ShadowDance

Книгата е приятно наивна в някои отношения (особено kink-springs ми се виждат ужасно бутафорни като идея), но страхотно въздействаща като атмосфера. Бих я оприличил на Stand on Zanzibar, но с много повече динамика и доста по-скромна откъм идеи и концентрацията им.

И това ако е книга скромна откъм идеи

Страхотен пост. Невероятно зарибяващ.

Skromna v sravnenie sys Stand on Zanzibar, koqto e chudovishtna v tova otnoshenie vse pak

Mersi inache

Май ще взема да пре-разгледам ревюто в списанието на Stands of Zanzibar. Няма я на български предполагам.

Уви само за четене я изпросих, но ако верно е толкова добра, ще натискам яко И без това сега съм без книга.

Чета "Изкуството да слушаш" на Ерих Фром. Каквото и да ми говорят тоя автор продължавам да го възприемам като почти художествена литература

Нощен патрул.Малееее,ебаси бруталната зарибявка е тая книга.На всичкото отгоре съм със новото издание със бруталното оформление.И за бога,вампири алергични към водка.

Ей сега почвам Метро 2033 на Дмитрий Глуховски и до довечера трябва да съм я прочел. Снощи прочетох първата глава и ме изкефи много.

на мен лично Метро 2033 ми почна много бързо, но към средата стана много мудна и предсказуема. А и останах с впечатлението че ще ни чакат още няколко книги и игри. То 1-2 седмици след това играта се появи де

Ами излязла е и Метро 2034. В Хеликона я видях. 350 страници е, а пак струва 15 лева. Не носих пари за нея. Как да е, аз не смятам да играя играта преди да прочета книгата. До тук на 100-ната страница е страшна. Много правдоподобно пише тоя човек. Не знам как го прави.

Аз най-после седнах да прочета „Нещо зло се задава” на Бредбъри.
Беше невероятно увлекателна, за два дни я изчетох, хем имах и лекции, и реферати, и други задължения. И общо взето нямаше нещо, което да не ми хареса. Героите бяха чудесни, атмосферата също, стила на Бредбъри е страхотен... Това, което разбрах, ме впечатли, а най-вероятно има и още много, което не съм разбрал.

Аз почнах да чета Стрихнин в супата на Уудхаус.

Аз си дочетох „Гласовете ви чувам” на Талев. Близо две години след като прочетох първите три книги от поредицата за Глаушеви. Просто не исках да свършват.

Романът ми хареса много, страшно много. Е, по-слаб е от „Преспанските камбани” и „Илинден”, но това не е трудно, все пак те са великолепни. Усещаше се, че не е продължение на трилогията, а нещо съвсем различно, точно като начало на нова трилогия. Жалко, че Талев не е успял да я завърши... И все пак дори в този си вид поредицата е страхотна. Персонажите, езикът, стилът, атмосферата, всичко е невероятно грабващо. Категорично смятам Талев за най-силния български автор.
Пък покрай финала на книгата ми се разтопи сърцето като споменаха любимата ми Султана Глаушева.

Hurry Down Sunshine на Michael Greenberg. Тягостна като тематика, но твърде добре написана.

Аз пък започнах "Буря се надига" вчера. Умишлено си я взех на български за да си върна малко от почти забравената вече атмосфера.
Почва много приятно.

Почти свърших "Пътеводител на галактическия стопаджия" ( и аз не знам защо го хващам чак сега...) За момента първа и втора книги бяха великолепни и ги изчетох на един дъх, трета ми беше адски тегава, а четвърта доста ми хареса. За пета нямам мнение все още.
Общо взето - садски много ми хареса поредицата и май станах Марвин фенбойче :Д

Дайте отзиви за шестата книга, написана след смъртта на Адамс, дописана от Колфър.

п.п
Денят на хавлията наближава.