ShadowDance

Muad_Dib wrote: но последната сцена с Коко на стълбите в класическия Шанел-аутфит беше великолепна.

Да, това е безспорен факт. Освен това изражението и някак си успя да каже за 20 секунди повече от всичко, което изказа в час и половина преди това.

Абсолютно точно:) Иначе от двамата й ухажори като актьорска игра и като образ повече ми допадна Етиен.

Der Himmel über Berlin (Wings of desire) за втори път, вече в HD на голям телевизор. и първият път ми беше харесал, обаче сега направо останах с зяпнала уста. Изумителна красота и омагьосваща атмосфера. Не е толкова прецизен като идея и внушение като Paris, Texas и към края има някои леко излишни монолози и сцени, но като цяло е нещо разкошно, особено ако за вас визията и атмосферата са по-важни от сюжета и логиката.

Никога не съм изтрайвал толкова трудно филм, колкото тоя, кълна се... На кино и то.

Аз съм на мнението на Дем, бтв гледах на кино в Одеон. И ми е един от любимите европейски филми, ако можеш да възприемеш речта в оригинал без субтитри е и още по-прекрасен:)

Roland wrote:Никога не съм изтрайвал толкова трудно филм, колкото тоя, кълна се... На кино и то.

The Men Who Stare at Goats...need I say more?

Определено, щото него НЕ ГО изтраях, а си излязох. И той няма претенции да е една от най-великите европейски класики.

За Криле на желанието наистина си е до настроение и .... желание . Като го гледах за първи път бях абсолютно изкъртен, втория път съвсем наскоро ми беше по-трудно. Може би трябва да си много млад и особено философски настроен, знам ли. Въпреки това филмът е обективно най-доброто на Вендерс.

БТВ, посвещението накрая на Wings of desire е страхотно за всеки артфилм сноб като yours truly:
"Dedicated to all former angels, but especially to Yasujiro, Francois and Andrej."
Ако не знаете кои са тези тримата, shame on you.

А сега видях и как е постигната уникалната визия "All of the black & white sequences were shot through a one-of-a-kind filter made from a stocking that belonged to cinematographer Henri Alekan's grandmother." На това ми викам изобретателност.

Впрочем, аз имам принципна непоносимост към Вендерс. Правил съм поне пет опита с негови филми и нито един не ми влезе дори малко. Та и на това се дължи.

Е аз също ще бъде честен тогава - това е единият от трите негови филма, които съм гледал и единственият, който ми харесва.

Гледах Perfect Gateway. Плот Туиста успя да ме изненада, но само поради абсурдността си, по никакъв начин не се намекваше дори римуутли, че :спойл:спойл:спойл:, както е във филмите с добри туистове. Даже дори напротив. It is a big no-no.
Иначе филмчето ми хареса доволно, имаше и много хубави пейзажи, а и мойта любима Мила .

А на мен ми беше така скучен...освен това не мога да трая Steve Zahn, като малък недохранен пор ми е.

И на мен ми е противен, и бтв силно силно ми напомня на Шон Пен.

Така е, уви...Дано не се вреди и той с два Оскара.