Колко и кои фентъзита е прочел Шайхири?
-
- Farmer
- Posts: 61
- Joined: Sun Apr 22, 2007 8:09 pm
- Location: Earth, Solar System, Milky Way galaxy
Trip,
сравних едното с другото, защото фантастична общност (хареса ми израза) са хора, които четат книгите и извън транспорта. Обаче тази общност, доколкото забелязах, е намаляла с годините. Мои приятели, с които навремето обсъждахме принципите на машина за времето, сега четат само спортните новини и си пият ракията с компания. И мен ме подразни. Сигурно затова го написах. Но колкото просташко и селендурско да звучи, по мое наблюдение, това е мнението на средния българин (или поне на съгражданите ни с които се видях и говорих). Тези дето обикновено четат по градския транспорт са средно статистически българи, които е трябвало да направят избор къде да дадат 10 лева. И ако се вгледаш в кориците на книгите, забележи колко от тях са фантастика. Задавал ли си въпроса защо толкова издателсва на фантастична литература затвориха? Съжалявам че трябва да го кажа - но това е средата в която живэте. Просто трябва да свалите тенекиените очила и да се огледате наистина.
Колкото до известните извън страната автори - ты като от '89 живея извън страната , смятам че имам доста добра представа какво се издава навън. Наистина по-добре съм запозната с фантастиката, защото в последните години много трудно ми харесва фантази и го отбягвам. Ама просто за да спомена някои имена като Esther Friesner, Cherryh- “Rusalka”, Anne McCaffrey, Nansi Asire, Doranna Durgan, Elizabeth Scarborough, Harry Turtledove, Piers Anthony, Tom Holt, Dan McGirt, Diane Duane, Greg Shaw Gardner, Margaret Ball, Jim Butcher, Kelly McCullough - която е издала една книга -WebMage - но ми харесаха и стилът, и концепцията та я препоръчвам на фантази феновете.. Сега като се направих на запозната с фантази, повярвайте ми че и най-просташкия ми крясък "Тоя Смърди" е лично проверено мнение, а не е по повод непознаване на материала или писателя. Вярно е че съм отвикнала да се изразявам образно и убедително в писмена форма, предполагам че това страшно дразни и изглежда безумно тъпо. Извинявам се. При условие че харесвам стила на Мартин, много трудно след това мога да се примиря с поседственото драскачество. Това не извинява грозният ми начин на изразяване. Моля още веднъж участниците във форума да ме извинят.
А сега, ты като ми свърши пепелта дето я посипвах върху нещастната си глава, ви желая лека нощ.
сравних едното с другото, защото фантастична общност (хареса ми израза) са хора, които четат книгите и извън транспорта. Обаче тази общност, доколкото забелязах, е намаляла с годините. Мои приятели, с които навремето обсъждахме принципите на машина за времето, сега четат само спортните новини и си пият ракията с компания. И мен ме подразни. Сигурно затова го написах. Но колкото просташко и селендурско да звучи, по мое наблюдение, това е мнението на средния българин (или поне на съгражданите ни с които се видях и говорих). Тези дето обикновено четат по градския транспорт са средно статистически българи, които е трябвало да направят избор къде да дадат 10 лева. И ако се вгледаш в кориците на книгите, забележи колко от тях са фантастика. Задавал ли си въпроса защо толкова издателсва на фантастична литература затвориха? Съжалявам че трябва да го кажа - но това е средата в която живэте. Просто трябва да свалите тенекиените очила и да се огледате наистина.
