Май '07

[shayhiri]

При положение, че бяхме систематично лишавани от (някои) хубави филми последните месеци, мога да се надявам, че в четирите кратки майски седмици ще се поберат и други хубости освен Спайдърмен, Шрек и Пиратите.

Зодиак, например, има плакат в Мола - а двете мартенски анимации (Костенурките и Робинсънови) надявам се не ги пазят чак за лятото. (Амос? )

Първата приятна изненада е не друг, а "Проклятието на златното цвете"! Засега е на предпремиера, но сигурно още другата седмица ще го гледаме.

Има и ей туй френското, но не знам някой тук да се кефи на баш такива:
http://programata.bg/index.php?page=det ... &eid=38218

[shayhiri]

Програмата за май: http://kino.dir.bg/material.php?id=5945

- къде е Шрек3? Би трябвало да излезе след две седмици, заедно с американската премиера. Наистина ли са толкова тъпи, че да оставят блокбастър на пиратите (интернет пиратите)?

- ако говорят за българския (или дори световния) б.о., всякакви сравнения на Паяка с Пиратите са смешни. Въпреки огромните приходи първия ден, Спайдърмен има някакви шансове за победа само на американска земя.

- останалото са американски боклуци, изгребани от мъртвия следновогодишен сезон, сред които изпъква самоубийствено (за Джим Кери) тъпия "23".

- единствения по-свестен "Stranger than Fiction" (“Не може да бъде!”, превод) току що го бях гледал на компа. След като го бях чакал от миналото лято. Бг дистрибутори. Не че съжалявам, де. Не е за кино. Трябва да се науча да оставям за голям екран само зрелищните филми.

- какъвто май все пак ще е Серафим Фолс (уестърн с Нийсън и Броснан), така че сигурно ще го пробвам. Чек ит аут:
http://www.rottentomatoes.com/m/seraphi ... 8&page=all

[shayhiri]

Изглеждаше доста добре и на трейлъра (Нийсън и особено Броснан, природата и историята.) Вече направо се радвам, че се е заблудил да стигне до нас.

А трейлъра беше в Арена преди "Проклятието на златното цвете".

Който няма нищо общо с "Герой", както се досещате, че ще почна разказа си. Което е ужасно. На второ гледане сигурно няма да ме вбеси толкова, но през по-голямата част от първото изобщо не исках да го гледам пак въпреки всичката му красота.

- Битки по-скоро няма. Има два мънички двубоя в първата половина. Втората половина има много бой - между стотици и хиляди безименни униформени нещастници. Ако това ви кефи - има хляб. Мен по-скоро ме отвращава. Сравнете с Герой, където имаше десетина един от друг по-красиви двубоя, чийто изход всъщност ви интересува.

- Музиката не е красива и запомняща се. Имперски виения и трополения. Единственото по-забележимо парче е в силната финална сцена. Сравнете с Герой, където основната цигулкова тема може да те разплаче и сама по себе си и повечето от красивите сцени си имат подходящ акомпанимент.

- Сценографията е очакваният хайлайт на филма. Толкова цветове не сте виждали в живота си. Но скоро след началото вече ме болеше глава от толкова циклама. Със същия успех можех да отида на някой цигански пазар. Сравнете с Герой, където цветовете биваха изпозвани one at a time за максимален ефект и красота.

- Стигаме и до историята. Знаете кво ще кажа. Да, история няма. Което е предостатъчно да ми отрови цялото първо гледане - а най-вероятно и на зрителите, които не ги забелязват тия неща. Просто историята наистина е най-важното в един филм и без нея нищо друго не важи.

...Всъщност имало история - оказва се чак в края, точно както и с Банкета - но било трагедия, моля ви се... Значи, драги китайски режисьори, не знам как е при вас - явно тоя будизъм/комунизъм ви бърка в главите, но в западния свят трагедията излезе от мода още... в Древна Гърция, опасявам се. Шекспир я посъживи за малко благодарение на таланта си - и това беше. Хората не искат да гледат няколко отвратителни образа (честен, но слаб и хленчещ; достоен, но отмъстителен; непримирима, но развратна и т.н.), които се гърчат в собствените си козни, докато един от тях не смачка останалите. Не можеш да имаш история без протагонист (най-вече) и антагонист. Ако не ти пука за никого, не ти пука и за цялата "история". Ако искахме да гледаме серия от абсурдни отношения между случайни тъпи хора, изобщо нямаше да ходим на кино или да четем книги. Просто щяхме да си гледаме живота около нас, от който обаче така или иначе вече ни се гади, защото сме принудени да я гледаме тая боза - и чат-пат, уви, дори да участваме в нея.

