Post
by Trip » Fri Aug 24, 2007 11:53 am
EDIT: Така, само искам да кажа, че това не е толкова отговор, колкото излагане на лично мнение и тъй като го писах дълго, може да съм пропуснал някои от междувременните мнения. Запазвам си правото да се поправя в някой следващ пост.
Ами от това, което съм разбрал, причината е само в превода, Жоро, както и от факта, че повечето големи майстори на фантастичния (фентъзи + научна фантастика) жанр от началото на седемдесетте до днешни дни практически никой не ги знае в Бг.
Какво имаме? "Златните" фантасти (Хайнлайн, Азимов, Кларк), малко по-алтернативните от края на петдесетте и шейсетте (Дик, Зелазни, ЛеГуин) + още няколко, и дотам. Даже Легуин и Мартин повечето не ги знаят като фантасти, а като фентъзисти. Мога да изредя поне пет-шест автори-икони за тия жанрове и съм сигурен, че 90% от толкова начетените Бг-читатели на фантастика ще се чешат по главите и ще гледат тъпо или ще питат "И кво, тоз бил голям автор? Откъде-накъде?", а именно - почти тотално неиздавания тук Мууркок, Абсолютно неиздавания тук Лайбър, абсолютно неиздавания тук Джон Кроули, тотално неиздаваната тук Октавия Бътлър, чат-пат издавания тук Самюъл Дилейни, Майкъл Суонуйк, Ким Стенли Робинсън, Лушъс Шепърд, Джон Варли (който май има една трилогия издавана в Бг, и дотам), Карън Джой Фаулър, Нанси Крес и още поне три авторки, които ми изскочиха от главата в момента. Както и гореспоменатия Улф.
И понеже тия автори са популярни на запад, изток, север, юг, но не и в България, когато някой от нас тръгне да ги споменава (а не дай си Боже, да ги хвали), все ще се намери някой като Драгънснейк, дето да дръпне познатото отговорче от рафта с клишенцата "И ся кво, на чешит ли ми се правиш? Разбирач? Критик?". Такъв човек няма да пропусне да си понасоли отговорa и с още няколко от толкова добре познатите ми клишенца, като например дърпането на чертата между критик и читател. Критикът Е читател, при това отдаден, колкото и да не ни се ще да вярваме от всичките зли филми за професорите-снобари и вдъхновените, но низвергнати студенти. Или пък от добре познатата ни реалност в нашите училищни класни стаи. Има разлика между злия закостенял професор по литература и чувствителния, интелигентен читател, който умее да артикулира това, което му е харесало в една творба по малко по-ясен начин от "хареса ми/ смърди".
Забавна ми е и дискусийката ви по отношение на стила, не щото се барам разбирач, а защото не се намери и един от вас, който да отбележи, ей така между другото, че ВСИЧКО в даден текст подлежи на стилистичен избор за автора (което е доста близко до акъла) -
Епитети, епични метафори, всякакви реторични средства;
Дали ще предаде диалога чрез пряка реч или не, колко дълбоко ще навлезе в персонажа при описание на мислите му;
Дали ще опише една ситуация като "Човекът се опита да го застреля с лъка си" или ще я опише като "Той вдигна пръчката си, дръпна връвчицата и другата пръчка излетя напред" (реален, макар и груб, пример от роман на Голдинг, където неспособността на главния герой-неандерталец да осмисли променящият се свят около него е основен фактор за разбирането и въздействието на книгата и предадено точно чрез стила), дали ще опише друга като избере да отебе преднамерено и консистентно половината граматични категории в езика (както прави Фокнър във "Врява и Безумство" за да предаде вътрешния глас на бавноразвития Бенджи) и т.н., и т.н.