Колкото до известните извън страната автори - ты като от '89 живея извън страната , смятам че имам доста добра представа какво се издава навън. Наистина по-добре съм запозната с фантастиката, защото в последните години много трудно ми харесва фантази и го отбягвам. Ама просто за да спомена някои имена като Esther Friesner, Cherryh- “Rusalka”, Anne McCaffrey, Nansi Asire, Doranna Durgan, Elizabeth Scarborough, Harry Turtledove, Piers Anthony, Tom Holt, Dan McGirt, Diane Duane, Greg Shaw Gardner, Margaret Ball, Jim Butcher, Kelly McCullough - която е издала една книга -WebMage - но ми харесаха и стилът, и концепцията та я препоръчвам на фантази феновете.. Сега като се направих на запозната с фантази, повярвайте ми че и най-просташкия ми крясък "Тоя Смърди" е лично проверено мнение, а не е по повод непознаване на материала или писателя. Вярно е че съм отвикнала да се изразявам образно и убедително в писмена форма, предполагам че това страшно дразни и изглежда безумно тъпо. Извинявам се. При условие че харесвам стила на Мартин, много трудно след това мога да се примиря с поседственото драскачество. Това не извинява грозният ми начин на изразяване. Моля още веднъж участниците във форума да ме извинят.
А сега, ты като ми свърши пепелта дето я посипвах върху нещастната си глава, ви желая лека нощ.
Дам, бях си оставил следващата порция за момента, в който ми се прище да ме пофлеймят малко*, но щом вече е налице съответното желание от отсрещната страна, ще се постарая да пусна, до утре макс.
*В смисъл, сещате се колко писателски глави ше отхвърчат в процеса на обяснение.
*В смисъл, сещате се колко писателски глави ше отхвърчат в процеса на обяснение.

passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
От друга страна не мисля, че някой те взима насериозно, така че...shayhiri wrote:Дам, бях си оставил следващата порция за момента, в който ми се прище да ме пофлеймят малко*, но щом вече е налице съответното желание от отсрещната страна, ще се постарая да пусна, до утре макс.
*В смисъл, сещате се колко писателски глави ше отхвърчат в процеса на обяснение.



Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
Ако няма да ме флеймите, да се не хАбим?
Абе, всъщност - знам си, че мога да разчитам на вас.
Ше пусна, няма да ви оставя.
Иначе, Ян, точно това винаги ме е учудвало - защо всички вземат мнението ми толкова насериозно? Сякаш не е очевидно, че това си е мое мнение, изразяващо личните ми предпочитания. Най-много да е показателно за строгите принципи, към които се придържам пишейки своите книги, но това пак не би трябвало да е проблем.
Както и да е, към този момент и аз, и хората, с които се ядем, очевидно се чувстваме достатъчно комфортно в познатите води, та викам да не спираме.


Иначе, Ян, точно това винаги ме е учудвало - защо всички вземат мнението ми толкова насериозно? Сякаш не е очевидно, че това си е мое мнение, изразяващо личните ми предпочитания. Най-много да е показателно за строгите принципи, към които се придържам пишейки своите книги, но това пак не би трябвало да е проблем.
Както и да е, към този момент и аз, и хората, с които се ядем, очевидно се чувстваме достатъчно комфортно в познатите води, та викам да не спираме.

Last edited by shayhiri on Thu Aug 30, 2007 3:13 am, edited 1 time in total.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Следващата част от списъка (с обяснения), изискан от Рол:
Автори, от които съм чел само една книга (или повече), щото не стават:
Robert Lynn Asprin - първата на бг, имаше "прекрасен мит" в заглавието. Помня, че буквално бях зяпнал в неверие пред пълната липса на читав хумор и чудовищната скука и безсмислие, които ме заляха още с първите страници. Още по-показателен е фактът, че тогава още бях малък и изобщо не придирях. Ако Пратчет е Любо Николов, Асприн е брат му имбецил Сим.
Terry Brooks - първата на бг ("Потомците на Шанара", мисля), след което - за срам и ужас - купих още 2-3 двойки (спомняте си, че ги деляха). Първата едва ли не ми хареса (ето, и аз съм човек), но това беше щот бях много малък и май ми се явяваше първото фентъзи. Когато малко по-късно се пробвах да чета следващите, ги изхвърлих отвратен от липсата на стил и сюжет. А когато още малко по-късно стигнах до Властелина и видях откъде тоя мръсен изрод е крал безсрамно през цялото време, го проклех навеки. Дано умре в мъки нещастника продажен! Прецака ми удоволствието.
