Гледано напоследък, Part IV

AlDim · Post by **AlDim** » Sat Oct 10, 2009 10:04 am

Гледах Million Dollar Baby и ъъъ... абеее... емиии... много лошо изпърдя. Викам си айде да го видя все пак, нали отнесе всички Оскари преди няколко години и харесвам подобни неща, само дето останах доста разочарован. Ако изключим самите боеве, които все пак са на доста по-добро ниво от Рокитата (не колкото Raging Bull, разбира се, но да не искаме прекалено), цялата драма беше адски изкуствена и евтина. Търсеният ефект със сигурност беше да разреве елементарната американска публика, но на мен ми трябва нещо много по-смислено, за да се вживея.

Въобще Wrestler-а тотално смазва таз боза, ма толкова, че виждам ЗАЩО не му дадоха оскарите, които принципно заслужава в пъти повече, ако приемем, че все още струват нещо.

Как да е... Million Dollar Baby се гледаше долу-горе, ма повече от седмичка не му давам.

п.п. Туй обаче ми действа перфектно!

http://www.dumpert.nl/mediabase/616381/ ... _baby.html

п.п.п. Изгледах The Wrestler за втори път, за да се отърся от проклетото Million Dollar Baby и беше също толкова велик, колкото първия път. Баси и якият и въздействащ филм...

Muad_Dib · Post by **Muad_Dib** » Sat Oct 10, 2009 12:49 pm

Съгласен съм, и аз не разбрах какво му е толкова прекрасното на филма в последствие на оскарите (бях го гледал преди това и тогава не ме беше трогнал). Клин Ийстуд е прекрасен режисьор, но в този филм беше опрял до доста елементарни похвати за ангажиране на вниманието и съпричастността на зрителя. Да си призная хич нямах нужда да гледам как й се чупи врата или как после тя си прехапва еика в опит да се самоубие и тези неща ме остави с някакво изцяло неприятно усещане на почти погнуса, отколкото да ми въздействат психологически, за да съпреживея личната драма на девойка....Да не споменавам колко безумно предсказуема беше развръзката. За актьорската игра - Хилъри Суонк успя да пресъздаде идеално класическият white trailer trash в началото на филма, но толкова, Клинт си беше същият какъвто е във всички други филми, където играе разсърденият старец (ТМ) (например в Гран Торино....). Въобще девойката беше милион пъти по-добра в Boys Don't Cry и точно този оскар както и Оскарът на филма не бяха особено заслужени (не помня какво друго беше модно същото година в момента, за да дам по-обстойно мнение).

Morwen · Post by **Morwen** » Sat Oct 10, 2009 1:43 pm

Аз се чувствам по подобен начин за Тарантино - нямах нужда да гледам картинно и продължително как дълбаят свастика в челото на нациста енд стъф...
Иначе точно при този филм, за мен това което го оправдава е, че е твърде правдоподобно. За мен нямаше нужда от неочакван край точно на този филм (макар че той беше очакван от след като я почупиха, преди това не навеждаше на такива мисли), а спиралата на отчаянието беше доста добре направена. И за мен този филм е това - гъсто отчаяние, а не боевете (втф, това не е екшън), спортния дух или каквото и да е друго. И точно като признак на това отчаяние всичките онези сцени с прехапването на езика и т.н. са си на мястото.

passer-by · Post by **passer-by** » Sat Oct 10, 2009 6:31 pm

Morwen wrote:Иначе точно при този филм, за мен това което го оправдава е, че е твърде правдоподобно. За мен нямаше нужда от неочакван край точно на този филм (макар че той беше очакван от след като я почупиха, преди това не навеждаше на такива мисли), а спиралата на отчаянието беше доста добре направена. И за мен този филм е това - гъсто отчаяние, а не боевете (втф, това не е екшън), спортния дух или каквото и да е друго. И точно като признак на това отчаяние всичките онези сцени с прехапването на езика и т.н. са си на мястото.

+ много за всяка една дума. На мен ми беше бая смислено и се вживях.

MDB ми е идеален пример за филми, които са ТОЛКОВА добри и същевременно сдухващи, че хем се радвам, че съм ги гледал, хем не искам да ги гледам повторно.

И аз не помня кои бяха другите претенденти тогава, но "Оскар"-ите не ми се виждат незаслужени.

Muad_Dib · Post by **Muad_Dib** » Sat Oct 10, 2009 7:29 pm

Няма да си преписвам мнението отгоре. Само ще добавя към себе си, че филм, който ме дразни с прекалената си драматичност и който ВЪОБЩЕ не желая да гледам пак едва ли може по моите критерии да се нарече стойностен. По Подобен начин например се чувствам за някакви изцяло гнусни неща като Необратимо, странно...

За Оскарите:

THE AVIATOR

FINDING NEVERLAND

MILLION DOLLAR BABY

RAY

SIDEWAYS

Тези са били номинирани за най-добър филм в същата година с момичето за милион долара. Аз както и предполагам повечето редовни постъри тук съм ги гледал всичките. Абсолютно всеки един от другите 4 филма за мен е много по-ценен от Момичето. Да, дори Авиаторът, на фона на цялостната си слабост. За Рей и Сайдуейс въобще не отварям дума - те (особено първият) са за мен наистина залусжилите приза.

Post by **Roland** » Sat Oct 10, 2009 7:30 pm

Boring and beautifully acted biopics are boring

Vivian · Post by **Vivian** » Sat Oct 10, 2009 7:34 pm

Ray е кошмарен и отегчителен донемайкъде буламач, Авиаторът се трае приблизително, но е частично по-зле като композиция от Бебчето. Невърланд и Отбивки са двата стойностни филма за мен в подборката им от годината.

Muad_Dib · Post by **Muad_Dib** » Sat Oct 10, 2009 7:35 pm

Ако обичаш аргументирай се с нещо повече и ако имаш да кажеш нещо повече от просто смайлита - давай. Но да пускаш рандъм кратко едностранно квалифициращо мнение на английски (защото така сигурно звучи по-куул ли, що ли) и после да напишеш три пъти "г-н Зелен" не е начинът да комуникираш интелектуално. Това, че си админ/модератор не ти дава право да се държиш като Спарки в темата.

Не стига всичко останало ами от "мнението" ти не се разбира за Авиатора ли говориш или за Рей....

На мен Рей ми хареса и най-слабият от 5те филма е Невърленд (пак повтарям за мен).

pnv_Creator · Post by **pnv_Creator** » Sat Oct 10, 2009 8:43 pm

Според мен Авиаторът се трае, най-точно, ако не беше играта на Леонардо нямаше особено да си струва да се гледа.
Невърленд е една от многото лиготии на Джони, които не мога да търпя. Не видях нещо, което да се каже на "зрителя", никаква насоченост или нещо случващо се въобще. И лиспа на край.

Post by **Roland** » Sat Oct 10, 2009 9:10 pm

Muad_Dib wrote:(защото така сигурно звучи по-куул ли, що ли)

Не, защото бях на мак без кирилица, а така или иначе не възнамерявах да напиша нещо смислено

Muad_Dib · Post by **Muad_Dib** » Sat Oct 10, 2009 9:41 pm

Според мен Авиаторът се трае, най-точно, ако не беше играта на Леонардо нямаше особено да си струва да се гледа.

За мен пък в Авиатора си струваше всичко друго ОСВЕН въпросната игра. Всъщност освен създаването на усещането за мащабност на мисълта на Хюз в началото на филма и играта на Бланшет с нищо друго хубаво не съм запомнил филма.

Vivian · Post by **Vivian** » Sat Oct 10, 2009 9:42 pm

pnv_Creator wrote:Според мен Авиаторът се трае, най-точно, ако не беше играта на Леонардо нямаше особено да си струва да се гледа.
Невърленд е една от многото лиготии на Джони, които не мога да търпя. Не видях нещо, което да се каже на "зрителя", никаква насоченост или нещо случващо се въобще. И лиспа на край.

Чак пък. По-скоро на конвенционален такъв.

AlDim · Post by **AlDim** » Sat Oct 10, 2009 11:09 pm

Иначе точно при този филм, за мен това което го оправдава е, че е твърде правдоподобно.

За мен цялата драма беше нереалистична и изсмукана от пръстите. Заради това ми беше напълно безразлична и не ми въздейства и тоничко, честно казано. Та и аз като Колето не бих го гледал пак просто защото не го намирам за сойностен. Бтв като му погледнах наградите силно ме озадачи, че са го номинирали и за editing - why? Но от друга страна - 2004 беше една от най-тъпите холивудски години евър, ако изключим Kill Bill Vol 2. Всъщност ясно помня как Тарантино ме мотивира ВСЕ ПАК да ходя на Холивудско кино през лятото тогава и няколкото изгледани в последствие филма тотално ме сдухаха с посредствеността си. Естествено Академията напълно пропусна съществуването на Kill Bill, но това едва ли учудва някого...

pnv_Creator · Post by **pnv_Creator** » Sat Oct 10, 2009 11:32 pm

Nick and Norah's Infinite Playlist
Лек, свеж, приятен и много забавен, което идва по-скоро със свежестта в случая, отколкот с откровено комедийни моменти.
Разбира се "предвидим" е меко казано за сюжета, което си е характерна черта на жанра.

8,5/10

Amelia · Post by **Amelia** » Sat Oct 10, 2009 11:32 pm

Аз някога го бях харесала много Бейби-то, даже му бях писала ебати патетичното ревю в Сивостен. Сега, години по-късно, не ме грабна особено. Хубав филм е, но е твърде... идеалистичен и романтизиран. Къде му е реализмът? Нищо реалистично нямаше - кат се почне от принципния тренер, дет се самоизяжда от вина, че не е можал да спаси окото на приятеля си и не може да получи прошката на дъщеря си, та се стигне до мацката, с карикатурно злото семейство, която бъхти чувала дни наред, докато накрая му стопля сърцето... Толкова е филмово всичкото това. Пресилено мелодраматичен беше на моменти, но то това му е и целта. Аз си ревах яко първия път като го гледах, вчера също ми се понасълзиха очите, но всичкото това примерно беше отвяно малко по-късно от Мики Рурк,

Spoiler: show: който хвърля поглед към бекстейджа малко преди да се качи на въжетата да скочи за последен път в живота си, вижда, че Пам я няма вече там и се усмихва горчиво за части от секундата

. Стотици пъти по-въздействащо просто. И тия дребни изродски детайли от кеч-сцената и от животата на дъното на реднекщината, убийствени са просто. Нищо общо със стерилността и целуфанеността на Бейби-то.

Гледано напоследък, Part IV

Who is online