Азиатско кино

Morwen · Post by **Morwen** » Fri Sep 14, 2007 10:36 am

Анимето е много различно от игралните азиатски филми и въобще не се прави от същите режисьори. Най-малкото анимето е главно японско, а игралните филми - главно китайски. Освен това аниме има в много повече жанрове, отколкото известните азиатски филми, повечето от които са или екшъни, или приказни арт екшъни, да речем.

Post by **Roland** » Fri Sep 14, 2007 10:36 am

shayhiri wrote: Това би бил ефектен край на разговора, ако само се заяждах, ама на мен наистина ми стана интересно.

Имах предвид, че анимето очевидно се прави от същите тия режисьори със същата тая азиатска чувствителност и т.н. - защо там не те дразни? Да не би да е само външният вид на актьорите, които в аниметата са с хиперевропеизирани черти?

Сигурно има значение това, да. Но не, прави се от съвсем други режисьори. Едно име няма да намериш, което е снимало и игрални, и анимационни филми. А и актьорите им много-много не се повтарят.

Scourge · Post by **Scourge** » Fri Sep 14, 2007 1:24 pm

абе каква азиатска чувствителност ви гони.
явно азиатската чувствителност така е повлияла тарантино, че само чувствителни филми прави.
и скорсезе покрай азиатската чувствителност се сдоби най-накрая с оскар.

тва са некви измислени стереотипи.

tigermaster · Post by **tigermaster** » Sat Sep 15, 2007 8:51 pm

Roland wrote:Мда, Алекс, МОГЪЩО не им се кефя и на актьорите, и на филмите. Сори за което, много ми е тънка явно източната чувствителност.

Тогава гледай бойни филми. Тъй или иначе да очакваш сериозно кино от такъв е като да искаш да се наядеш с чипс. Обаче чипсът е вкусен...

Demandred · Post by **Demandred** » Sat Sep 22, 2007 1:29 am

Темата нещо позамря, реших да я възродя, след като изгледах поредния гениален филм на споменатия вече от Scourge Масаки Кобаяши, а именно Сепуку. Това е самурайкsи филм, но съвсем различен от типичния такъв. В него е тотално отхвърлен самурайския идеал и е показана цялата жестокост и безчовечност, която този идеал създава и подхранва през вековете. Плюс това визията е смазваща, въобще в това отношение Кобаяши е един от най-великите.

Друг японски режисьор, който заслужава да бъде споменат, е Хироши Тешигахара. Неговият Woman in the Dunes e един от най-известните и признати от критиката японски филми (дори самият Тарковски го включва в личния си Топ 10), и то съвсем заслужено.

И понеже Азия все пк не е само Китай и Япония, ще спомена и трилoгията на индиеца Satyajit Ray - т.нар.. "Apu Trilogy" Първата част от нея Pather Panchali е истински шедьовър. Силно повлиян като стил от италианския неореализъм, и въпреки това самобитен и оригинален, това е изключително въздействащ, човечен, топъл и някак истински филм, който трудно се забравя. Забележителното е, че това е дебютния филм на Ray и повечето от екипа, и въпреки това той е изпипан до съвършенство. Другите две части също са много добри, макар и поне според мен не успяват да достигнат нивото на първата.

Scourge wrote:мислех да посветя някой и друг ред на класическия хорър, на 70-тарския самурайски екшън (my fave), на съвременното японско кино. но, тъй като постингът и без туй се получава дълъг, ще се въздържа засега. ако има конкретен интерес, ще сътворя отделен пост.

Търся преопръки и повече инфо най-вече относно класическия хорър и съвременното японско кино, така че ще е хубаво, ако напишеш нещо по-подробно по-тези въпроси.

shayhiri · Post by **shayhiri** » Sun Sep 23, 2007 12:33 am

И аз ги подкарвам сериозно, ама от другата страна.