Chris Bunch - подозирам, че има неща, които биха ми харесали умерено, но единствената му книга, която съм чел ("Далечно Царство" на Бард) беше евтин, скучен тревълог, което ни най-малко не ме въодушевява.
Don Callander - "Огнегадателят" на Плеяда. Имам не съвсем лоши спомени за сравнително читаво детско-юношеско фентъзи, но беше толкова клиширано, бавно и скучно, че се съмнявам, че дори като малък щях да искам да чета продълженията. А сега - сещате се.
Lin Carter - само няква новела или повест за Тонгор, но ми беше достатъчна. Тоя е бил евтина копи-версия на Хауърд и други, които е чел като малък.
Allan Cole - вж. Кр. Бънч
Rose Estes - на тая съм и чел само книги-игри по ДнД, но хващам бас, че и обикновеното й фентъзи е на същия хал.
Raymond E. Feist - много хора го тачат, така че се радвам, че на този форум отношението към него е доста критично. Чел съм само първите две книги и ме изгуби напълно още с първата - "Магьосник" ли, Чирак ли, не помня. Отвратително мазно клише: сирак-магьосник, елфи, джуджешки Мория подземия с дракон вътре?!! Тоя нормален ли е? На всичкото отгоре беше и адски... да, скучна и безсмислена. А във втората се появиха и смешните цурани: леко маскирани средновековни японци. Ало, Фийст-а, ако таргет аудиторията ти не може да намери Япония на картата, аз тука следвам Японистика и ми се гади от липсата ти на въображение и склонността към евтини заемки! Това, Рол, по повод еклектизма: ако иска да пише за японците, да си направи ш*баното петгодишно проучване и да напише исторически роман/серия. Ако смята да я кара по лесния начин с някво там фентъзи, поне да си измисли нещо оригинално. Подобни свинщини директно ме измъкват от сетинга, Трип, и всичко се обезсмисля.
Terry Goodkind - философът-дървар. Чел съм вероятно втората, щото почваше отникъде и свършваше никъде. Дърварски стил, изоглавен "сюжет", невъзможни герои, неприкрит садизъм. Тоя нещастник е болен, буквално. Трябваше да си остане в гората, щото явно се е повредил необратимо. Колега Спархоук, след всички обвинения към Мартин, кво ше кажеш за абсолютно самоцелното и неоправдано торчър порно на Гудкайнд? Моят отговор е, че точно то, заедно с демонстративната му философия на пре*бан от живота отмъстителен мърляч, доведе до издаването и някаквия му успех. То по принцип основна част от фентъзито е за неосъществени (и неосъществими) мамини мъжленца, но толкова чисто порнофентъзи не беше имало, та имаше нужда.
Robert Jordan - първата и втората до средата, още когато излязоха. Бях на легло, но въпреки това не издържах да продължа. Новият Толкин? Оттогава не вярвам на реклами. Имаше един-два приятни детайла в сетинга (Айил?), даже си спомням цял абзац с добра литература (когато Перин влезе за първи път в акъла на вълчицата и почувства през нейните сетива), но всичко останало беше леш. Безкраен скучен сюжет, в голяма степен очевидно краден от Толкин. Описателен до смърт. Жалки селяндурчета като "герои". Отвратителни женски образи - а като съм чувал после кво става... Мразим го (умерено), за всичко, което е причинил на хората, макар че аз се отървах леко.
J.K. Rowling - третата. И да ме пита човек що, като си беше ясно, че не е за мен, ма да видя там. Тя пък беше може би най-по мой вкус, предвид сюжета, но това не променя факта, че цялата серия не е нищо повече от заспала ученическа "драма", прекарана през призмата на възможно най-евтиното, деривативно фентъзи. Роулинг не я мразя особено, както личи (макар понякога да я попържам на даскалица), щото на всеки четящ човек, чийто вкус е освинила, се падат поне две покръстени илитератчета, които току виж пък прочели нещо друго, сега когато Библията им най-сетне свърши.