...Сравнете с Герой, където пак си го има задължителният за хленчещите китайци свръхтрагичен финал, но има и ИКОНИЧНИ ГЕРОИ, ЗА КОИТО ТИ ПУКА!!!

Не, наистина, много ми се иска поне филмовите критици да развият някаква наративна култура и да предупреждават с големи букви: ВНИМАНИЕ, ТОВА Е ТРАГЕДИЯ! За да мога да ги скипвам тия шитни или поне да съм подготвен. Е, поне вече имам горчивия опит с последните два китайски филма. Ще ми помогне да чета между редовете на критиките.

Ако тук случайно има хора, които се кефят на трагедиите (Трип или Дем, може би) бих ги помолил да ми кажат какво намират в тях и да оборят мнението ми. Благодаря.

Последен минус: жалката робска психика на режисьора Имоу, която все пак мина в "Герой" - макар и със скърцане - защото филмът беше гениален, тук просто дразни безмерно, защото няма кво да я тушира. Защо трябва да гледам 2 часа кървавото геноцидно "величие" на група кръвосмесителни свине?! Писна ми от държавната китайска политика, натрапвана във филмите, а ако това е самата им народопсихология, мога само да съжалявам нещастниците.

Единствен плюс: Чо Юн Фат и Гонг Ли, както знаем, са гениални. Второто ми (насилено) гледане ще е точно заради тях, а не заради сценографията и битките, както очаквах.

[Elayne]

Ами гледах го и аз Цветето и съм разочарована, очаквах много повече, а филмът ми беше по-скоро скучен. Нищо не беше достатъчно впечатляващо, освен костюмите и обстановката в двореца. Всичко останало е за мен незадоволително. А Гонг ли е ЗВЕРСКИ красива.

Едит: чак толкова разочарована като Шайхири обаче не съм, просто ми беше 'недостатъчно' и леко скучно.

[tigermaster]

Аааа, а кой ви каза, че "Проклятието на златното цвете" няма да си струва??? Аз. Само дето поради други причини. Нищо, де. Написаното от shayhiri доста се припокрива с очакванията ми за филма. Тъй че... Мисля, че вече съм го казал, но ще го повторя - според мен точно заради това развитие на нещата Джет Ли се отказа от участие в подобни филми след "Безстрашен". Епичният филм с бойни изкуства трябва да е епичен и да има бойни изкуства. Доколкото разбирам, "Проклятието..." пропада и в двете. Това го очаквах донякъде, тъй че няма да си губя времето с него. Тъй.

[Scourge]

Мисля, че вече съм го казал, но ще го повторя - според мен точно заради това развитие на нещата Джет Ли се отказа от участие в подобни филми след "Безстрашен". Епичният филм с бойни изкуства трябва да е епичен и да има бойни изкуства.

не знам как го измисли туй, при положение че пичът си е казал черно на бяло, че _не му се занимава пвоече с филми с бойни изкуства_.

[shayhiri]

Тигре, прав е човекът.

http://programata.bg/index.php?page=home&ln=1&city=1

Новата програма. Честито! Няма и помен от Шрек, както се очакваше. Явно и той остава за юни, ако не и по-нататък.

Излиза Зодиак на Финчър - но на предпремиера. И кво остава? Серафим Фолс.

Пак е нещо, де. Да не забравяме за световната предпремиера на Пиратите още другата сряда вечер. Дотогава ще устискам някак - ще гледам за трети път Цветето и Банкетът, например. А веднъж дойдат ли Уил и Лиз, друг филм ми не требе.

[Moridin]

Шрек май чак през юли четох днеска...

