Posted: Wed Aug 29, 2007 10:05 pm
Така. Значи, с този пост смятам да да изложа причините за мнението си. По-голямата част от него не е отговор на предни мнения, а опит да изясня позицията си. За тая цел ще се съглася с Жоро и Алекс, че от обобщения и субективизъм нищо добро няма да излезе – нито от моите мнения, нито от тези на другите.
Та ще се постарая да се отърва максимално от субективизма и да помисля обективно и по преводачески, както са ме учили преподавателите ми (до един признати професионалисти в устния и писмения превод).
Пукнахме се да даваме автоматични речникови и енцикопедични дефиниции на какво ли не в тая тема. Май се разбра, че колкото такива източници можем да посочим в полза на едното мнение, толкова можем да посочим и в полза на другото. Обаче така и не отчетохме основните принципи, на които почиват тия дефиниции. Ще говоря единствено от езикова гледна точка
Защо в англо-българския речник на БАН думата fiddle има добавени “народни” значения? По чисто практически причини. В английския (естествено) няма дума с конкретен смисъл “български/албански/ирландски/африкански народен струнен инструмент”. Затова под шапката на fiddle имаме всички останали по-специфични значения.
Да си представим двама англоговорящи. Единият наскоро е има челен сблъсък с бг-фолклора, другият не знае нищо в тая сфера. Първият иска да обясни на вторият какво е “гусла/гъдулка/вхатевер”. Ще го направи като използва думата “fiddle” (както казах в предния абзац, те друга дума нямат). Но ако иска да е информативен и комуникацията му със събеседника да постигне ефект, ще използва някакво уточнение, в най-лошия случай поне нещо от сорта на “Gusla is something like a fiddl, but it is \insert random gusla description\.”
Да си представим две българчета, отраснали в центъра на София. И те си нямат понятие от музикален бг-фолклор. Едното наскоро е видяло гусла и иска да я опише на другото. Как ще го направи? В най-лошия случай ще каже поне “Ами гуслата, копеле, е едно такова като цигулка...”
Цигулка, както fiddle, е генеричната (най-обща) езикова единица от тази семантична (смислова) група, към която спадат и по-специфичните струнни инструменти, на които се свири с лък. Далеч по-естествено е човек да обясни гъдулка чрез понятието цигулка, отколкото обратното - така както нюфаундлента е вид куче, а не обратното. “Цигулка” е общото, неутрално, “неоцветено” понятие.
Изхождайки от горния пример с англоговорящите, Ериксън е можел да добави по-специфично физическо описание на fiddle-a си, ако е искал да го направи нещо по-специално. Но той не е. Използвал е безцветното fiddle. Най-подходящият избор за българският преводач е да изпозва безцветното “цигулка”. Ако използва по-тесен термин като “гусла”, преводачът рискува да си стесни кръга от хората, за които изборът му е нормален и разбираем. “Гусла” в този смисъл е опасен и слабо обоснован избор, що се отнася до разбираемост.
Дали “гусла” е добър избор, или не в контекста на Малазанската атмосфера – тук видяхме, че двете субективни мнения са еднакво силно подкрепени и се неутрализират.
Също така – не е вярно, че за четящия само в превод двете са равнозначни. Освен тяснотата на думата “гуcла” имаме и името Fiddler, преведено на бг като Фидлър. Знаещият английски веднага ще схване какво е името (и инструмента) на героя в оригинал и има голям шанс да засече разминаването в превода.
Но това дали според някои от вас “гусла” е подходящо, или не, не е от първостепенна важност за тезата още от първото ми включване в спора.
По важен е въпросът “Защо е избрал да преведе fiddle по този начин?”
Дали е защото иска да добави “атмосферичност”? В дума, която я се среща, я не пет пъти за 6000 страници, при това в незначителен контекст (с Рол проверихме в електронните варианти на Малазана)? Доста far-fetched, ако е така.
Ето го моето мнение – случаят с гуслата е симптоматичен за начина, по който г-н Русинов е превеждал цялата поредица, а именно – едно към гьотере. Гусата е само пример за тотално ненужните и необосновани “оцветявания” на езика, които г-н Русинов е пляскал където свари. В този смисъл, дори “гусла” да е добро според някои от вас, доброто в случая е плод на тотална случайност. Плод на същите героични усилия от страна на г-н Русинов (и плод на същия начин на мислене, а именно – “Защо преведохте това така?” – “А защо да не го преведа така?” или “Защото така ми звучи”) са и вечните класики Пран Чоули (Pran Chole), Въсла (Surly), Гугла (Hood, бога на смъртта, for fuck’s sake!), Сегюлле (Seguleh), побудена свяст (awakened awareness), няма да хванат филиз (they won’t work) и още много други.
С думи прости, тотално отсъствие на метод и констистентност (особено в имената!) в превода на поредицата.