R.A. Salvatore - тоя клоун не можах и една книга да му изчета, сори. Навремето сигурно щях да избутам една, но сега като я хванах наскоро, трябваше да избирам между захвърлянето й и мъчителна смърт. Толкоз тъпотия в сюжет, герои, стил и диалог трудно се намират. Ако е имал случайно некви добри страни, не съм стигнал до тях. Иначе и него не го мразя много, щот все някой явно трябва да залъгва сополивите дечица между два Кънтъра, както и ДнД ерпегейовете. Но дори и да нямаше други грехове, писането по чужд изпиратстван сетинг ми е достатъчно.
Martin Scott - чел съм му почти всичко за Траксас, щот Асен ми ги даваше, а тогаз изобщо нямах нет. Но ако искам да чета детектив, ше си взема Чандлър. Ако искам хумор и пародия - ей го Пратчет. (Хуморът на Скот ми е много евтин, за пред деца може и да мине.) А елфи, орки и уизърдове пък не бих чел и под смъртна заплаха, а ако все пак се наложи да чета, в никакъв случай няма да са омешани с други тесни жанрове. Аз в чист вид едвам ги дишам, той ми ги смесва, моля ви се, оригиналният.
Martha Wells - някъв Некромант, там, от Бард. Всъщност не беше толкова зле, не мога да я напсувам за нищо конкретно, но то беше преди 10+ години, така че вече съм на по-друго ниво. Пък и никога не съм се кефел на ужаси, дори да са само елемент от цялото. И беше некъв странен псевдоренесансов стиймпънк. И е жена.
Автори, от които съм чел само една книга (или повече), щото не стават:
Robert Lynn Asprin - първата на бг, имаше "прекрасен мит" в заглавието. Помня, че буквално бях зяпнал в неверие пред пълната липса на читав хумор и чудовищната скука и безсмислие, които ме заляха още с първите страници. Още по-показателен е фактът, че тогава още бях малък и изобщо не придирях. Ако Пратчет е Любо Николов, Асприн е брат му имбецил Сим.
Terry Brooks - първата на бг ("Потомците на Шанара", мисля), след което - за срам и ужас - купих още 2-3 двойки (спомняте си, че ги деляха). Първата едва ли не ми хареса (ето, и аз съм човек), но това беше щот бях много малък и май ми се явяваше първото фентъзи. Когато малко по-късно се пробвах да чета следващите, ги изхвърлих отвратен от липсата на стил и сюжет. А когато още малко по-късно стигнах до Властелина и видях откъде тоя мръсен изрод е крал безсрамно през цялото време, го проклех навеки. Дано умре в мъки нещастника продажен! Прецака ми удоволствието.
Chris Bunch - подозирам, че има неща, които биха ми харесали умерено, но единствената му книга, която съм чел ("Далечно Царство" на Бард) беше евтин, скучен тревълог, което ни най-малко не ме въодушевява.
Don Callander - "Огнегадателят" на Плеяда. Имам не съвсем лоши спомени за сравнително читаво детско-юношеско фентъзи, но беше толкова клиширано, бавно и скучно, че се съмнявам, че дори като малък щях да искам да чета продълженията. А сега - сещате се.
Lin Carter - само няква новела или повест за Тонгор, но ми беше достатъчна. Тоя е бил евтина копи-версия на Хауърд и други, които е чел като малък.
Allan Cole - вж. Кр. Бънч
Rose Estes - на тая съм и чел само книги-игри по ДнД, но хващам бас, че и обикновеното й фентъзи е на същия хал.
