Дем каза нещо много валидно. Ей ви пример за това дали ниските цени водят до повече посещаемост. Ми не. Щото проблемът е в главите на хората, а не в джобовете им (които както и той каза, не им пречат да ръсят по 20-30 лева всеки петък примерно по чалготеки). Ся, в Пловдив ги знам кината, прилични са, но по никакъв начин не са съпоставими с мащабите дори само на един Мол, а кво остава за цяла Арена. Тъй че тия цени там могат да не ги разорят въпреки ниската посещаемост, но представяте ли си го тук?
Morwen wrote:В културен интерес на народа е да ИМА кино. При сегашния манталитет на българина, то може да бъде САМО на тези цени, защото ако са по-ниски, НЯМА да го има, ще фалира.
Повечето филми си избиват разходите още с показа си в Америка. Хайде сега, нека не сме ние стълбът, дето поддържа Холивуд.
И докато оригиналните филми и игри тук са лукс (това, че за теб не са не прави нещата различни), а там просто лека глезотия, разликата е кардинална.
Първо, не ми слагай думи в устата. Никога не съм говорел за филмовата индустрия по принцип, говоря за киното в България. Което, както казах, няма да съществува, ако се предлага на цените, които ви се искат, защото ще фалира. Поддръжката на киносалоните и цените за закупуването на филмите при ТАЯ ниска гледаемост не позволяват занижаване на цените, при положение, че е почти 100% сигурно, че няма да има чувствителна разлика в посещаемостта, или поне не толкова, че да оправдае цената. Всичко е въпрос на калкулатор. Ако намаляването на цените на билетите щеше да доведе до по-голяма печалба, щеше да се осъществи. Това са частници, те си гледат личния интереси правят много сериозен маркетингов рисърч, така че никой не може да ги обвинява в умишлено причиняване на собствените си загуби.
Второ, продължаваш да ми слагаш думи в устата. За мен оригиналните неща са същия лукс, какъвто са за всеки друг в България. Това, че съм велик преводач-тире-редактор-тире-автор-тире-оркестрант, ми коства огромни усилия и ми струва скъпо в личен план, но съм преценил, че мога да го правя, и по-важното - че искам. Не всеки може би може да влезе в такава ситуация, но пък и не мисля, че с нещо съм по-голям тузар от вас, еле па от НЯКОИ от вас.
Тъй че, Жоро, не знам с кво точно си съгласен в тоя пост, по-добре се обяснявай.
Marfa wrote:Това едно на ръка. Второ, никъде, в никой наш закон няма дефиниция на термина пиратство. Чешем си езиците и спорим в момента защо е морално аз да взема на ръка от Пенка последния албум на Еминем и си го запиша, но е неморално и противозаконно, ако Пенка ми го сийдне в нета. Защо? Айде някой да ми отговори?
От морална гледна точка (а подозирам и от законова) двете са еднакво незаконни и нередни. Просто едното има как да се проследи и санкционира, а другото - не.
Marfa wrote:Въпроса с цените също е много важен. Всеки нормален човек, който цени нечие творчество, ще предпочете оригинала. С други думи, ако аз желая да имам в библиотеката си събраните съчинения на Виктор Юго, ще предпочета да си ги закупя на нормално книжно тяло, вместо да мина книгите на ксерокс примерно. По същия начин - ако искам да слушам "Турандот" в изпълнение на състава на Ла Скала, по-нормалното е да си закупя съответния диск. Обаче ние живеем в страна, в която е нормално доцент по анатомия да получава 400 лева заплата, а чистачката в шуменския екарисаж, обслужващ североизточна България - 600 лева чисти пари. Как тогава да си позволи доцентката да плати 60 лева за оригинално изпълнение, а? Защо вместо това не го вземе от свой познат, притежаващ оригиналния диск и не си го запише? Верно, с по-лошо качество, ама какво да се прави... А ако познатия притежава копие на оригиналния диск, който е заел преди това от свой познат с оригинално копие, пират ли е, че дава на жената да си направи копие на копието? Това води ли се пиратство? (да оставим настрана, че термин "пиратсво" в нашите закони няма) Или е пиратство ако се тегли от интернет, а наяве не е пиратство? Айде да ми обясните, че това за мен е голяма дилема.

На последното отговорих при предния цитат. За цените обаче - ми да, това е затвореният кръг, за който говорех. Само че:
1) Колкото и тъпо да излиза спрямо теб, ако достатъчно хора, които МОГАТ да си позволят да купуват поне понякога оригинални неща, го правят и това доведе до качествена промяна, мисля, че е оправдан загуба това, че ТИ не си можела през това време да го направиш.
2) Ако пък все пак можеш да си купиш нещо оригинално, дори едно от 100-те неща, които искаш, за мен е редно да го направиш, ако наистина, както твърдиш, имаш желанието. Защото ако още 2 милиона бедни българи като теб го направят, разлика ще има. Само че повечето сме на принципа "всичко или нищо", като "нищото" някакси е по-лесно, та не си правим изобщо труда да видим в каква степен е постижимо всичкото.
And you can't dance with a devil on your back...