Следователно примерът с гуслата си е тотално на място в изброяването на кусури в поста на Дуайт, откъдето всъщност тръгна всичко.
Та ще се постарая да се отърва максимално от субективизма и да помисля обективно и по преводачески, както са ме учили преподавателите ми (до един признати професионалисти в устния и писмения превод).
Пукнахме се да даваме автоматични речникови и енцикопедични дефиниции на какво ли не в тая тема. Май се разбра, че колкото такива източници можем да посочим в полза на едното мнение, толкова можем да посочим и в полза на другото. Обаче така и не отчетохме основните принципи, на които почиват тия дефиниции. Ще говоря единствено от езикова гледна точка
Защо в англо-българския речник на БАН думата fiddle има добавени “народни” значения? По чисто практически причини. В английския (естествено) няма дума с конкретен смисъл “български/албански/ирландски/африкански народен струнен инструмент”. Затова под шапката на fiddle имаме всички останали по-специфични значения.
Да си представим двама англоговорящи. Единият наскоро е има челен сблъсък с бг-фолклора, другият не знае нищо в тая сфера. Първият иска да обясни на вторият какво е “гусла/гъдулка/вхатевер”. Ще го направи като използва думата “fiddle” (както казах в предния абзац, те друга дума нямат). Но ако иска да е информативен и комуникацията му със събеседника да постигне ефект, ще използва някакво уточнение, в най-лошия случай поне нещо от сорта на “Gusla is something like a fiddl, but it is \insert random gusla description\.”
Да си представим две българчета, отраснали в центъра на София. И те си нямат понятие от музикален бг-фолклор. Едното наскоро е видяло гусла и иска да я опише на другото. Как ще го направи? В най-лошия случай ще каже поне “Ами гуслата, копеле, е едно такова като цигулка...”
Цигулка, както fiddle, е генеричната (най-обща) езикова единица от тази семантична (смислова) група, към която спадат и по-специфичните струнни инструменти, на които се свири с лък. Далеч по-естествено е човек да обясни гъдулка чрез понятието цигулка, отколкото обратното - така както нюфаундлента е вид куче, а не обратното. “Цигулка” е общото, неутрално, “неоцветено” понятие.
Изхождайки от горния пример с англоговорящите, Ериксън е можел да добави по-специфично физическо описание на fiddle-a си, ако е искал да го направи нещо по-специално. Но той не е. Използвал е безцветното fiddle. Най-подходящият избор за българският преводач е да изпозва безцветното “цигулка”. Ако използва по-тесен термин като “гусла”, преводачът рискува да си стесни кръга от хората, за които изборът му е нормален и разбираем. “Гусла” в този смисъл е опасен и слабо обоснован избор, що се отнася до разбираемост.
Дали “гусла” е добър избор, или не в контекста на Малазанската атмосфера – тук видяхме, че двете субективни мнения са еднакво силно подкрепени и се неутрализират.
Също така – не е вярно, че за четящия само в превод двете са равнозначни. Освен тяснотата на думата “гуcла” имаме и името Fiddler, преведено на бг като Фидлър. Знаещият английски веднага ще схване какво е името (и инструмента) на героя в оригинал и има голям шанс да засече разминаването в превода.
Но това дали според някои от вас “гусла” е подходящо, или не, не е от първостепенна важност за тезата още от първото ми включване в спора.
По важен е въпросът “Защо е избрал да преведе fiddle по този начин?”
Дали е защото иска да добави “атмосферичност”? В дума, която я се среща, я не пет пъти за 6000 страници, при това в незначителен контекст (с Рол проверихме в електронните варианти на Малазана)? Доста far-fetched, ако е така.
Ето го моето мнение – случаят с гуслата е симптоматичен за начина, по който г-н Русинов е превеждал цялата поредица, а именно – едно към гьотере. Гусата е само пример за тотално ненужните и необосновани “оцветявания” на езика, които г-н Русинов е пляскал където свари. В този смисъл, дори “гусла” да е добро според някои от вас, доброто в случая е плод на тотална случайност. Плод на същите героични усилия от страна на г-н Русинов (и плод на същия начин на мислене, а именно – “Защо преведохте това така?” – “А защо да не го преведа така?” или “Защото така ми звучи”) са и вечните класики Пран Чоули (Pran Chole), Въсла (Surly), Гугла (Hood, бога на смъртта, for fuck’s sake!), Сегюлле (Seguleh), побудена свяст (awakened awareness), няма да хванат филиз (they won’t work) и още много други.
С думи прости, тотално отсъствие на метод и констистентност (особено в имената!) в превода на поредицата.
Следователно примерът с гуслата си е тотално на място в изброяването на кусури в поста на Дуайт, откъдето всъщност тръгна всичко.