Raymond E. Feist - много хора го тачат, така че се радвам, че на този форум отношението към него е доста критично. Чел съм само първите две книги и ме изгуби напълно още с първата - "Магьосник" ли, Чирак ли, не помня. Отвратително мазно клише: сирак-магьосник, елфи, джуджешки Мория подземия с дракон вътре?!! Тоя нормален ли е? На всичкото отгоре беше и адски... да, скучна и безсмислена. А във втората се появиха и смешните цурани: леко маскирани средновековни японци. Ало, Фийст-а, ако таргет аудиторията ти не може да намери Япония на картата, аз тука следвам Японистика и ми се гади от липсата ти на въображение и склонността към евтини заемки! Това, Рол, по повод еклектизма: ако иска да пише за японците, да си направи ш*баното петгодишно проучване и да напише исторически роман/серия. Ако смята да я кара по лесния начин с някво там фентъзи, поне да си измисли нещо оригинално. Подобни свинщини директно ме измъкват от сетинга, Трип, и всичко се обезсмисля.
Terry Goodkind - философът-дървар. Чел съм вероятно втората, щото почваше отникъде и свършваше никъде. Дърварски стил, изоглавен "сюжет", невъзможни герои, неприкрит садизъм. Тоя нещастник е болен, буквално. Трябваше да си остане в гората, щото явно се е повредил необратимо. Колега Спархоук, след всички обвинения към Мартин, кво ше кажеш за абсолютно самоцелното и неоправдано торчър порно на Гудкайнд? Моят отговор е, че точно то, заедно с демонстративната му философия на пре*бан от живота отмъстителен мърляч, доведе до издаването и някаквия му успех. То по принцип основна част от фентъзито е за неосъществени (и неосъществими) мамини мъжленца, но толкова чисто порнофентъзи не беше имало, та имаше нужда.
Robert Jordan - първата и втората до средата, още когато излязоха. Бях на легло, но въпреки това не издържах да продължа. Новият Толкин? Оттогава не вярвам на реклами. Имаше един-два приятни детайла в сетинга (Айил?), даже си спомням цял абзац с добра литература (когато Перин влезе за първи път в акъла на вълчицата и почувства през нейните сетива), но всичко останало беше леш. Безкраен скучен сюжет, в голяма степен очевидно краден от Толкин. Описателен до смърт. Жалки селяндурчета като "герои". Отвратителни женски образи - а като съм чувал после кво става... Мразим го (умерено), за всичко, което е причинил на хората, макар че аз се отървах леко.
J.K. Rowling - третата. И да ме пита човек що, като си беше ясно, че не е за мен, ма да видя там. Тя пък беше може би най-по мой вкус, предвид сюжета, но това не променя факта, че цялата серия не е нищо повече от заспала ученическа "драма", прекарана през призмата на възможно най-евтиното, деривативно фентъзи. Роулинг не я мразя особено, както личи (макар понякога да я попържам на даскалица), щото на всеки четящ човек, чийто вкус е освинила, се падат поне две покръстени илитератчета, които току виж пък прочели нещо друго, сега когато Библията им най-сетне свърши.
R.A. Salvatore - тоя клоун не можах и една книга да му изчета, сори. Навремето сигурно щях да избутам една, но сега като я хванах наскоро, трябваше да избирам между захвърлянето й и мъчителна смърт. Толкоз тъпотия в сюжет, герои, стил и диалог трудно се намират. Ако е имал случайно некви добри страни, не съм стигнал до тях. Иначе и него не го мразя много, щот все някой явно трябва да залъгва сополивите дечица между два Кънтъра, както и ДнД ерпегейовете. Но дори и да нямаше други грехове, писането по чужд изпиратстван сетинг ми е достатъчно.
Martin Scott - чел съм му почти всичко за Траксас, щот Асен ми ги даваше, а тогаз изобщо нямах нет. Но ако искам да чета детектив, ше си взема Чандлър. Ако искам хумор и пародия - ей го Пратчет. (Хуморът на Скот ми е много евтин, за пред деца може и да мине.) А елфи, орки и уизърдове пък не бих чел и под смъртна заплаха, а ако все пак се наложи да чета, в никакъв случай няма да са омешани с други тесни жанрове. Аз в чист вид едвам ги дишам, той ми ги смесва, моля ви се, оригиналният.
