ShadowDance

Roland wrote:Аз визирах поредицата. Просто при мен има в един момент пренасищане от всичко - свят, авторов стил, атмосфера, герои... Преди да излезе шестата на Ериксън, бях твърдо решен, че ще препрочета първите пет. Препрочитах ги половин година, щото след втората ми се налагаше след всяка да туширам с нещо друго. Просто не съм от хората, дето могат да хванат една поредица и да я изядат от кора до кора, колкото и да ме кефи. Нужно ми е разнообразие.

Е, това ясно, ама нали трябваше да се хвана за думата и да се позям малко.
Иначе и аз съм така по принцип, но за някои автори съм правил изключения. Достоевски например съм го чел целия подред. Също и Хайнлайн - докато не прочетох всяка една книга, не се спрях. Но пък при братя Стругацки и при Филип Дик съм правил дълги серии от поредни книги, без да успея да прочета всичко, въпреки първоначалните ми намерения - по някое време ми е омръзвало.

thorn wrote:Прочетох The Hundred Thousand Kingdoms на N. K. Jemisin и книгата ме остави със смесени чувства. Има силни моменти и авторката според мен има потенциал, но романът е леко постен.

Четох некви ревюта на тая, ама не ме спечели особено за каузата.

Дам, и основно я хвалят по ревютата, което ме учудва доста. Ироничното е колко е клаустрофобична книгата при все заглавието си, аз очаквах различни култури, страни, а вместо това има два града, като всъщност 99% от действието се развива в една сграда в единия от тях. ОК, поне героите да бяха повече или поне по-интересни, обаче действащите лица се броят на пръстите на ръцете и от тях единствените, които са й се получили, са боговете, хората са тотално безлични. Очаквах интриги, задкулисни игри, екзотика, нещо оригинално като магия или технология, някъв размах – тц. Тромава експозиция, бая сухо като описания, наивно на моменти и некво плахо такова. Въпреки това има и добри идеи, бексторито не беше лошо и краят заприлича на Сандман, но аз ако й бях издател на тая книга, щях да я върна за преработване.

Аз седнах тези два дни да прочета „Безсилните на този свят” на Борис Стругацки.

Общо взето очаквах повече. Историята започва страшно интересно, първа глава е невероятно увлекателна, но след това книгата става малко мудна и прекалено неясна. И накрая само някои неща се изясниха, а много останаха висящи, или поне такова е моето впечатление. Силна обстановка, много добър стил на писане, доста интересни въпроси, но без особени отговори. И слабичка персонажна система.
Бих й дал 6 от 10.

Extremely Loud and Incredibly Close на Jonathan Safran Foer, което незнайно защо беше минало покрай непрочетено като му беше времето да се чете. Емиуей, явно на книжката й е дошло времето...а и каква книжка! Препоръчвам горещо.

Току що прочетох Soulless на Gail Carriger - викторианско ърбън фентъзи в Лондон. Вампирите и върколаците са обществено приети и най-често заемат разни високопоставени длъжности (плюс, че са отговорни за Ренесанса) и се счита, че само хора с МНОГО силна душа могат да станат такива. Обратно - ония, които нямат никаква, са preternaturals - антиподите на supernaturals (освен вампирите и върколаците, има и духове, макар че в книгата само се споменават), които неутрализират силите им с докосването си. Главната героиня Алексия Таработи е такава и освен това е комбо между Морви и Амелия

Книгата е РАЗКОШНА. Личи си, че е дебют на авторката и викторианският стил на места (особено в началото) прекалява с маниерниченето, обаче ако се изключи това, Soulless се чете като някаква ужасно жива и игрива смесица между Джейн Остин и Удхаус. С вампири. И върколаци. Историята е стандартните за ърбън фентъзи мистерии и интриги, ако и не особено впечатляващи, като има и прибавена интензивна (and completely inappropriate by Victorian London sensibilities) любовна нишка. Има и обратен вампир-интригант на ръба на травестизма!

Препоръчвам горещо и яхвам втората - Changeless

"Покани ме да вляза" - Йон Линдквист. Започнах я преди празниците и съм във възторг.

Инспириран от новата тема на Дем, почнах най-сетне The Windup Girl на Паоло Бачигалупи (да, така се произнася! ...май...). В първите си десетина страници е доста обещаваща, със Stand on Zanzibar-ски привкус. Пичът ме спечели още на четвърта страница, където се подразбра, че китайците са измрели почти до крак от неква чума

А... Това както го разказваш май и мен ме спечели...

Като се изключят няколко книжки на Кастанеда в последно време нищо не чета, но сега се надявам да почета Коллотоо
Забелязвате ли че "почета" има двойнствено значение, пасва си.

Взех си от библиотеката на антлийски Virtual Light на William Gibson ама стилът му е малко по-труден от другите които съм чел (не че съм чел много на англ. де)ама не може да се сравнява с езика в някои разкази на Робърт Луис Стивънсън.

Чета си Going Postal чат-пат и всъщност е много, много яка или просто отдавна не съм си чел Пратчет:). А се въргаля на рафта откакто е излязла хардкавър....

Изчетох The Windup Girl на Paolo Bacigalupi. Разкошен пост-апокалиптичен (или може би пост-плентити?) биопънк, страхотен свят, страхотна атмосфера и много качествена и увлекателна (ако и малко колкото-да-я-има) трилър история. Заслужава си четенето зверски.

Това беше допреди минута-две доста по-дълъг пост с подробно описание на света и героите, обаче след като шибаната ми давеща се в неунищожим и напълно неоткриваем вирус Мозила крашна за пореден път, постът беше изгубен за поколенията. И понеже в 2:30 през нощта не ми се пише наново, ще пиша утре, ако някой се развълнува.

Аз се развълнувам. Пиши!

Пьиши!