци да се забавя.

Пък пълненето на страници в случая на Ериксън е някаква добавка/разширение (необходимо или не) към основните сюжетни линии, а не техен заместител. Ако беше така, тогава щеше да е пръстосмукане.

Posted: **Mon Oct 01, 2007 2:05 am**

Петата книга е възможно най-голямото пръстосмукане в историята на фентъзи литературата - дори Джордан не е падал толкова ниско...

Posted: **Mon Oct 01, 2007 2:16 am**

Няма да е зле да се обосновеш поне накратко, защото малко на изхвърляне ми прилича това твърдение. И на мен не ми допадна чак толкова петата, но да я сравняваш примерно с десетото Колело...

Все пак в петия малазан има събития.

Posted: **Mon Oct 01, 2007 2:50 am**

Ще се обоснова, ама вече е много късно и май трябва да се спи.
To be coninued...

Posted: **Mon Oct 01, 2007 11:32 am**

Еми чакаме

ShadowDance

Malazan Book of the Fallen