Martha Wells - някъв Некромант, там, от Бард. Всъщност не беше толкова зле, не мога да я напсувам за нищо конкретно, но то беше преди 10+ години, така че вече съм на по-друго ниво. Пък и никога не съм се кефел на ужаси, дори да са само елемент от цялото. И беше некъв странен псевдоренесансов стиймпънк. И е жена.
Last edited by shayhiri on Thu Aug 30, 2007 1:23 am, edited 3 times in total.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Робърт Джордан не копира Толкин. Никак. Всичко при него е взето от Франк Хърбърт
На Марта Уелс книгата и излезе преди 6-7 години някъде и си беше доста читава, не виждам причина да се оплакваш. Това за жените си беше тъп шовинизъм.

На Марта Уелс книгата и излезе преди 6-7 години някъде и си беше доста читава, не виждам причина да се оплакваш. Това за жените си беше тъп шовинизъм.
След няколко упражнения за разтягане взимам бърз душ и отивам във видеотеката, където връщам две касети взети под наем в понеделник - "Тя в мъжкия изправителен център" и "Двойно тяло", но всъщност пренаемам касетата с филма "Двойно тяло", защото искам тази вечер да го гледам още веднъж, въпреки че едва ли ще имам време да онанирам при сцената с умъртвяването на една жена с бормашина, тъй като в седем и половина имам среща с Кортни в "Кафе Люксембург".
Това имах предвид, да. Ма и до края на първата виждах доста ясни аналози на назгули и прочие, пък и героите...
Съгласен за Уелс. Аз си казах, че няма в кво толкова да я обвиня. Не си спомням как й беше стилът, но някак си не ми се ще да чета още хорър криминалета, нахакани в изнасилено "фентъзи".
Съгласен за Уелс. Аз си казах, че няма в кво толкова да я обвиня. Не си спомням как й беше стилът, но някак си не ми се ще да чета още хорър криминалета, нахакани в изнасилено "фентъзи".
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Ще пускаш ли скоро по-подробни обяснения и за тези, включени в раздела "Автори, които уважавам, но не ме кефят особено"? Любопитно ми е какво ще кажеш за Силвърбърг, Ле Гуин и т.н.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Ама разбира се.
Но наистина ми отнемат време и енергия, та затуй - на части. И без това списъкът е в седем раздела, следващият описан ще е този, за който попита ти.
Ти явно имаш щастието да не си се сблъсквал с много от настоящия списък, но съм сигурен, че доста хора още се интересуват от тях.

Ти явно имаш щастието да не си се сблъсквал с много от настоящия списък, но съм сигурен, че доста хора още се интересуват от тях.

passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Аха, значи омразата ти към еклектиката се основава на недоклатените псевдояпонци на Реймънд Фийст. И ако един автор реши да направи рисърч на някоя култура, то той най-добре да напише исторически роман...надявам се наясно си, че няма култура във фентъзито, вкл. и най-доброто такова, която да не е базирана на нещо реално поне отчасти. Един добър фентъзи автор ще си направи заемките така, че да се вържат с останалата част от книгата му, ще направи културите, които описва, свои.Ало, Фийст-а, ако таргет аудиторията ти не може да намери Япония на картата, аз тука следвам Японистика и ми се гади от липсата ти на въображение и склонността към евтини заемки! Това, Рол, по повод еклектизма: ако иска да пише за японците, да си направи ш*баното петгодишно проучване и да напише исторически роман/серия. Ако смята да я кара по лесния начин с някво там фентъзи, поне да си измисли нещо оригинално. Подобни свинщини директно ме измъкват от сетинга, Трип, и всичко се обезсмисля.
В тоя смисъл абсолютно недоумявам как в скалата ти на оценяване присъстват единствено две стойности - еклектика (лошо) и придържане към реалността в максимална степен (добро). Дай го малко по-разчупено, бе, човек, не се излагай така...
А, това е само бегъл пример. Фентъзито, особено скапаното, гъмжи от далеч по-явни. Някои използват не само алюзия, а конкретен образ - даже и точното име. Ако не се лъжа (беше отдавана), в първия Джордан си имаше 1:1 цигани, дет Егвийн се сваляше с шефа им.
