(Няма да маркирам мнението като спойлеристко - който не е гледал някой от филмите, ако иска да пропуска съответния параграф.)
Първо за концепцията. Тъй като като не се ебавах като казах, че съм спец по Шиамалан, колкото и да е смешно, мога да ти гарантирам, че около 95% от хората, които мразят Шиамалан (или еквивалента, каквото там го правиш - да не изместваме темата заради думи), го правят заради това - one trick pony, което разчита единствено на някакъв шокиращ финален туист, няколко визуални фокуса и толкова. Правилно, това е елементарно.
Преди да се стигне до туиста като TM при Шиамалан, е много по-честно да се мине през сума ти други неща. Примерно:
Всеки негов филм има някаква повърхностна свръхестествена концепция, която реално има единствено функцията да продаде филма и да движи сюжета по най-тривиалния начин:
Шесто чувство - филм за духове
Неуязвимият - филм за супергерои
Знаци - филм за извънземни
Селото - филм за зли горски същества
Жената - детска приказка за лека нощ (наблъскана със същества с идиотски названия)
Явлението - филм за някаква еко-катастрофа
Обаче какво се оказва в действителност?
Шесто чувство - абсолютно уникално изследване на детските страхове, каквото само някакъв перверзен и изолиран от традиционното хлапе в себе си Спилбърг би могъл да съчини; + просто учебник по детска психология (да, тука се налага да се повтарям от други форуми, сори); + може би най-добрата детска роля в историята на киното; + страшна поддържаща такава на Тони Колет, лишена от всякакви баналности; + няколко уникални кадъра, които сами по себе си осмислят филма и показват какво всъщност е (там, когато майка му го кара с пазарската количка - какво повече да поиска човек); + Брус Уилис, който не успява да съсипе филм
; + ненормално добра игра с цветовете (виж само функцията на червеното - кога се появява, каква роля играе по-нататък във филмите му); и чак на финала след тези плюсове идва шокът "omg, ма чакай, то Брус бил мъртъв, бе" и влюбването на куцо и сакато във филма. Ми не е честно така.
Неуязвимият - отново уникално изследване, този път на супергеройската тематика, при това на корените й; (пак се повтарям от друг форум, но) инверсията - как лошият тук търси добрия, за да го създаде (докато в традиционните филми е обратното - добрият търси лошия, за да го унищожи) е без аналог до момента - въобще, продължавам да твърдя, че това е най-якия некомиксов филм за комикси - просто по-добър не може да бъде направен по дефиниция.
И пак, това е повърхността - в основата си филмът е за събирането на едно разпадащо се семейство. Технически пък няма какво да говорим - виж му симетрията в кадрите, пак цветовете, дори заиграването с филтрите, което е крайно необичайно за Шиамалан, но го е направил с вкус. Почти Син Сити 5 години преди Син Сити.
И пак чак след тези неща идва туиста, който тук е просто перфектен от всякаква гледна точка - сюжетна, емоционална, чисто като наратив... квото се сетиш.
Знаци - цялата ала-бала за вярата пак е повърхността, колкото са това и извънземните. Отново центърът е разпадщо се семейство след трагичен инцидент. И отново това е прокарано перфектно - просто е факт, няма друг, който да работи с деца-актьори на такова ниво. Коя сцена от този филм си спомняш? Аз си спомням как Гибсън им хваща ръцете и ги прегръща, след като им се е накарал едно хубаво преди последната вечеря. Сещам се как обяснява на децата си какво е почувствал когато са се раждали, докато заковава вратите и прозорците си. Сещам се и за сцената, в която момчето получава пристъп и започва да диша заедно с баша си. И пак, чак след всичко това идва "туиста", който всички са чакали - Хоакин размахва бейзболна бухалка и трепе извънземни с чаша вода на фона на най-якото нешо, което Джеймс Нютън Хауърд някога е писал. Да, има да чакате... Филмът се превърна в комерсиален успех не заради истинските си качества, а заради това, че малоумната американска аудитория го обърка с християнската пропаганда, от която има нужда. По подобен начин и Аз съм легенда успя да се класира напред, но както и да е...
