ShadowDance

The Boy in the Striped Pyjamas - John Boyne
Поредната книга за Холокоста, тоя път от гледната точка на детето на високопоставен немски офицер, който бива изпратен в Аушвиц. В един момент хлапето среща едно еврейско хлапе и почват да си говорят (щото нашето хлапе, което е на девет години, няма идея какво аджеба става около него и що всички тия хора са толкова слаби). Като цяло адски добре написана книга, някак си си личи, че е мислено над всяка дума: всяко изречение си е точно на мястото, всичко е казано по най-точния и прост възможен начин и освен това е въздействащо, макар че не мога да кажа защо точно. Цяло удоволствие е да я четеш, хем че детето е много истинско. Ако случайно ви падне в ръцете, препоръчвам

The Giver - Lois Lowry
Пак хлапе, тоя път на дванайсет, живеещо някъде в бъдещето, в напълно утопично общество. Всяка сутрин споделя сънищата си, всяка вечер - изпитаните през деня чувства, кара колело до училище, играе с приятелчетата и никога не лъже. Най-големият му страх е да го отлъчат от обществото му, макар че не знае какво се случва тогава. Когато един ден не изяжда ябълката си в училище, а я донася вкъщи, се чува обявление по високоговорителите, което казва, че ябълките се ядат в училище, и то се засрамва ужасно... А това е само повърхността, има много по-дълбоки неща и начинът, по който са разкрити, е страхотен. Като език е приятна, но не феноменална, героят не можа да грабне, макар че второстепенните бяха много добри, обществото е чудесно като идея и много добре описано... абе като цяло всъщност много добра книга. Пак препоръчвам, ако ви падне

Изчетох Percy Jackson and the Olympians: The Lightning Thief. Като цяло съм много доволен. Езикът е свеж, приятно саркастичен и без да е някакъв връх в литературата, не намерих нещо, което съществено да ме дразни. Сюжетът е две идеи по-елементарен от нужното, като повечето обрати са предвидими буквално от първия хинт, който се очаква само да обърка читателя. При все това обаче не само не съжалявам за четенето, ами се и зарибих да изчета следващите части. За който иска да убие две вечери с нещо по-YA ориентирано, което обаче не е пълно малоумие, това е идеално четиво.

Окръг Форд, Гришам да пише повече разкази! Най-добрата книга, която съм чел тази година последните 3-4 месеца

Alexis wrote:Мда, съгласна съм. Пърси е доста свестен като за персонаж в тийн боза. Но книгата е прекалено предвидима. Пророчеството в нея е толкова болно лесно за разтълкуване, че чак е досадно и само като го чух,

Spoiler: show

знаех кой ще е предателят.

Не, че не съм си поръчала всичките 5 де .

По-нататък има даже някои леки клонежи към плот-туистс, които всъщност са не толкова предвидими.

Изчетох последно Чунът на Бога на Артър Кларк,Вещерът:Огнено кръщение на Анджей Сапковски и Странният Случай с доктор Джекил и господин Хайд на английски.Ба то верно че unabridged и е от 19 век ама пък ебати езика ебати чудото.Ама най-накрая разбрах какво е hitherto. Вещерът тази книга е малко по-комедийна според мене,пък и по-лека почетох я за 3 часа.Чукът на Бога ми е малко мудна но е изключително четивна,като 1984.Мисля като събера повечко пари да си купя Властелинът на пръстените на английски.

А аз съм си взел една книга, която доста ми харесва, четивна е и е интересна - "Слънце недосегаемо"
И я бавя вече около месец и половина, прочел съм едва 300 страници за толкова време. Епично малко. И си нямам представа защо, при положение, че книгата е страхотна.
Случвало ли ви се е нещо подобно?

Случвало ми се е. Вариантите са два - книгата НЕ Е страхотна, но ти си се самонавил, че е поради тази или онази причина; или книгата е страхотна, но информационно те удавя и имаш нужда от почивка.

Е, "страхотна" си е леееко хиперболизирано. Но е наистина добра и ми харесва.
"Да пробудиш драконче" го прочето за два часа, примерно...

Catherynne Valente - In the Night Garden

Прочетох "Огнено кръщение" и "Град от кости", ревюта в следващия брой.

Иначе бавно и с наслада си чета "Диамантената ера" в оригинал.

Yan wrote:Иначе бавно и с наслада си чета "Диамантената ера" в оригинал.

Ха! И аз, от няколко дни насам

Прочетох четирите книги от поредицата „Дневниците на вампира”.
Всъщност „четири” книги е пресилено казано, защото първите три си бяха тотално една книга. Някак нямаха отделно начало и край, просто си бяха едно цяло, разделено в три тома. Първите два тома не ми харесаха особено. Бяха лесни за четене, де, но все пак историята си беше бозава и се случваха малко неща. Трети том обаче беше хубав, той наистина ми хареса много. И финалът беше страхотен.
Последната книга също ми допадна като цяло. През цялото време беше много добра, много интересен и увлекателен сюжет, много по-добро развитие на персонажите и докато я четях бях доста доволен. Но последните пет страници ме разочароваха страшно много. Именно те ми напомниха, че това е все пак тинейджърска литература, която трябва да се чете в гимназията, по възможност в ранните класове. Ще ми се финалът на третия том да беше финал на историята.
Цялостно бих дал на поредицата между 5.5 и 6.5 от 10.

Прочетох "Бойно поле Земя" на Л. Рон Хабърд.

Леко наивна, но като цяло приятно четиво. Сега гледам и се чудя "Мисия Земя" да чета ли? Почнах я уж, ама нещо не ми спори... дали е продължение на горната поредица, или? Хм, ще видим.

Сега гледам и се чудя "Мисия Земя" да чета ли? Почнах я уж, ама нещо не ми спори... дали е продължение на горната поредица, или?

Не е продължение. И имай предвид, че последните 5-6 тома на "Мисия Земя" са много по-зле от първите няколко, а последните 2 са практически нечетивни монументални бози.

Амин. Мисия Земя е точно като графиката на цените на жилищата в момента - със всеки следащ том качеството отива надолу. Но пък първите 2-3 тома са доста готини за сметка на това, а и Апарата толкова силно да напомня за нашенската държавна действителност...
И, да, Мисия Земя няма абсолютно нищо общо с Бойно поле Земя, и аз първоначално се бях излъгал и за това почнах да си я купувам.