Април '07

[Muad_Dib]

Дима, би ли се върнала в правилната резба поне за малко?

Пастирът го запомних с една страхотна размяна на реплики на самия край, един пич разказва една история (не е спойлер, дишайте):

"Why isn't there any "the" in front of CIA?"
"Do you put "the" in front of God?

[shayhiri]

Пуснаха програмата в Програмата. За първата априлска седмица имаме Банкетът и Добрият пастир.

И (предпремиера) Саншайн , с идиотски "преведено" заглавие. Което е изумително, защото премиерата му там се отложи май чак за края на годината.

Има и разни епични бози, като някаква епична френска военна епика и наистина епичният "Епичен филм". Току виж някой се прецакал епично и отишъл.

[Elayne]

Дима, би ли се върнала в правилната резба поне за малко?

Хех, то в наше време трудно да се каже кое е правилно . Kidding, съвсем правилна съм си, имам си гъбка, нали.

[shayhiri]

Единственото ревю за Sunshine дотук:

Spoiler: show

****/*****

Plot
In the not-too-distant future, the sun is about to smoke out. A crew is sent to re-ignite it with a nuclear bomb; when they fail, a new team sets out to finish the job. But they find that flying to the least hospitable place in the solar system and staying sane and alive is no simple matter.


Empire Review
The tagline of a movie very close to Danny Boyle’s heart once said, “In space, no-one can hear you scream.” Yet, for as long as there have been distant spots in the galaxy to boldly pootle around in, many have given it a bloody good go. In cinematic lore the great wide nothing will drag any manner of spook, beasty or creeping madness from its infinite corners to entice people to fruitlessly shriek their lungs into its murky vacuum — and there’s enough terror and screaming in Boyle’s latest genre-hop to make the distant neighbours at least contemplate banging a broom on the ceiling.

Boyle has never made any secret of his reverence for Ridley Scott’s Alien, and he’s clearly stuck close to his master’s teachings for his venture into the claustrophobia of spaceship living, all aggressively hissing pistons and clangy corridors stretching darkly into certain doom. But he has employed a monster not really designed for hiding in cupboards or, indeed, the dark — the sun. Using the provider of all life as our ultimate enemy — what happens when it sputters out? — is a fantastically clever idea. In fact, it’s one so clever that Boyle ultimately stumbles a little in trying to deliver a conclusion that satisfactorily lives up to his bold set-up. But that’s not to say he doesn’t offer his viewers a terrific time getting there.

Sunshine starts with rocket-like velocity. There’s no time for pre-take-off preamble or significant character work; a slight shame since the brief running time could have allowed it without seeming bloated. There are people to be slain and minds to be boggled and not a great deal of time in which to do it. After a brilliant ‘look at me, mum’ opening shot that leaves the rest of the film a great deal with which to live up, Boyle thrusts his audience immediately among the crew of the Icarus II, a fleet of recognisable, but not stratospherically famous, faces — Michelle Yeoh, the dad from Whale Rider, the Human Torch, the girl who boffed Achilles in Troy and Cillian Murphy, mad stary eyes set to Losing It — that suggest that any one of them could buy the farm once things start going awry. As they swiftly and spectacularly do.

Be warned: on entering the cinema, do not stop at the refreshment stand, nor consume any volume of liquid that cannot be held in a thimble or very small and tremulous bladder. Breaks for urination will not be an option, although frightened Y-front dampening may be unavoidable. The first hour provides absolutely zero let-up and only occasional opportunities to exhale. If someone’s not dying, they’re running, crying or just freaking out.

Events take a turn for the disastrous as soon as the crew realises that the ship they were sent to replace hasn’t disappeared at all and is in actuality sitting basking in the rays of the sun. And with little care for the fact that this type of heroism almost never ends well in sci-fi movies, they set off to rescue it. The ensuing madness makes two things very obvious: a) Danny Boyle is world-class in white-knuckle cinema, and b) there is really no such thing as a new idea in sci-fi.

If indeed the film gave you time to ponder similarities to sci-fi movies past, which it categorically does not, you might find yourself thinking, “Ooh, that’s a bit like Alien”/“I remember that from 2001”/“Gosh, how very Event Horizon”/“Lorks, that’s the spit of Solaris” (if you’re particularly pretentious). Alex Garland, whose zippy 28 Days Later script made marauding zombies seem like an almost brand-new idea, has written a script high on drama, but also high on sci-fi archetype. There’s the noble captain, obsessed with the lost ship that went before and putting the mission above all else; a cowardly second-in-command; a bit where the airlock goes wrong; lots of spinny, flashing lights and an onboard computer that sounds like a particularly patient but unhelpful Linguaphone tape. None of these should significantly spoil anyone’s enjoyment of the film, but it does beg the question of whether the relatively narrow genre of People Go Mad In Space has reached creative critical mass. Do the limitless realms of space and the human psyche paradoxically only offer a finite number of ways for people to go bonkers?

