shayhiri wrote:* 1000те страници на Кларк би трябвало да съдържат бая сюжет в себе си, за да е оправдано четенето им за мен. Това означава главните герои (и евентуално светът около тях) да преживяват съществени промени. По възможност да има целенасочена 3-актова структура. Колко от 1000-та страници са заети с това и колко с описания, бележки под линия, субплотове и герои от масовката, които не водят наникъде?
Смешно и тъжно някакси, по един унизителен начин... Но романът не страда от това де, зе си World Fantasy Award-а и Hugo-то кат стой та гледай.
shayhiri wrote:* Това е и дефиницията ми за "substance". Ако Хал Дънкан разказва история, добре. Ако само ми се прави на хитър с жонглиране на стилове, отминавам сергията му. Ако ще пишеш само за себе си и за шепа сноби, по-добре не се хващай или публикувай на блога си.
Не казвам, че Дънкан е такъв, говоря принципно.
Литературата като такава трябва да се развива. За целта трябва да се правят експерименти. Вместо да се радваш, че някой се е опитал да ги направи в презрян "развлекателен" жанр като фентъзито, ти го отхвърляш като "сноб". Напомняш ми за един друг Сашо в момента...
А междувременно Дънкан се размина на косъм с World Fantasy Award за 2006
shayhiri wrote:* Значи Ериксън е "най-доброто фентъзи, писано някога"?
Дори и така да е, ще трябва да се задоволи с добавка към титлата:
"в XXXL категорията на десеттомните епични сапунки". А аз такива не чета.
Кофти, ма така е.
Мне, няма да е с тая добавка, боя се. А и първите му пет книги са повече или по-малко структурирани като самостоятелни четива. Така че си спести уговорките и не коментирай повече Ериксън.
shayhiri wrote:* За Фармър ти написах. Има ли кво съществено да ми даде? Както Зелазни ми даде диалога и образите в Амбър? Ако да, какво? Ако не, не ща и да го знам.
Абе чакай да те питам - ТИ имаш ли кво съществено да ми дадеш, че да те чета? Диалози, нещо, образи? Ма такива, съизмерими със Зелазниевите? Не, подозирам, че не. И все пак ше те прочета, ако някога благоволиш да се издадеш, нали?
shayhiri wrote:* Трябва ли да чета всеки жанр, за да знам, че не ми харесва? Ако Миевил излезе от ню уиърда, може и да го пробвам. Ако не - едва ли аз ще вляза при него.
"Всеки" не, защото това означава и любовните романчета. Сериозните и амбициозни такива обаче - да, трябва да прочетеш по нещо от тях, за да знаеш, че не ти харесва.
shayhiri wrote:* За Новик щеше да се чуе, ако предлагаше нещо повече от наглееща
а ла Роулинг туистната употреба на архиклишета (Дракони, за Бога?!
). Не казвам, че е зле като Роулинг - виждаш, че съм я хакнал в почетния раздел - но и ти не можеш да кажеш нещо повече.
Я да видим - беше номинирана за Хюго? Товас брои ли се като казване на нещо повече? И не знам как точно си дефинираш "наглееща туистната употреба на архиклишета", но именно извъртането на клишета е създало света на Толкин, така че ти препоръчвам да внимаваш с подобни изказвания, понеже ти вкарват брутални автоголове. Драконите при Новик са самолети-бомбардировачи. Използвани са в контекста на модерно водене на войни и като усещане нямат НИЩИЧКО общо с фентъзи-дракона. Впрочем, ти ЧЕЛ ли си Роулинг, деба?
shayhiri wrote:Жените имат една такава
чувствителност.
Фокусират се в/ху неща, за които мъжете не ги боли особено. Виж
Фицльо на Хоб и не ми говори повече.
А тя хем е от добрите.
(Както казах, горното е леко на майтап, но съдържа и очевидна истина.)
Хмм, странно, но "Фицльо" е един от най-качествените фентъзи персонажи, за които съм чел. А Бюджолдовият Майлс не само не отстъпва с нищо на Мартиновия Тирион, ами и кефи дори повече от него.
And you can't dance with a devil on your back...
С дълга коса.
Но ако има какво още да науча като стил и герои от някой баш-автор, с удоволствие. Нали затуй разпитвам за препоръки. Ако пък се намери случайно интересен сюжет, ще го изчета с удоволствие като обикновен читател. Ма нещо не попадам на такива. 
Де и Паолини да беше така. Тогава нямаше и ред да напише.
А мога ли и аз да изляза с горното оправдание? Или чак като пусна една-две трилогии. 
