Благодаря ви много за темата! Навежда на много спомени от миналото и кара човек да си направи равносметка за някои неща. Пък и като се замисля колко книги съм прочел се чувствам някак умен
Приключенската литература на Салгари, която намирам за доста по-добра от тази на Май, ми показа защо е хубаво да си бахти пича
Особена заслуга има "Последната битка на Сандокан"
Навлизайки в пубертета "Пътят на Икар" на Любен Дилов (баща естествено) и "Облакът на Магелан" на Лем ми показаха, че не само аз съм замечтан пън, имащ проблеми с разбирането на света и хората населяващи го :>
Трилогията за Спрол на Гибсън, хуманистична литература... в много особен период ми попадна.
Поредицата за "Дюн". Ей тва направо ми еба майката. Благодарим ти Франк, че се погуби за нас.
И много други знайни и незнайни шедьоври на войните на перото :>
P.S. В момента чета "Алхимикът", пък да видим докъде ще я докараме с малкия овчерин :>