Селото - много ми е трудно да кажа кой филм на Ш. ми харесва най-много, но със сигурнот Селото е този, от който ми стана ясно, че няма случайности и тоя верно е пич. Какво имаме тук, преди да стигнем до туиста, който разгневи хората, защото бил леймърски и го познали още на десетата секунда на трейлъра? Имаме следното: класическа, романтична (и все пак нетрадиционна в поднасянето си, основно заради начина, по който са подбрани и режисирани Брайс и Хоакин) любовна история - тъжна, драматична, много болезнена, особено на общия фон. Който е изолирано общество, стараещо се да избяга от пороците си и живеещо с илюзията, че е достатъчно просто да им обърне гръб и да ги боядиса в червено. Освен това, имаме съвършена персонификация на лудостта и злото - Ейдриън Броуди (изброявам само: сцената, в която намушква *тихомълком* Лушъс; сцената, в която лежи на дъното на ямата изпочупен). И кво става накрая? Ми не, накрая не става толкова туиста, колкото побеждава гадната лъжа. Щото Айви си спасява любовта, обаче тая група психопати-перверзници ще продължи да съществува по този начин. Това е един от най-най-тъжните и безнадеждни филми, които съм гледал. И никой не го оцени това - те просто познаха туиста...
Жената - ...което доведе до Жената от водата. Личеше си и от интервюта, че Шиамалан наистина го е приел лично. Той наистина е егоцентричен маниак и осъзнава, че това което прави е оригинално, свежо и глътка въздух в холивудския буламач. Това му е и грешката, че не може да се примири с критиката. В резултат - ако не си го гледал и смяташ все пак да го правиш, можеш да спреш дотук, въпреки, че няма туистове и кой знае какви шокове вътре - та, в резултат, той направи филм, в който се е самокастнал в ролята на гений, чиито истории ще спасят света, освен това единственият герой, който умира във филма е тесногръд кинокритик. Просто някакъв ад. Ако жената беше това (както го приеха всички, без изключение) - просто начин да си го върне на гадните критикари, Шиамалан просто умираше за мен. Напълно нелепо е основен стимул за творческия ти процес да бъде подобно детско цупене. Обаче Жената от водата не е това. Нито е историята за скрънтовете и тартутиците. Филмът е за това как един човек събира парче по парче изпочупената си психика и се "излекува" след преживяна драма. Отново позната тема, обаче похватите са жестоки - всеки елемент от тази приказка, всеки герой в къщата, е метафора за дял от мозъка на Кливлънд Хийп (образно казано). Това е класическа психоанализа и психотерапия по Фройд, филмирана със съвършена точност - дори на ниво терминология. Аз примерно за пръв път видях подобно нещо реализирано на екран и това е причината да простя на Шиамалан личната драма, която е инфилтрирала филма му, и дори да я намеря за по-обоснована от преди. Може много да се пише за Жената, в случай, че някой прояви желание.
Явлението - тук ще ти отговоря и какво съм харесал, бтв. Значи, специално уточнение - от 6-те му филма, 3 са с туист и 3 без туист на финала, тва като проста математика го давам с желание да спрем тук с точно тоя тип аргументация против. Затварям скобата. Та Явлението привидно е филм за някаква еко-катастрофа. В него, разбира се, няма нищо "еко". Растенията са бесни на хората не защото им димят с комините и ауспусите си, а защото хората се държат като пълни задници един с друг. Вендетата е заради това и по този въпрос няма две мнения. Другите хипотези - терористични акции, ставащото на финала в Париж (единствената грешка в целия филм, но простима) и пр. булшит са просто следствие от това, че в един момент Шалала си е казал - "чакай, аз ги ебавах преди, че правя филми за духове и извънземни, сега ще им врътна един номер, че правя B-movie по правилата му". Разбира се тук преувеличавам, но, да, Шиамалан е решил intentionally Явлението да е B-movie, защото се връзва перфектно с основното, което иска да каже с тоя филм. А то е простичко - "обичайте се, бе, мамка ви". Да, на финала Елиът и Алма идват на себе си, престават да се държат като деца (оттук и актьорската игра - напълно оправдана е) и дават ясен израз на чувствата си, които казват през тръбата между къщите. Растенията ги чуват, трогват се и спират акцията. Това е простата приказка тук. Абсолютно типичен Шиамалан. Това ми хареса, разбира се, но не е само това. Първо - вижте рейтинга. R. И на нито едно място, където имаше шокиращо самоубийство не почувствах грам погнуса или нещо от рода. По-скоро ми ставаше смешно с театралността и показността на всичко, което се случва (тва, специално за хората, които намират сценката с iPhone за смешен product placement - да, разбирам ви
). Истинският шок и ефект от R-рейтинга дойде в момента, в който в този филм две деца бяха застреляни в главите, защото искат чаша вода. На фона на всички патетични самоубийства до момента, тва беше просто jaw-dropping. Ето това обяснява защо растенията искат да минимизират хорската популация. После - бабата. Тази беше пълно фрийк-шоу (поднесено много внимателно и пестеливо обаче - евала на актрисата за изпълнението и на Шиамалан за измислянето точно на подобен герой в подобен филм) и едно от попаденията на филма. И едно от връщанията към старите теми от селото - че изолацията не може да ти помогне. И т.н. и т.н. все неща, които ми харесаха, но и това не е всичко. Тук, за втори (очевиден) път Шиамалан си позволява метакоментари към зрителя. (Сега почти ще преразкажа един пост на imdb, където един пич го беше хванал перфектно.) Неговата роля тук е ограничена - Шиамалан е просто Джоуи от телефона, който непрекъснато е отрязван от Алма. По същия начин, по който хейтърите искат Шиамалан да е отрязан от филмите си. И той им показва какво може да се случи, ако им се сбъдне мечтата - "неориентирана" актьорска игра, "кофти" диалог, просто бягане от място на място и нищо-не-случване. В един момент героите минават покрай табела - You deserve this! В един друг момент бабата крещи срещу камерата на Марк Уолбърг, но всъщност на публиката - LEAVE! Да, изнесете се от киното. И не, плс, без евтинията - ето, ти признаваш, че филмът всъщност е кофти, па макар и нарочно. Точно това е, че всичко е перфектно вплетено едно с друго - намеренията на Шиамалан да прави катастрофично B-movie, постепенното израстване на инфантилизма при героите (в началото Марк Уолбърг се крие от директорката, а после говори на пластмасово растения, за бога), и за десерт - истинското послание на Шиамалан към зрителите. Такова нещо, така реализирано също виждам за пръв път и може да ви звучи богохулно, но го намирам за по-интересно от това да гледам за n-ти път хора, маскирани като прилепи, където всичко ти се сервира на тепсия.
И тук изобщо не отварям толкова дума за техническата страна на нещата - за това, че Шиамалан винаги работи с top notch оператори - Роджър Дийкинс, Так Фуджимото, Кристофър Дойл, Ерик Сера, а сега за новия Аватар и с Андрю Лесни от Властелините. За това, че всеки божи път той успява да изстиска най-доброто на което е способен най-добрия композитор в момента в Холивуд. За безкрайните чисто технически препратки от филм във филм, които му дефинират стила (примерно това е нещо, от което Нолан страда много сериозно). И т.н. и т.н.
Та така, голямо оливане стана, хаотично, без особено внимание към граматиката - квото-такова, дано да е имало смисъл.
Доста се стреснах, в първия момент. 
