![Smile :-)](./images/smilies/icon_smile.gif)
За да привлечеш вниманието на публиката трябва да им представиш нещо, което те познават и към него да добавиш малко различия. Именно затова първата книга е за вампирите, тъй като малко или много те са по-клиширани от което и да е друго общество в Света на Мрака. Клиширани са именно в основата на образа на един вампир. Пиенето на кръв, вечния живот, това, че са не-мъртви. Както и идеята за съществуването с идеята да се съществува.
А колкото до Малкавианите, ами... не ме кефят. Ужасно трудни са за игра. Да като идея са прекрасни, но още не съм видял някой който може качествено да изиграе някой от този клан. А оригиналността им...няма начин. Луди вампири има навсякъде.
Самат идея, че използваш нещо общоприето е малко или много знак, че ще градиш на базата на някакво клише, на базата на нещо общопознато. И да понякога има достатъчно много разлики, за да не си личи толкова явно, като например при върколаците от Света на Мрака.
Върколаците от първото издание бяха запазили единствено идеята за вълка и вълчето, както и страха от среброто, нищо друго. Дори не бяха задължени да се превръщат по пълнолуние. Социалната им система беше нива над тази на вампирите по сложност.
За съжаление към това във второто издание добавиха момента със задължителното ухапване, което стартира самото превръщане, което ги приближи към клишетата.
Като цяло White Wolf създават една вселена, която е колкото клиширана, толкова и оригинална. Оригиналността е именно във взаимодействието между отделните същества бродещи в света, не в това какви точно са те и колко имат общо с митовете на 20 век
![Smile :-)](./images/smilies/icon_smile.gif)