ShadowDance

Фууу, мина най-сетне тая проклета арктическа база. Винаги ме умъртвява от скука тая част от книгата...

То се видяло, че Обитаемият остров ще остане за по-дисциплинирани дни...
Почнах препрочитане на За честта на Вор. Може би понеже тя е една от последните книги, които четох от поредицата /а е първа написана/, винаги ми се е струвала постна откъм дълбочина на света. Стигнах до един момент, в който ако не знаех някой факти, споменати в Бараяр, нямаше да се досетя за кво се намеква - направи ми впечатление още на пръв прочит, но сега се сетих да погледна в оригинала. И И там намека е тънък, но определено става ясно.
Ето за какво говоря:
бг превод:

— Приемал съм какво ли не — отвърна с напрегната усмивка Ворутиер. — Дори пуританското поведение на любовника ти… Дай свобода на въображението си и се опитай да си представиш какво означава това, сладка моя! Без съмнение ще ти е трудно да повярваш, но нашият скъп Воркосиган беше един доста щастлив вдовец… Преди… Преди да придобие дразнещия навик да се прави на светец… — От устата му се изтръгна остър, подобен на лай смях.

оригиналът:

"I've embraced a number of things in my time. Not least of which was your puritan lover. Let your imagination dwell on that a while, my dear, my sweet, my pet. You'd scarcely believe it to meet him now, but he was quite a merry widower, before he gave himself over so irritatingly to these random outbreaks of righteousness." He laughed.

Малко по-нататък пък Илян е описан с "лице на булдог", а в оригинала е "bland puppy face".
Май тва е книгата с най-кофти превод в поредицата. Хваща ме страх да проверя другите. Захвърлям си изданието обратно на рафта и продължавам с английската версия.

SILENT BOB SPEAKS или the collected writings of Kevin Smith - PURE OWNAGE

cordelia wrote:Май тва е книгата с най-кофти превод в поредицата. Хваща ме страх да проверя другите. Захвърлям си изданието обратно на рафта и продължавам с английската версия.

Не знам дали е най-лошият превод, в "Огледален танц" има бисери като "poor sod"=горкият содомит. А в някои от другите има неща като в една книга три варианта на името Сетаганда - Сетаганда, Четаганда и Кетаганда.

А във следващият брой ще има ли статия за И ощв нещо и за Пърси Джаксън?Искам и да питам защо няма статия за Левън Тъмпс?

Защото е малоумна.

Иначе за Пърси ще има и за книгата, и за филма.

Ok.

Приключих The Vor Games (която след скучното начало еволюира до ъпгрейдната Warrior's Apprentice, и сега подхващам Cetaganda. Познавайки се, подозирам, че или няма да успея да я довърша, или ще спра след нея. Просто съзнанието ми така е настроено - не мога да се отдам на един автор/поредица за твърде дълго време без паузи.

Днеска си зех някаква книжка на Крайтън, дето даже не знаех че съществува. So cool.

И аз прочетох първата книга за Пърси Джаксън.

Беше общо взето приятна, лекичка такава, умерено забавна. В началото дори ми беше доста интересна, но в един момент започна да ми изглежда прекалено монотонна и еднообразна. За предвидимостта не мога да коментирам, защото първо гледах филма и някои неща просто ги знаех от там, а други бяха съвсем различни, поради което не ги очаквах.
Бих прочел и следващите книги от поредицата, но не веднага.

"Протектор" на Лари Нивън. Първите 30 страници са много приятни.

Изчетох и Cetaganda. Не ме размаза, както преди години, но пак е много яка. Обичам интриги. Само да беше измислила някакъв плот-туист с това кой е предателят... Сега евентуално ще прочета и Ethan of Athos, която всъщност не съм чел досега, а после мисля да сменя с нещо друго, че дори Майлс може да дойде в повече.

Roland wrote:Изчетох и Cetaganda. Не ме размаза, както преди години, но пак е много яка. Обичам интриги. Само да беше измислила някакъв плот-туист с това кой е предателят... Сега евентуално ще прочета и Ethan of Athos, която всъщност не съм чел досега, а после мисля да сменя с нещо друго, че дори Майлс може да дойде в повече.

Е то в Ethan of Athos Майлс няма, така че няма опасност да ти дойде в повече.

Аз визирах поредицата. Просто при мен има в един момент пренасищане от всичко - свят, авторов стил, атмосфера, герои... Преди да излезе шестата на Ериксън, бях твърдо решен, че ще препрочета първите пет. Препрочитах ги половин година, щото след втората ми се налагаше след всяка да туширам с нещо друго. Просто не съм от хората, дето могат да хванат една поредица и да я изядат от кора до кора, колкото и да ме кефи. Нужно ми е разнообразие.

Прочетох The Hundred Thousand Kingdoms на N. K. Jemisin и книгата ме остави със смесени чувства. Има силни моменти и авторката според мен има потенциал, но романът е леко постен.