малка капчица роса-
ти я стисваш във ръката
и не помниш за смъртта.
После щом откриеш бога,
своя мъдър, вечен бог,
ти си спомняш, че живота
е обречен все на гроб.
Ти откриваш че съдбата
е изгнила тишина
и случайна е играта
и живота и смъртта.
И тогава имаш много
ала нищо е това
и тогава ти си бога,
но обречен на смъртта...
Може би когато имаш
малка капчица роса-
може тя да бъде всичко
и да носи вечността...
Това е, престраших се. Очаквам сега да ме убиете бавно и болезнено.
