shayhiri wrote:Тогава би трябвало да защитаваш точно това си право. Щото нали се сещаш ако Буш останеше на власт, колко оставаше до пълния контрол, чипове в тялото и т.н. С "Патриотичният акт" вярвам си запознат, както и с останалите нагли стъпки в посока тоталитаризъм последните години.
За щастие Буш отива в историята (като най-големият престъпник на този пост) след две години. Републиканците скоро няма да помиришат пост. Гадното е, че точно това може да ги накара да предприемат самоубийствен ход като 9/11, който да дое** ******а на света. Пък и няма как да знам колко точно по-добри са демократите.
Виждаш, че съм абсолютно непредубеден. Пробвай и ти. Разбира се, че камикадзетата са луди нещастници. "Мъченици" my ass. Въпросът е какви - и кои - са хората зад тях.
Защитавам това, което считам за разумно и което преценям, че е в мой интерес. Няма как да ти докажа, че разумното за мен и интересите ми не са глупост. Това което мога да направя е твърдя неща, в които в момента съм убеден.
Буш ще остане в историята така, както историците след време го опишат. Как ще го опишат ще зависи какво ще бъде след време. Какво ще бъде след време зависи от това какво правим сега. Сега ти правиш това, да твърдиш неща като горните, които аз не споделям и ти отговарям. За мен Буш е голям Президент (нямам илюзии относно природата на смеха който събуждам, за туй съм и simple_stupid, а пък нали и смехът е здраве), щото въпреки всичките си обективни лишености от чар, харизма, комуникативни способности и доста други неща се опитва да прави политика, която смятам за правилна. Аз съм малко дърт и помня когато Рони, беше най-тъпия човек на Планетата, холивудски каубой с шапка и ботуши, който ще подпали света и т.н.... В историята сега за него пише различни неща.
Да правиш политика днес с "даденостите" на Буш е самоубийствено, но затова пък бих казал, че е правене на истинска Политика. Естествено неговите опоненти-интелектуалци стоят по-добре. Имах спомен, че съм го пускал тук, един цитат на Кисинджър, намерих го
viewtopic.php?t=1066&postdays=0&postorder=asc&start=30
(Рол, наистина се опитвам се "безкрайно" да се ограничавам )
"Епохата на компютрите и телевизията задълбочава тази несигурност. Когато виртуалният образ замени писаното слово като основно средство за възприемане на света, процесът на придобиване на знания се трансформира от активен в пасивен модел, от акт на участие в асимилиране на опростени данни. Човек се учи от книгите посредством идеи, свързващи събития, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си и изискват аналитично усилие и квалификация. Обратното, изображението ни учи пасивно; то изисква представи, които не изискват действие от страна на зрителя, подчертава моментното настроение и почти не оставя място както за дедуктивни разсъждения, така и за въображение. ИДЕИТЕ СА ПОСТОЯННИ;ПРЕДСТАВИТЕ СА МОМЕНТНИ И ОТЧАСТИ СЛУЧАЙНИ.
Новата техника промени из основи възприятието на съвременния политияеки кандидат за ролята която трябва да играе. ВЕЛИКИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ ОТ МИНАЛОТО СА СЕ ВЪЗПРИЕМАЛИ КАТО ГЕРОИ, КОИТО ПОЕМАТ ТОВАРА НА БОЛЕЗНЕНОТО ПЪТУВАНЕ НА ТЕХНИТЕ ОБЩЕСТВА ОТ ПОЗНАТОТО КЪМ ОЩЕ НЕИЗВЕСТНОТО. СЪВРЕМЕННИЯТ ПОЛИТИК НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ТОЛКОВА ОТ ТОВА ДА Е ГЕРОЙ, КОЛКОТО СУПЕРЗВЕЗДА. ГЕРОИТЕ ВЪРВЯТ САМИ ПО ПЪТЯ; ЗВЕЗДИТЕ ГРАДЯТ ПОЗИЦИЯТА СИ НА ТЕМЕЛИТЕ НА ОДОБРЕНИЕТО. Героите са стимулирани от вътрешните си ценности, "а звездите-от единодушието. Когато вижданията на кандидата се фабрикуват от целеви групи и се одобряват от телевизионен редактор, неизменно той става несигурен и повърхностен. РАДИКАЛИЗМЪТ ЗАМЕНЯ ЛИБЕРАЛИЗМА, А ПОПУЛИЗМЪТ МАСКИРА КОНСЕРВАТИЗМА.
Така у съвременната политическа персона се формира любопитна смесица от уязвимост и показност: уязвимост на ръба на роболепието в преследването на масовото одобрение, показност, която преминава в паника, когато общественото настроение се смени. Далеч по-загрижен какво ще каже, отколкото какво мисли, съвременният политически лидер твърде често не успява да изиграе ролята, за която е необходим: да бъде емоционално уравновесен, когато е предизвикан от непрекъснато набиращата скорост промяна. Неспособността да задоволи тези емоционални потребности е в основата на любопитен парадокс на съвременната демокрация: политическите лидери никога не са били по-неспособни да определят предпочитанията на обществеността, а в повечето демократични страни уважението към политическата класа никога не е било по-малко.
Че за бърборана като мен е трудно да "слушам" и да не "говоря" поне малко! 
(Рол обещавам че ще се огранича! 
)
) Човек който в името на корпоративни интереси (дори не са гражданските) на една страна, може да срине икономическата и политическа независимост на цели държави, за няколко поколения напред - не е добър политик! По моето разбиране! (Миналата година Никарагуа беше почтииии достигнала PIB-то си перкапита, което имаше през 1987 година!! 
Наистина си интелигентен човек, можеш да си направиш изводи.) Не го приемам дори от тези които ме управляват мен. Просто всичко си има граници. Дори и интересите на милиони, за сметка на тези на стотици милиони!
Макар че още не схващам добре дали - моят приятел Буш - е сериозно или иронично! 
Та освен за личните предпочитания, ако е сериозно, разбирам и съм съгласна с доста от казаното от теб! По личните ти предпочитания, нямам коментар понеже са си лични. Просто не мога да приема такъв човек като добър политик. И много други де. На Сапатеро, например, също много съм му набрала! 