В тази връзка - същото и в Тъмните му материи на Пулман.
Дообяснявам. Имам предвид, че ако ще създаваш реален свят, различен от нашия (каквото обещава фентъзито), по-добре да се постараеш малко - и изобщо да имаш капацитета (богата обща култура и фантазия) за това. Иначе, четейки, просто виждам в главата си, как разсъждава авторчето: "Значи, наскоро четох някъде за "въртящите се дервиши". Баси пичовете, я да взема да ги вкарам в индианското си фентъзи с нинджи. Няма и да им сменям името - то си звучи фентъзи, пък и никой никога не го е чувал." Такъв човек няма какво да ми даде. Гаранция, че останалите елементи от книгата ще са същия шит като сетинга. Дет викаш:


Дообяснявам. Имам предвид, че ако ще създаваш реален свят, различен от нашия (каквото обещава фентъзито), по-добре да се постараеш малко - и изобщо да имаш капацитета (богата обща култура и фантазия) за това. Иначе, четейки, просто виждам в главата си, как разсъждава авторчето: "Значи, наскоро четох някъде за "въртящите се дервиши". Баси пичовете, я да взема да ги вкарам в индианското си фентъзи с нинджи. Няма и да им сменям името - то си звучи фентъзи, пък и никой никога не го е чувал." Такъв човек няма какво да ми даде. Гаранция, че останалите елементи от книгата ще са същия шит като сетинга. Дет викаш:
И това е само едно от многото ми изисквания, защо пък реши, че е единственото? Това е само по линия сетинг.Trip wrote:няма култура във фентъзито, вкл. и най-доброто такова, която да не е базирана на нещо реално поне отчасти. Един добър фентъзи автор ще си направи заемките така, че да се вържат с останалата част от книгата му, ще направи културите, които описва, свои...

passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Ти наистина си много зле, честно. И в интерес на истина, първите 4-5 тома от Колелото са си даже доста свястни, чак след това почва оливането. И обясни ми, от кога елфите, джуджетата и т.н. паплач е трейдмарк на Толкин? Какво от това че Фийст ги е използвал в книгите си? Все едно да кажеш, че драконите са запазена марка на Ле Гуин. Всеки има право да използва каквито елементи иска в творбите си, важен е единствено крайният резултат. Това, че не те кефят гореспоменатите от теб автори си е изцяло твой проблем. И ми е интересно, как си си създал богата обща култура, като недопрочиташ произведенията на хората. Мен може и да не ме кефят последните книги на Колелото, но поне ги имам и съм ги чел всичките.
Ми аз не съм казал, че ти е единственото 
Пък тия разсъждения може да ги видиш единствено в авторите само на МНОГО лайняното фентъзи. Всеки друг поне се опитва да ги попромени малко. А това дали ги е променил достатъчно вече е читателско усещане. Ако имаш висока обща култура, ще хванеш глупостите. Ако нямаш, ще се кефиш. Затова Фийст е за хора до 16-17 годишна възраст.
На Ериксън примерно Тайст Андиите са псевдо-средновековно-ренесансова култура, Тайст Лиозаните почти типично рицарска-кръстносническа, а Тайст Едурите са псевдо-индианци. Само че нещата са толкова добре вързани със сетинга, че не пречат.

Пък тия разсъждения може да ги видиш единствено в авторите само на МНОГО лайняното фентъзи. Всеки друг поне се опитва да ги попромени малко. А това дали ги е променил достатъчно вече е читателско усещане. Ако имаш висока обща култура, ще хванеш глупостите. Ако нямаш, ще се кефиш. Затова Фийст е за хора до 16-17 годишна възраст.
На Ериксън примерно Тайст Андиите са псевдо-средновековно-ренесансова култура, Тайст Лиозаните почти типично рицарска-кръстносническа, а Тайст Едурите са псевдо-индианци. Само че нещата са толкова добре вързани със сетинга, че не пречат.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest