ShadowDance

На мен май живот не ми е.

Гилдията се разпадна баш когато установих, че ми е дошло до гуша от WoW и си кенсълнах акаунта с кеф.

Сефте! Зех си първата стипендия която съм получавал някога. Обаче са големи хитреци- всички(от класа) подадахме документите в края на септември. Чакахме цял октомври за първата- не дойде... И тоя месец класния вика "Не се притеснявайте, тоя месец ще ви дадат и за октомври." Е да ама не...

П.П. Не обвинявам класния, то човека се учуди и той...

П.П. И независимо от това че няма стипендия за октомври, пак ме е кеф понеже поне зех за ноември И въобще ме е кеф че се докопах до някви пари

Двадесет и един лева, честито.

Мерсим Ти взимаш ли стипендия? Дадоха ли ти за октомври?

Да, сега съм 11 клас. Дадоха ми за октомври, ама още не съм взел за ноември.

Десети клас си, нали?

Да. Жалко че миналата година не взимах, ама 8- ми клас ми беше подготвителен...

И на мен 8ми ми беше подготвителен, а 9ти клас при нас въобще не се взема стипендия.

Eee, 11 клас е време вече за заплати ;рр

Имби. Мен ме мързи да уча, за да взимам стипендия.
Днеска класната ми отново звъня, за да говори с майка ми, защото непрекъснато съм обяснявал колко не струва образователната система...

Рано е още 11 клас за заплати, пречи на Учението Виж лятото между класовете може
В университета ще има предостатъчно време за работа (магистратура като карах, работех на две места - голяма грешка, така и не завърших, защото почнах на трето )

Човека-оркестър на работата.

Току-що щях да направя изключително курвенска постъпка, но се спрях. Ето за какво става въпрос.

Нееднократно съм споделяла, че шефовете ми, особено пряката ми шефка, са идиоти. Може да не са зли хитлеристи, садисти и серийни убийци, може да не са Костов, но са идиоти. Кръгли. Неведнъж са ме докарвали до бяло светене. Особено пряката ми шефка. Може като човек да не е еманацията на вселенското зло, но е интригантка, използвачка, нагаждачка и най-изявената гъзолизка, която светът е виждал напоследък. Отговорност за постъпките си не поема. За сметка на това обича да вменява собствените си грешки на колегите си, никога и при никакви обстоятелства не е в състояние да защити подчинените си, хаотична е, не знае какво иска, да се работи с нея е пълен кошмар. Последното ми вбесяване протече по оста петък - понеделник.

Ще ходи тя заедно с още една и с директорката естествено, в командировка в Търново. Хубу. Трябва да прави презентация. Хубу. Знае се за тази командировка сигурно от около месец. Хубу. Ето защо същинската работа по презентацията започва миналата сряда, но колегата ми, дето тя му я нататрузи, пипна нещо от мис Пиги. По тази причина в петък тя ми бута лаптопа и презентацията... Цял Божи ден съм се занимавала с глупости, вкл. "направи тази буква главна"... МИ НАПРАВИ СИ Я МА!!!!!!!!!! Слагах картинки. Добавях ефекти. Вижте сега, процесът беше епичен и се боя, че не мога да го предам добре в епистоларен вариант. Но общо взето ето как става: имаме празен слайд. Аз питам кво да сложа на тоя слайд. При което тя почва да ми чете текста си... Аз питам кво иска, да й напиша текста на слайда ли, що ли... Не, искала картинка. Каква картинка иска? Ами не знае. Ама чакай да ми го прочетяла, като ми го прочете сама ще се сетя каква картинка иска. Да, обаче на нея мисълта й е накъсана и е абсолютно невъзможно да се разбере кво иска да каже. Няква перцепция в не знам каква си отминала модерност и не знам си що...

Накрая другата, с която ще ходят да презентират, успява да измисли ква картинка да сложим. Ама аз работя до 16:30. В 16 петнайсе от зверене в мизерното мониторче ме болят очи, глава и всичко квот се сети човек. В туй време директорката ги вика и аз им казвам, че ми е останало туй-онуй за дооправяне (ами искам просто да е перфектно, кво) и ще искам да довърша в понеделник. В четири и двайсе директорката ми звъни и водим следния диалог: "Ти днес докога си на работа?" Аз: "Ми до четири и половина". "Уф! Мислех, че си до шест! Утре дежурна ли си?" " Не". "Ами добре. Направи една галерия със снимки от семинара и я качи на сайта"...

Тръгнах си в пет...


Понеделник.

Оная идва. Заявява ми, че ми била открила грешки... Не някакви конкретни, а по принцип. Колегата ми (оня с портмонето ако се сещате), който само върви и й ближе подметките, и той намаери некви кусури. Аз издивях. Обясних спокойно, че презентацията не е моя и ако има грешки в текста, следва да си ги оправи човека, дет е писал въпросния текст. Все пак искам да седна и да оправя нещата, дето съм си набелязала. Да де, ама лаптопът бил в нея... В тебе, викам, общо взето не ми върши работа, щото дистанционно не мога, нали. Метна я от една флашка на другия компютър. Презентацията обаче е правена на 2007, а на тоя офисът му е 2003 и съответно не мога да направя нищо. След това цял ден обикалям като замаяна и я моля да ми даде лаптопа, за да я оправя. В 16:20 тя ме вика да се кача при нея, дава ми лаптопа и почва да си приказва с една колежка... Аз съм на работа до и половина. После търси едни снимки на компютъра си. После се оказа, че не тези са снимките, дето е търсила. В пет някъде ми подари ябълка и ми обеща да донесе подарък за котката от Търново...

----------------------

Това са просто малки капки ежедневие. Ето например същата тази жена какви описания на картички прави:

Атаката на миноносците Летящи, Храбри, Строги , Шумни и Дръзки през ноща на 7 срещу 8 ноември на турският крайцер Хамидие.

1911 - 1920 г.

"Миноносецът Строгий, един от участвалите в атаката срещу Хамидие и първата морска победа след 1878 г. в Черно море и неговият екипаж.

1911 - 1920 г."

"Сградата на Митницата откъм пристанището. Вляво жп. гарата. Лодки на пристанищният кей".

Да започнем с това, че картичката няма как да е от 1911 г., щото атаката е от 1912. Погледайте малко граматика и езикови конструкции. И това са само произволно извадени, не специално търсени неща.


Та се хванах и написах мейл от измислено име, в което подробно бях изнесла някои по-фрапиращи неща. После ми стана подло и не го пуснах. Сами се сещате, че не посмях от свое име, щото, нали... А имайте предвид, че съм говорила и говорила за тези неща открито, ефект не е имал и няма и да има. Та сега си го сейвнах този мейл и ако още ме ядосат, ще взема и да го пусна. Ама засега няма, щото е подло и задкулисно, пък аз хич не обичам такива работи. Проблемът е, че тея са подли и задкулисни и точно така действат с хората, нали, но аз не съм такава. Това ми е проблемът.

Обаче сега като посподелих ми олекна и лягам да спя. Лека!

цяла седмица чакам да дойдат събота и неделя,а петък пак ше съм ей така - ,щото в крайна сметка се оказва,че не знам какво да правя със свободното си време.
всъщтност събота ще 'работя',но ми се изчерпаха и опциите да си ровичкам по колата,тъй че ще лапам мухи до 14:00 следобяд.


ама тая исторя с презентацията си я бива за лека нощ.


аааа,споменах ли,че БТК са някви уникални добитъци?

5 дена ми пускат интернета.
всеки ден си стоя аз на изчакване ПЕТНАЙСЕ минути с оная шибана музика от слушалката,докато някой от двамата дежурни от съпорта се освободи да ми обърне внимание.
силен завършек на иначе веселите ми делници,мда.

шебеци

Марфа,

Хайде много те моля,
ако получаваш по-малко от 2000 евро месечно от това т.нар. работно място да се махаш оттам, т.к. е опасно за здравето!
Твоето и на околните...