Of course, such considerations will only be made after the credits roll, because Boyle’s far too busy wringing you dry of perspiration and sensibility before that. There is now apparently no genre in which he does not excel — bar possibly romantic comedy, A Life Less Ordinary being a bit, well, rubbish. His love of Alien shines through, because he’s mastered the art of getting every last drop of spooky out of even the smallest of shadows, and turning the simple act of breathing into something to be watched through the fingers. He’s also crafted a film that is utterly breathtaking to behold.

Boyle will almost certainly be desperately unpopular with future action directors. He’s taken a budget of around $40 million and produced a film of near faultless visual gloss and shimmery sophistication, with production values that appear well outside his price range. It’s the equivalent of taking a few old toilet rolls, some fuzzy Sellotape and belly-button lint and producing the Mona Lisa. But with more flames and less enigmatic smirking. It’s impossible to see where reality ends and computer begins and, as it was our understanding that fire was one of the last great CG hurdles, we can consider that one clearly leapt.

Speaking of flames, Sunshine should be conclusive proof that Chris Evans, aka the Fantastic Four’s Johnny Storm/Human Torch, is on his way to astronomical action fame. Possessed of a brusque charisma and an overdose of testosterone, he’s the kind of man that will make women go weak at the knicker elastic and men tragically pretend to be him when they think nobody’s looking. Murphy, doing his heroically wimpy thing with unblinking urgency, may be as close as the film has to a lead, but it’s Evans who emerges as its star.

As the tension racks up and the bodycount mounts, it seems we could be on our way to a genre classic. But then the finale is fumbled. To tell you how would ruin the film, but in the grand tradition of sci-fi, the ending makes no particular sense. Perhaps it’s deliberately enigmatic, and it does invite a great deal of post-viewing debate, but since the tone of most that has gone before is not particularly of a 2001-alike existential nature, it’s a little jarring. The lack of scientific fact we can happily overlook (wouldn’t the ship melt that close to the sun?), but the complete disengagement with reality is less than it deserves, which means that this otherwise gripping film leaves with a quiet fizzle rather than a big bang.
Verdict
Aside from a last-act blip when everything goes a little bit “what the hell?”, this is a knuckle-gnawingly tense, glorious action thriller and marks yet another genre nailed by Danny Boyle.

И, да, наистина ще го получим половин година преди Щатите.

[Scourge]

Банкетът, останал от март - дай боже скоро.

Това да не е китайски филм със Зи Жанг и Даниел Ву в главните роли. Свалих го преди половин година от Интернет и още не съм го гледал. Свалих го, защото видях, че хореограф на битките се пада Юен Уо Пинг, а той е най-добрият в тази област за всички времена. Обаче това директно ми заприлича на гавра с хореографията му. Как изобщо се е съглрасил да участва в създаването на евтина имитация на "Герой" си остава загадка.

Юен Уо Пинг има уникален стил на хореография, който разпознавам в 99.99% от случаите, но от това, което видях в "Банкетът", стила му го разпознах чак след трето преглеждане на бойните сцени. Сюжета не го знам, тъй че нямам никакво намерение да го коментирам, за актьорската игра също трудно ще се изкажа. Ще кажа само, че Даниел Ву ми е противен. Ама много. Зи Жанг ми хареса само в "Час пик 2", а там каза три думи и половина общо. В "Тигър и дракон" не ме израдва, в "Герой" не ми хареса много... Даниел Ву и Зи Жанг са от новата школа хонгконгски актьори, които прекарват повече време в актьорската школа, отколкото в съответната по бойни изкуства. При положение, че снимат предимно бойни филми, това не е положително качество.

Както и да е. "Банкетът" ми заема харддиска вече половин година. В скоро време вече ще се насиля да го гледам. "Проклятието на златното цвете" - също твърде модерен напоследък филм с бойни изкуства - ще го пропусна мощно, понеже след "Герой" Жан Имоу не може да направи качествен филм - видяхме "Летящи кинжали" - режисьорът прави евтина имитация на свой собствен филм. Не ми допадна...

Спирам. Засега.

всъщност, хореографията е една от най-силните страни на тоя филм. преминала е границата на бойните изкуства и отдавна е някъде из дебрите на алтернативната стилистика и танца. както, между впрочем, и целият wu xia жанр от поне 10 години насам. но иначе, да - нормално е да не ти хареса, щом не ти харесва "герой".

джан имоу направи ето този качествен филм след "герой":
http://www.imdb.com/title/tt0437447/
китайското кино не е само теория на авиацията. surprise, surprise?

и последно, "цветето" си заслужава дори само заради разточителната игра с цветовете (pun unintended : ). пък гонг ли винаги е бонус.

