"Nemo" отваря с едноименното парче, което си е типично за бандата - средно темпо, на места баладично, Таря си знае работата, Туомас както обикновенно е перфектен на клавирите. Солидна песен, но реално погледнато нищо ново под слънцето.
И тогава иде Planet Hell - трепача в сингъла, маниакално парче, яко оркестрации, които преминават в пауър метъл. Този път имаме дует между Марко Хиетала и Таря - тва да се разбира с една дума "КЕФ". Но пък аз му се радвам на Марко още от Tarot, така че съм пристрастен. Имаме си и режещи китари като добавка...абе много радваща песничка.
Ябълката на раздора е "White Light Fantasy" - бая го оплюха из нета тва парче, но на мен си ми харесва. Просто Таря пее по коренно различен начин на няколко места, което явно е подразнило феновете. Ма пък си имаме много приятно акустично соло по средата


Като цяло доста приятен сингъл, който ме кара да очаквам "ONCE" с нетърпение.