Fearless, най-сетне. Жалко, че не беше на голям екран. Страхотни битки и много красота (вътрешна и външна). Тежкото очевидно послание, с което ни бъхтят по главите, обаче, елементарният сюжет и липсата на реализъм в уж документалното действие го смъкват до 7/10. Ли впечатлява и изглежда доволно млад. Дано продължи да прави филми.

shayhiri · Post by **shayhiri** » Sun Sep 23, 2007 3:28 am

А The Myth на Джеки Чан е скучна каша. Няма кво да му се коментира даже - и не съжалявам, че го нямаше на голям екран. Единствената силна страна са няколкото класически екшън сцени на Чан, които предполагам се нареждат сред най-добрите му изобщо. Въобще не му личи половината век и бият отвсякъде третия Час Пик.

А, и саундтракът е бомбастичен.

tigermaster · Post by **tigermaster** » Sun Sep 23, 2007 12:50 pm

shayhiri wrote:И аз ги подкарвам сериозно, ама от другата страна. Fearless, най-сетне. Жалко, че не беше на голям екран. Страхотни битки и много красота (вътрешна и външна). Тежкото очевидно послание, с което ни бъхтят по главите, обаче, елементарният сюжет и липсата на реализъм в уж документалното действие го смъкват до 7/10. Ли впечатлява и изглежда доволно млад. Дано продължи да прави филми.

Този филм е правен кажи-речи изцяло за китайската публика и си се усеща. А в Китай е най-гледаният филм с бойни изкуства, правен някога, което е доста показателно. А и на мен ми допадна доста повече от "Тигър и дракон", честно да си призная. Давам му 9/10.

"The Myth" е твърде далеч от филмите с Джеки Чан, а и предлага много повече драматизъм, отколкото трябва. И историята е много омешана. 7/10, от които повечето са за битките.

Scourge · Post by **Scourge** » Sun Sep 23, 2007 6:39 pm

@demandred:
в телеграфен стил отново.

класическият японски хорър можем да разделим грубо на две течения:
- kaiju/монстър хорър
- призрачни истории

при това и двете не са типичен хорър от съвременна гледна точка. kaiju вероятно биха минали за сайфай трилър/екшън в наши дни. базовото име в тая група е иширо хонда, близък приятел на куросава (има сериозно участие като втори режисьор в ран и кагемуша). той е създател на годзила и родан, и режисьор на куп други филми в жанра.

призрачните истории, по-интересния поджанр, се базират обикновено на фолклорни мотиви или са издържани в традиционен стил. често се набляга повече на драмата, а хорър елементът е вторичен, дори маргинален.

някои основни имена/заглавия:
ghost story на кобаяши - препоръчвам пълната тричасова версия, която се състои от четири миниистории. бавен и мууди, всеки кадър е изпипан, типично за кобаяши. между другото, това е първият му цветен филм и използването на цветовете е великолепно.

- кането шиндо (относително разностранен режисьор, известен най-вече с "островът" - алтернативна драма за четиричленно семейство живеещо само на остров, в която не се говори)
двете съществени заглавия тук са:
онибаба - атмосферичен и крийпи. с минимален диалог, за сметка на туй впечатляваща кинематография и декори.
"черната котка" - идеен наследник на онибаба. стилизиран по подобие на кабуки театъра.
(преди някоя и друга година тия два филма се намираха в каталога на арена, може би все още са там.)

- нобуо накагава, с култов статут сред хорър феновете, главно заради филма "ад" (в съвременен сетинг), който минава за начало на gore хоръра. самият филм е доста чудат, дори сюрреалистичен на места, арт дизайнът е интересен или най-малкото любопитен. от призрачните му истории "призракът на йоцуя" е вероятно най-добър.

за съвременното кино.
първото име, което трябва да се спомене тук, е имамура. той прави филми още от 50-те (бил е и асистент на озу), но по-съществените му заглавия са от 80-те насам - "нараяма", "черен дъжд", "змиорката", колкото да се споменат няколко, но по принцип всичките му филми последните 20-30 години са добри. между другото, ако не се лъжа, той е един от няколкото режисьори получавали златната палма два пъти.

от новата вълна:
- корееда - "никой не знае", "афтърлайф", "мабороси" са по-известните му филми.
- китано предполагам няма нужда да се рекламира, но все пак - "фойерверки", "сцена край морето", "кукли" и "затоичи" мисля покриват разнопосочните му залитания.
- коидзуми, ученик на куросава - има само няколко филма, но затова пък качествени. "след дъжда", "любимото уравнение на професора" и "писмо от планината".
- миике - ученик на имамура, най-известен с хорър нещата си, но всъщност разностранен (и продуктивен : ). "щастието на семейство катакури", "птицехората от китай" са две от добрите му не-хорър неща.
някои други съществени заглавия в новото японско кино - "залез на трета улица", "батъл роял", "twilight samurai", "ще танцуваме ли?" (много по-читав от холивудския римейк)

Demandred · Post by **Demandred** » Sun Sep 23, 2007 7:14 pm

ghost story на кобаяши - препоръчвам пълната тричасова версия, която се състои от четири миниистории. бавен и мууди, всеки кадър е изпипан, типично за кобаяши. между другото, това е първият му цветен филм и използването на цветовете е великолепно.

Гледал съм го, феноменален филм. Спокойно влиза в личния ми топ 5 като визия, всеки кадър е като красива картина на майстор-художник. Плюс това атмосферата е смазваща.

Онибаба също е страхотен.

tigermaster · Post by **tigermaster** » Mon Sep 24, 2007 6:34 pm

Demandred wrote: Ran 10/10 - шедьовър. Има си всичко - прекрасна визия, впечатляващи дори и сега масови екшън сцени, драма, разтърсващи емоционално моменти, отлична актьорска игра и т.н.

Това го гледах току-що. Абсолютно 10/10 отвсякъде.

BaYa · Post by **BaYa** » Tue Sep 25, 2007 4:20 pm

Дем, със Сепуку на Кобаяши иумаш предвид филмаот 1962, нали?
Scourge, ще си взема бележка от списъка ти. Гледала съм една голяма част. Но толкова добра теория рядко съм срещала (и кратичка)!

Demandred · Post by **Demandred** » Tue Sep 25, 2007 5:20 pm

Да. Някъде го водят Сепуку, другаде Харакири.
http://www.imdb.com/title/tt0056058/

BaYa · Post by **BaYa** » Tue Sep 25, 2007 5:22 pm

Мда. Значи точно на него му точа лигички в момента. Агитирам го да се сваля по-бързо!

shayhiri · Post by **shayhiri** » Tue Sep 25, 2007 10:50 pm

Kung Fu Hustle. Ако някой случайно още не го е видял, да налазва. Абсолютно one of a kind филм. Аз го чаках няколко години на голям екран, но така и не го вкараха. За което могат само да си ядат гащите от яд, щото у нас тоя филм щеше да избие рибата - особено спрямо ниската си себестойност.

Ще кажа само, че не вярвах, че е възможно да се уцели толкова точно пресечната точка на комедия, маршъл артс, ефекти и пародия. Ако Стивън Чоу беше вкарал и някаква историйка, щеше да е цяло чудо невиждано, но и така си е уникален - и десятка.

Ще проверя и Шаолински футбол сигурно, но няма начин да е толкова добър.

И не беше. Но макар Шаолински футбол разбираемо да отстъпва на по-новия филм като ефекти и екшън, солидно наваксва откъм комедия и работеща (елементарна) история. Много приятен, макар на места (само на места) пародията да идва нагорно.

Тия китайци наистина се увличат с музиката.

Толкова силна/пресилена беше, че можех и само да слушам филма и пак щеше да ми въздейства подобаващо.

Сега май ми остава само да чакам Kung Fu Hustle 2 догодина.

В момента пробвам отначало "Легенда за Зу"

, но няма да го изтърпя. Дори и заради Жан Зъй. Некъв ужас немислим. Игрално аниме, ама от най-масовите. Age 12 and down.

Азиатско кино

Who is online