[Trip]

Всъщност, протагонистът и антагонистът са основни за трагедията, не знам що си решил другояче, Алекс. А трагедията далеч не е отмрял жанр. Артър Милър, един от иконичните американски драматисти е писал трагедии за обикновени хора.

В първата трагедия на отмъщението, "The Spanish Tragedy", имаш протагонист - съдия, разярен от смъртта на сина си и копнеещ за отмъщение, и антагонист - макиавелистки благородник.
В Отело имаш Отело - благороден, суров пълководец, и Яго - сплетничеща гадина.

Трагедиите по гръцко и тези на Шекспир, освен това, са различни като структура.
Пък и идеята на трагедиите е да имаш главен персонаж, разкъсван от избор, кой от кой по-труден, и от изкушения, който в крайна сметка губи или печели на ужасяваща цена. Нали затва се казват трагедии?
Пък и всяка история, включваща тежки морални избори, според мен си струва. Трагичността идва от това, че в трагичните истории обикновено са пуснати няколко подсказки за какво би могло да стане, ако героите бяха направили "правилните" избори и как биха могли да ги направят, но поради една или друга (добре обоснована) причина, не ги. Нерядко зрителят/читателят е наясно с това, но героите не са, отново поради някаква (добре обоснована) причина.
Естествено, че в днешни дни схемата не бива да е толкова проста, колкото е била в Древността, но това не й пречи да си е там.
Ериксън и Мартин (особено първият) грабят с пълни шепи от тая традиция. Верно, че са писатели, ма то и едното, и другото са си вид storytelling.

[Matrim]

Хората не искат да гледат няколко отвратителни образа (честен, но слаб и хленчещ; достоен, но отмъстителен; непримирима, но развратна и т.н.), които се гърчат в собствените си козни, докато един от тях не смачка останалите. Не можеш да имаш история без протагонист (най-вече) и антагонист. Ако не ти пука за никого, не ти пука и за цялата "история".

Ще ми обясниш ли откъде ти щукна, че щом е трагедия, значи на зрителите по default няма да им пука за никого? Нещо и определението ти за трагедия ми се вижда доста ограничено - "абсурдни отношения между случайни тъпи хора", но щом си рекъл... Един съвсем плосък пример - протагонистът може да е пич, та дрънка, да прави каквото трябва да се направи, но ситуацията да е невъзможна за овладяване и той да се провали/хвърли топа/кученцето му да умре/whatever. Това за теб трагедия ли ще бъде?

[tigermaster]

Мисля, че вече съм го казал, но ще го повторя - според мен точно заради това развитие на нещата Джет Ли се отказа от участие в подобни филми след "Безстрашен". Епичният филм с бойни изкуства трябва да е епичен и да има бойни изкуства.

не знам как го измисли туй, при положение че пичът си е казал черно на бяло, че _не му се занимава пвоече с филми с бойни изкуства_.

Знам го какво и казал. По-точно няколко различни версии - едната е, че не вижда повече развитие в този жанр, друга, че вече бойните сцени в този филм са му трудни(трудно ще го повярвам, след като през 2008 ще излезе филм, в който играят Джет Ли и Джеки Чан - Джет Ли ще е Кралят на маймуните, ако не ме лъже паметта). Имаше и още няколко. За момента предполагам, че първата версия е най-вероятна. А няма развитие, защото жанрът замира. Остават екшън-филми в стила на "Целувката на дракона", в които Джет Ли продължава да играе, и филми, които се опитват да достигнат класата на "Герой", както и Дони Йен, чиито последни филми са доста приятни и не попадат в нито една от двете категории.

[shayhiri]

Хоп! Излиза все пак нещо интересно тая седмица:

http://programata.bg/index.php?page=det ... &eid=33944

Амос можеше и да каже, ама нещо се е покрил напоследък.

Не че очаквам кой знае кво от филмето, но поне има свежарски подход, щерката на Копола ми е спечелила доверието с Изгубени в превода, а на Дънсито вече й се кефя след последния Паяк. Абе, там сме. Че и студентска отстъпка сигурно.

[shayhiri]

Не, гледайте кво правят Дома на киното! Само така!

http://programata.bg/index.php?page=det ... y=1&pid=29

Страхотна едноседмична подборка с повечето от хубавите филми от предишните месеци!

Аз бях пропуснал Последният крал на Шотландия, Малки деца и Кралицата.

http://programata.bg/index.php?page=det ... &eid=36686
http://programata.bg/index.php?page=det ... &eid=36591
http://programata.bg/index.php?page=det ... &eid=35868

Има ги всичките, заедно с много други подобни, включително и по-касови като Престиж, Дипартид и Кървав диамант. И е три лева за студенти.

Вярно, че не е кой знае кво кино, сравнено с Арена и Мола, но пък на фона на останалите ужасни филмотечни кина, за които ще стане дума, май е най-доброто. Добре, че пак съм свободен човек, както винаги, че да мога да си ходя на всякакви прожекции - е, след като се наспя до обяд, де.

[shayhiri]

Трип и Мат, благодаря за отговорите относно трагедиите. Знам кого да питам.

За начало ще трябва да уточня позицията си, за да ме разберете правилно. Светая светих на съвременната наративна култура се свежда до създаването на един или няколко главни героя, които:
1. Без усилие печелят чувствата на зрителя/читателя (лошите чувства също са валидни, разбира се, но те обикновено са запазени за антагониста).
2. Придвижват сюжета със собствените си решения и действия (решаващата външна намеса е сигурен знак за слаб автор/пухляв персонаж).
3. Винаги вземат правилното решение, колкото и трудно да е - или си понасят последствията и изкупуват греха си, ако сбъркат.
4. В края на историята са изминали смислена част от пътя си напред - заедно със зрителя/читателя, който е следил и съпреживявал всяка тяхна стъпка. Ако усилията им са били на ниво, резултатите са налице.

Нито една от четирите "колони" не присъства в трагедиите, за които говоря.
1. Героите са толкова сбъркани (разбирай "жалки нормални хора, досущ като в реалния живот"), че можеш да изпитваш само съжаление, което бързо прераства в раздразнение. Що за история е тази, в която желаеш на всичките "протагонисти" да пукнат по-скоро?
2. Деус екс махина? Героите просто се подмятат по вълните на живота, а ако вземат, че направят нещо, още повече освинват пейзажа.
3. Обикновено избират най-кофти варианта, което, дори да си имат причини за това, не ги издига в очите на на зр./ч.
4. Квото и да правят, нещата свършват зле. За всички.

Сега надявам се разбирате по-добре чувствата ми. Трагедията си остава напълно валиден жанр, но хората не й се кефят. Не щат да се гледат отстрани кви са свини. Така или иначе не могат да се променят, така че няма и смисъл творците да им го натякват. Хората искат иконични образи. Герои, в които да вярват че един ден ще се превърнат, че са можели да бъдат или поне, че докато те се освинват, са останали и хора заслужаващи възхищение.

Така че след като осем години вече усъвършенствам правенето на правилни истории, нетърпимостта ми към жанр, в който историята е на другия полюс, е направо инстинктивна и органична. Поне на първо гледане, защото, ако не съм бил предупреден, очаквам по дифолт нещо нормално и дай боже свястно.

Доказателство за последното са точно чувствата ми по време на второто гледане на Цветето, само два дни след първото. Докато отначало не можех да му дам повече от 4-5/10, толкова ме беше издразнил, вторият път си беше направо 9/10. Когато отвратителната история вече не беше фактор, можех спокойно да се наслаждавам на красотата във всичките й форми и на смазващата актьорска игра. Дори задължително ще отида и трети път.

П.П.: Мат, хепиендът съвсем не е задължителен за правилната история. Аз самият винаги използвам максимум частичен такъв или, по-често, битърсуийт (какъвто ще е в Пиратите 3, по всяка вероятност). Дори често затривам голяма част от героите, включително главни такива. Въпросът е всичко да има смисъл и да отговаря на четирите основни точки.

[Demandred]

Стига с тази категоричност "какво искали хората". Аз например, макар че се смятам за част от хората, обаче много обичам добре направени истории, в които героите са обикновени хора, нямат контрол върху положението, правят грешни избори, не постигат някакво просветление или житейско постижение в края и т.н. И далеч не съм единствения.