Последните два примера ги дадох, защото все чета за това как стила бил "умението на автора да въздейства чрез думите", сякаш това казва всичко по темата, и дълбоко подозирам, че под тоя израз повечето имат предвид шаренка, поетичничка проза. За други пък религията е "яснота, яснота, Яснота, да се свети името Й, и всичко останало е претрупано и разводнено и кухо". Няма такова животно. Литературата е толкова сложно нещо, че подобни едностранчиви мнения ми докарват главоболие. Авторът може да има невероятен усет за стил и да е невероятно стилен по един милион различни начини, като това е обусловено от ИСТОРИЯТА, КОЯТО ИСКА ДА РАЗКАЖЕ, а не от придържане към някакви канони за стил.
Мартин се справя невероятно със задачата да движи един не затлачващ се, а постоянно обогатяващ се сюжет (да, всички тия неща с убийствата на персонажи са предварително планирани, както се уверих, когато препрочетох някои глави от първите три книги) в който се случват сума ти неща, и в същото време да държи нещата абсолютно ясни за всеки читател с памет, по-дълга от час.
Стилът му е напълно подходящ за книги с подобен обем, а който е чел по-ранните му кратки фантастични неща, ще се увери, че той може далеч повече, що се отнася до елегантна проза.
Жоро, в реалния свят, където ние сме едни интелигентни читатели, а не носители на абстрактни идеи, няма такова животно като кефене на техниката на автора и затваряне на очите за кухостите зад нея. Стил и съдържание вървят ръка за ръка, особено за сериозните, утвърдени автори, които знаят какво правят. Пак мога да приведа последните два примера от по-горе.
Те избират по-сложен начин на изразяване, защото това е единствения начин, по-който могат да се изразят. Това какво ще напише, и това как ще го напише, са две неотделими неща в ума на един творец. Стилът не е нещо, което се "добавя" над съдържанието. Той може да бъде нещо, което съдържанието определя, или обратното, може да е нещо, което "настройва" съдържанието (в случая с по-фините настройки тип промяна на словоред в дадено изречение, или нещо от сорта) но е НЕОТДЕЛИМ от всичко останало.
И още нещо, за анализирането на дребните неща и погледа върху едно произведение като неразчленимо цяло - така е, несъвместими са, но един чувствителен читател не анализира. Той не отделя, не дисектира една част на текста от друга. Той просто се научава да вижда по-специалните неща в текста (и тук, повтарям, нямам предвид само готини метафорки и образчета и шарени епитетчета) по-ясно и да оценява приноса им към цялото. Съвместяването на езикова наблюдателност и естетическото оценяване на текста не е чак толкова лесна работа, но пък помага, поне за хората, решили да отнесат със себе си от литературата нещо повече от няколко убити часа.
Анализът идва, когато (в ей-такъв спор, примерно, или в дисертация, но пък на твърде малко от нас са им нужни дисертации, нали? ) трябва да обясниш на някого какво имаш предвид.
Последните три параграфа са ми важни, но не съм убеден, че съм се изразил ясно или подредено. Така че ако някой смята, че едно разяснение на бълнуванията ми му би било полезно, може да пита.
Драгънснейк, изравняването на четенето с пиенето на ракия с приятели е долнопробно и селяндурско.
И не, не съм префинен сноб, всеки от тоя форум може да потвърди. Аз също понякога чета просто за да убивам времето, да се разтоварвам, да отложа някои други задължения колкото се може повече. Но човек не чете САМО за това, а който го прави според мен не е по-добър от този, който си чеше задника, подпрян на вратника, докато чака кокошките да измътят и свинята да си излапа помията. Подобен начин на мислене е, повтарям, долнопробен.
Някои автори просто трябва да бъдат четени с малко по-различна нагласа от това да "минем неколко часа у градския транспорт". Факт.
Подобна интензивност на събития и герои с подобен стил не става за такъв период, ако използването му не е най-естественото нещо на света за автора.
Дори целокупната поп-обшност не го възпява. Дори целокупната БГ-поп обшност не го възпява. Схващаш ли накъде бия?
