Ми щото е абсурдно, затова.
Това, че не успяваме да осигурим нормален затвор не означава, че е по-хуманно да убием някого. Пак се хързулваме от общото към частното.
Затворът е затвор. Дали човешки или български, нищо частно няма. Никъде затворът не е луксозен хотел, това е наказателна институция. И филми сме гледали всъщност.
Ами да, по-хуманно е. Защото в бъдещето винаги има възможности. Винаги има шанс нещо да се промени утре, ако това "утре" го има.
Не, няма възможности, а "утре" е предначертано до края на живота му. Ланис, кога ще ми отговориш ЛИЧНО на мен? Говорим за ДОЖИВОТНА присъда. Не за някаква, не за дълга, не за минимална, а за ДОЖИВОТНА. Какви перспективи има в ДОЖИВОТНАТА присъда по дяволите?
И възпитаването си остава само за самия човек. Не е необходимо да излезе навън, за да го демонстрира. Макар, че ако това наистина се постигне - защо пък не! Има ги и съответните комиси за преразглеждане на наказанието за тая цел.
Ти чете ли назад постовете? Говореше се за алтернатива на *смъртното наказание*. И се говореше за доживотна, неотменима и абсолютна присъда при изключително строг режим, а вероятно и пълна изолация. Хайде поне да говорим за едно и също. Тук не даваме като алтернатива на смъртта преспиване в участъка все пак.
Ами човекът можи и да иска да има това време да премисли нещата. Може пък да не му се умира и да предпочита да живее в затвора. Много е вероятно даже да е така. А смисълът на превъзпитанието. То не е непременно за "благото на народа". Може пък на самия човек да му е достатъчно да достигне там някакъв катарзис. Или пък в някой момент да се почувства човек. Да преоткрие ценността на живота. Да, вярно, че в самия затвор, но дори и тогава си жив. Всеки миг може да е наситен с живот.
Да, а може и само мисълта за това да изкара остатъка от живота си зад решетките да го докарва до оргазъм. Се пак някаква реалистичност, а? И не, това не е заяждане, ама ти наистина съвсем в синьото се отвя. Можело. Е да, ама може и да не му е достатъчен "духовен катарзис", а? Може пък да е нормален човек, за когото, както за всички нормални хора, свободата да е живот, а затворът - смърт.
Тук не става дума за масово производство на нови преработени личности. Т.е. хубаво би било действително да е така, за тези които излизат от затвора. Но това, че нещо не работи достатъчно добре, не означава, че трябва да се отказваме от идеалната цел.
Знаеш ли, права си. Означава обаче, че трябва да го сменим. За което и, всъщност, говоря през повечето време. Когато се намери начин да се "пренаписва" личността в нещо идеално, тогава ще си лафим пак на тая тема, ама дотогава в някаква що годе реалистична възможност да се движим, а? Макар че дойде ли тоя момент, аз ще съм първият, който ще си самоприлжи смъртно наказание де, нещо не ме кефи концепцията...
And you can't dance with a devil on your back...
