Март '07

[Morwen]

Аз май съм чела книгата, но доколкото бях твърде малка не помня почти нищо от нея...

[Moridin]

Ами страхотно изглежда Бих... но няма да е същия уикенд де.. ще видим.

[shayhiri]

Аз май съм чела книгата, но доколкото бях твърде малка не помня почти нищо от нея...

Тъкмо няма да спойлиш. Абе какви книги четеш ти на такава крехка възраст?

[Elayne]

А филмът с Едуард Нортън го гледах. Много ми хареса, хубав е. Не че не можеше и по-добре де, но все пак е хубав.

[Moridin]

Spoiler: show

On September 8, 2002, I was on a plane from Los Angeles to Australia. It was the Jewish New Year, my sister was nine months pregnant, my mother was about to start chemotherapy in a war with cancer, and I was going to the Gold Coast to fire three hundred people.

After an emergency meeting in L.A. to save the film, I was told that THE FOUNTAIN was officially shut down. They didn't want to fly me back to the crew. But I refused to stay put. I felt it was my responsibility to tell everyone it was over.

When the project first began three years earlier, we all knew it was going to be tough. So, when negotiations started, the producer and 1 fought to secure the graphic novel rights. We wanted to be sure that all the hard work that the team would do would eventually find an audience. I've always had a passion for the graphic novel medium, largely because it's a place you can tell stories that are far from typical.

When the dust settled and my depression began to dissolve, I called Karen Berger at Vertigo-She was excited by the script and wanted to make it. She suggested the painter Kent Williams to me. I didn't know his work. But the more examples of his work I looked at, the more excited I got.

I gave him a ring. The day after I sent the script, he called. Kent got it, and he wanted to do it. Finally, some good news.

As pages started to be created, I stopped being able to sleep. One night, I snuck out of bed and flipped on the light in my office. On the shelf in front of me were all the hooks I had read to research THE FOUNTAIN. I realized that this story was not going to exit my veins until I did it.

Then, a spark went off in my head. I realized that when I started making films, I was a no-budget independent filmmaker. Why did I have to make this film the normal, expensive way?

I decided to rewrite the script. Make it a mean, lean indie film. I was inspired. Now I couldn't sleep 'cause I had to write. For the first time in a long time, I wrote for myself. Two weeks later, it was done. It was still THE FOUNTAIN, but now there was a new chance it could be made.

Kent and I always joked about which would be finished first, the novel or the film. Well, it was almost a tie. And I think that's perfect. They have the same parent, the story, yet the siblings are completely unique-It has been a six-year odyssey bringing THE FOUNTAIN to screen and page. Six long years. A lot has changed in the world. I have changed a lot in my life. My mom is healthy. My niece is approaching three. An incredible two-hundred-person crew worked on the movie in Montreal. It's been quite a trip. And no matter how it's all turned out, at least I'll never regret abandoning THE FOUNTAIN.

All I can do now is hope you enjoyed it as much as we have all enjoyed the suffering and bliss of making it.

--Darren Aronofsky
June, 2005

[shayhiri]

Мда, можем само да съжаляваме, че са ни лишили от комерсиалната версия - с Брад Пит (сериозно) и купищата ефекти.

[Moridin]

Можем само да скачаме от радост, искаш да кажеш

Брад Пит се ше си го гледам и на снимка

[shayhiri]

"The painted veil" - independent cinema at its best! Класическа история вместо съмнителни експерименти. Прекрасна кинематография, която може да засрами всеки "голям" филм. Едно от най-фентъзи местата в Китай. Размазващи актьори. Наоми Уотс за първи път я гледам и ми скри топката. Ако си мислите, че Бланшет изкарваше и най-леката емоция на героинята си на лицето си в "Скандала", вижте този филм. Ако Нортън ви е издразнил в Делюзиониста, същия съвет. Хубава музика. Красота (от първия до последния кадър), истина, простота. Ако можете да отделите два часа и да се загърнете с "воала на мечтите", направете го. (На голям екран би било най-добре.)

[Moridin]

За първи път гледаш Наоми Уотс

[shayhiri]

Добро начало. (Понякога съм много зле с лицата. И в Кинг Конг ми хареса, но там животното, честно казано, я засенчваше.)

Имаше и безкрайно красив трейлър на Банкетът. Ще го чакам другия петък.

[Moridin]

Мълхоланд Драйв? (окей, тоя не е за тебе )

но поне 21 грама???

[shayhiri]

Квот съм изпуснал - изпуснал. Ко мога да наваксам, ще.

[Demandred]

Гледах днес "Изворът на живота" и останах възхитен. Прекрасна творба, която ми въздейства много силно. Последните 20-ина минути бяха може би най-добрия отрязък от филм, който съм гледал от дълго време насам.

И въобще не е толкова неразбираем, дълбокомислено-претенциозен и безсюжетен, колкото го изкарахте няколко страници по-назад. Поне по моите стандарти де.

П.С. Мор, поздравления за хубавото ревю на филма в новия брой.

[Moridin]

Зарадвах се Мерси, Дем, и за подкрепата, и за похвалата.
Че ми писна да се занимавам с 300, все пак тоя филм ме докосна толкова повече

[SilverLill]

Фонтанът и на мен ми хареса, но може би защото не очаквах нищо Не, филма определено си беше хубав, пък и накрая съм се сбъркала от смях, с ония цветенца и тн, така че изобщо не мога да се оплаквам.

А за воала мисля, че ще е доста добър, тия дни ще го гледам. Просто няма как да го изпусна при Наоми Уотс и Едуард Нортън, много са ми любими и двамата.