ShadowDance

Cryptonomicon е хубава книга, щеше да е доста по-хубава обаче, ако имаше и редактор на място, който да ограничи графоманските изблици на Стивънсън от рода на 6 страници описание как героят си прави и изяжда овесени ядки за закуска и разни прекомерно раздути инфодъмпове на моменти.

Demandred wrote:Cryptonomicon е хубава книга, щеше да е доста по-хубава обаче, ако имаше и редактор на място, който да ограничи графоманските изблици на Стивънсън от рода на 6 страници описание как героят си прави и изяжда овесени ядки за закуска и разни прекомерно раздути инфодъмпове на моменти.

Затова значи гони 1000 страници
Ама някои от точно тези няколко "графомански изблици" са от по-яките неща в книгата. Ще видим като я дочета де

thorn wrote:Julian Comstock на Robert Charles Wilson. Някаква смес от уестърн/приключенски/пост-апокалиптичен роман, който не чета с особен ентусиазъм, но искрено се надявам да се развие като история.

Ъпдейтвай, че и аз планирам да я зачитам, тъкмо ще е излязла на тпб като си се прибера.

Sure, ама почнах да я редувам с Galileo's Dream, за да не я зарежа и ще е бавно.

Ким Стенли Робинсън е един от ония автори, към които имам напълно необяснима аверсия, при все, че не съм чел никога нищо от тях...

Roland wrote:Ким Стенли Робинсън е един от ония автори, към които имам напълно необяснима аверсия, при все, че не съм чел никога нищо от тях...

Поне според мен си в грешка - трилогията му за тераформирането на Марс е много добра.

thunder wrote: Ама някои от точно тези няколко "графомански изблици" са от по-яките неща в книгата. Ще видим като я дочета де

Като стигнеш до фрийкинга и страстта към мебелите се обади да кажеш какво мислиш
Аз я обожавам тази книга с всичките й инфодъмпове, защото е интересна независимо за какво четеш. Всяка глава е за различна линия и всяка глава увлича страшно.

И аз много си тача Cryptonomicon, но още повече обичам първите два тома на Бароковия цикъл, те са ми направо настолните книги през последната година две.

Криптономикон е велика, наистина И верно огромните части, дето нямат никаква връзка с историята, са сред най-ценните попадения. Примерно главата, в която обясняваше за мастурбацията и световната женска конспирация, всичко тва съпроводено с математически графики

Трябва най-сетне да се хвана да прочета Бароковия цикъл, те по-тънки няма да станат...

Трябва, да В началото е съвсееем малко тегаво, докато свикнеш с идеята, че четеш огромно нещо с много герои и различен темп на развитие на действието, ама към 100-150 страница си свикнал съвсем и останалата част от цикъла го изяждаш бързо-бързо - за няма и две-три седмици-месец

Когато накой се докопа до новия Вещер,да каже дали е хубава.

Подхванал съм в момента The Year of Our War на Steph Swainston, която се води един от по-яките и важни текстове в New Weird течението. Засега е доста обещаваща. Светът е някаква странна смес от средновековие и по-модерни елементи (има си вестници, хората пият кафе, за момента по-скоро подобни дреболии), в който съжителстват три различни човешки раси, от които някои има криле. Трите големи държави на острова в продължение на векове се борят да удържат напиращите от севера орди от гигантски Насекоми, които буквално смилат всичко по пътя си и го превръщат в нещо подобно на неразрушимо папие-маше. Затова и техните територии се наричат The Paperlands. Главният герой пък е безсмъртен вестоносец, единственият човек, който може да лети. Освен тва е пристрастен към наркотик, който го праща в друга реалност. Доста е шашава, а авторката има готин стил, точно по мой вкус.

Твърде добре звучи наистина А кат каза насекоми, аз все повече се зарибявам по Чайковски - ужасно як адвенчър.

Прочетох Криожега. Леко разочарован съм. Увлекателна е како винаги с Бюджолд, Майлс и маниакалната му целеустременост са все така култови, но сюжетът е далеч от най-добрите образци в поредицата. Всичко се случва някак твърде набързо, успехът за нашите идва твърде лесно и в нито един момент на Майлс не му се налага да прави труден морално-етичен избор, а си кара общо взето по инерция. Другите двама герои с гледни точки пък са доста скучновати, особено 12-годишното дете, чиято цялостна личност почти изцяло е доминирана от тотална вманиаченост към домашните му любимци, която бързо става досадна за читателя.

Въпреки това книгата си е приятна, особено ако сте се затъжили за Майлс след дългата пауза. Обаче очаквах повече.

Пълното ревю на Дем очаквайте в следващия брой на ШД!