[tigermaster]

всъщност, хореографията е една от най-силните страни на тоя филм. преминала е границата на бойните изкуства и отдавна е някъде из дебрите на алтернативната стилистика и танца. както, между впрочем, и целият wu xia жанр от поне 10 години насам. но иначе, да - нормално е да не ти хареса, щом не ти харесва "герой".

джан имоу направи ето този качествен филм след "герой":
http://www.imdb.com/title/tt0437447/
китайското кино не е само теория на авиацията. surprise, surprise? :)

и последно, "цветето" си заслужава дори само заради разточителната игра с цветовете (pun unintended : ). пък гонг ли винаги е бонус.

Първо, по-нагоре казах, че за мен "Герой" е абсолютен шедьовър. Второ, мисля, че познавам филмите с бойни изкуства доооста добре. На мен това преминаване от бой в танц принципно много ми харесва, но не трябва да се залита твърде много в танца, поради причини, които много трудно мога да обясня. Докато в "Герой" бойните сцени бяха истинска поезия, в "Летящи кинжали"(същият хореограф, между другото, но не играят Джет Ли и Дони Йен и това явно е оказало влияние) бяха всъщност не особено добър балет.

[shayhiri]

Скоро (2 дни) ще видим на голям екран.

Това би трябвало да е в общата тема, щото няма гаранция, че ще дойде навреме, но ще рискувам:

http://www.rottentomatoes.com/m/pathfinder/

Още няма кьораво ревю, макар че излиза другата седмица там, но пък има два ексклузивни откъса (гледайте ги, вляво), които демонстрират същата визия, която ме впечатли в трейлъра. Ако и фактът, че е R17 wall-to-wall action не е достатъчен да зариби някой освен мен, не знам вече.

[PrivateRaio]

дано да е добро, защото се кефя на викинги яко, ма малко романтично и бозаво ми намирисва. поне каквото е написано за сюжета. Оставен сам на брега, отгледан от местните, 25 години по-късно ще ги защитава от своите, абе малко ...

[Moridin]

Филмът изглежда буквално като най-лошото, което Холивуд може да предложи

[shayhiri]

Разпространено мнение, уви. Сега ако и някой се опита да го обоснове - или поне обясни?

Мор, надявам се няма да кажеш: защото е екшън.

(А в подписа ти липсва огънят. )

[Moridin]

Това едно на ръка, но освен това безмозъчен, клиширан, не особено визуално привлекателен, с главен актьор - ръб, и с безумно БЕЗПОДОБНО малоумен трейлър, пълен с неориентирано скачане и рев, без грам куулнес (леко напомнящ още по-малоумния трейлър на Апокалипто). Мен ми е достатъчно

едит: авторът на цитата е набглегнал повече на мечтите и по-малко на огъня, та затова

[shayhiri]

Апокалипто се оказа нелош, всъщност. Аз също имах предразсъдъци, но Морви ме замъкна, за което съм й благодарен. После го гледах още веднъж.

[PrivateRaio]

ако изпадне от някъде ще му хвърля едно око, но съм много много скептично настроен

[Scourge]

всъщност, хореографията е една от най-силните страни на тоя филм. преминала е границата на бойните изкуства и отдавна е някъде из дебрите на алтернативната стилистика и танца. както, между впрочем, и целият wu xia жанр от поне 10 години насам. но иначе, да - нормално е да не ти хареса, щом не ти харесва "герой".

джан имоу направи ето този качествен филм след "герой":
http://www.imdb.com/title/tt0437447/
китайското кино не е само теория на авиацията. surprise, surprise?

и последно, "цветето" си заслужава дори само заради разточителната игра с цветовете (pun unintended : ). пък гонг ли винаги е бонус.

Първо, по-нагоре казах, че за мен "Герой" е абсолютен шедьовър. Второ, мисля, че познавам филмите с бойни изкуства доооста добре. На мен това преминаване от бой в танц принципно много ми харесва, но не трябва да се залита твърде много в танца, поради причини, които много трудно мога да обясня. Докато в "Герой" бойните сцени бяха истинска поезия, в "Летящи кинжали"(същият хореограф, между другото, но не играят Джет Ли и Дони Йен и това явно е оказало влияние) бяха всъщност не особено добър балет.

mybad. от скоростта на четене е.
anyway, явно хореографите не мислят като теб по отношение на модалностите. бих добавил - за щастие. има достатъчно хонконгски b-movies с чудесна бойна хореография, в а-филмите могат и да ни я спестят.

[tigermaster]

mybad. от скоростта на четене е.
anyway, явно хореографите не мислят като теб по отношение на модалностите. бих добавил - за щастие. има достатъчно хонконгски b-movies с чудесна бойна хореография, в а-филмите могат и да ни я спестят.

Какво е "модалност"? Принципно, един пример за прекрасно съчетаване на бой с танц е "Матрицата", както и "Тигър и дракон", както и "Герой", както и ред други, които няма да изброявам. Това не са второразредни филми.