Тя неговата гледна точка е такава, че сякаш и той самият си знае, че е дразнещ, ама няма избор. Кво да прави човечецът, знае си, че е преебан отвсякъде и това е:)Roland wrote:Иначе аз съм си фен най-вече на Стрейндж, колкото и тривиално да е. Герой с размах е тваНо то единственият дразнещ герой в цялата книга е Стивън Блек така или иначе.
Кой какво чете, part II
Moderator: Moridin
Точно... Не стига дето така го изгърчиха ми и дразнещ билRandom wrote:
Тя неговата гледна точка е такава, че сякаш и той самият си знае, че е дразнещ, ама няма избор. Кво да прави човечецът, знае си, че е преебан отвсякъде и това е:)

Last edited by Jen on Fri May 04, 2007 8:07 pm, edited 1 time in total.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Това е нож с 2 остриета. Основният + може да се превърне в - , т.е. да станеш безчувствен не само към неприятностите, но и към забавленията или изобщо за каквито и да било чувства. Поне така твърдят някои от участниците в онзи форум. Стигналите до "просветлението", т.е. успели наистина да заживеят по правилата на транссърфинга споделят, че малко по малка губят вкуса си за живот. Да ти кажа честно, страх ме е от безчувствието. И някак не виждам разликата м/у контролирания и вродения непукизъм.shayhiri wrote: Моргана, основният плюс, когато стигнеш до просветлението, е, че буквално нищо не може да ти накриви шапката.
pulled out
Ми контролираният затова е такъв, за да можеш да го прилагаш само в случай на нужда.
Точно това е номерът. Свободата да си недосегаем всъщност ти отваря пътя към чувствата - а не обратното. (Другият път е цинизмът, а той вече е унищожителен.)
Аз например точно по тази причина толкова лесно започвам връзки. И си ги изживявам пълноценно от първия до последния миг, без да се страхувам да инвестирам чувства. Щото когато връзката приключи - все едно в кой момент - все едно нищо не е било.
Остават само хубавите спомени. Сещаш се при шестдесетина раздели в актива, какъв чудовищен циник щях да бъда, ако не бях тръгнал по другия път.
Разбира се, "танцът с вятъра", както го наричам аз, има и много по-сериозни приложения. Когато си претърпял чудовищна злополука, например, и докторите вкупом ти казват че до няколко месеца ще останеш без лице. Тука и цинизмът не те оправя. Измъкнах се благополучно само благодарение на "контролираният непукизъм".
Така че дълбай смело.
Ако животът не те е научил от само себе си, винаги можеш да го подпомогнеш малко в задачата.

Аз например точно по тази причина толкова лесно започвам връзки. И си ги изживявам пълноценно от първия до последния миг, без да се страхувам да инвестирам чувства. Щото когато връзката приключи - все едно в кой момент - все едно нищо не е било.


Разбира се, "танцът с вятъра", както го наричам аз, има и много по-сериозни приложения. Когато си претърпял чудовищна злополука, например, и докторите вкупом ти казват че до няколко месеца ще останеш без лице. Тука и цинизмът не те оправя. Измъкнах се благополучно само благодарение на "контролираният непукизъм".
Така че дълбай смело.

passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
- Daggerstab
- Arcanist
- Posts: 860
- Joined: Wed Feb 04, 2004 6:31 pm
- Contact:
-
- Smallfolk
- Posts: 14
- Joined: Fri Apr 06, 2007 9:59 am
Опиши, опиши го! И аз я чакам да ми пристигне. Подходих малко с недоверие първоначално, защото ми звучеше като прекалено "обикновено фентъзи" (каквото и точно да значи това), но досега само хубави отзиви. Изглежда при Джийн Улф нищо не е обикновено.JaimeLannister wrote:Започнах "The knight" на Gene Wolf.
Нямам думи да опиша впечатлението си
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests