За прощаването...

[theguild]

closed.

[BaYa]

Здравей! Радвам се пак да те прочета тук, но не мога да влезна в разговора!
За съжаление, ще съм от тези влизащи в кръгът на "розовите излияния"! И нито ще мога да ти помогна, нито нищо! А и на всеки му се струва най-тежко неговото. И последно, имам по-малка братовчедка която вирее из форумът също; та преди да я травматизирам разказвайки публично лични травми - би трябвало да си поговоря с нея на 4 очи!
Но много се радвам че те срешнах пак!

[theguild]

Да, пак съм тук. След поредната доза "ударен размисъл". Както виждам, другите си живеят кротко... Логиката е странно нещо: ако са се случили неща, които не са зависели от теб, няма от какво да се притесняваш и спокойно можеш да споделяш тук. Братовчедка ти би те разбрала. Но случая явно не е такъв. Много глупости ли си сторила?! Ако да (подозирам, че е така!) - защо си толкова "розово" надъхана?

[BaYa]

Грешиш пак! Даже и да не са зависели от мен (в повечето случаи), не бих ги разказала на всеослушание преди тя да ги знае. И преди да ми обеаще че някои въпроси няма да се задават в къщи! Освен това е още малка, милата, и има право някой да я поопази малко от светският цинизъм. Така или иначе с годините си идва сам!!

Иначе, ако има нещо много важно за теб (в един такъв разговор), май занеш как да ме откриеш!

И не забравяй, колкото и Вината да вярва в мен, Тя за мен не съществива!!!! На този свят има само отговорни, но не и виновни хора!!

[Trip]

Ще започна отзад напред и ще ти отговоря на нещата, които си подхванал наедро, като примерно световните проблеми.

Я чакай да те питам нещо - ти имаш ли представа какъв път трябва да измине човек, преди да мисли за тия неща, които споменаваш накрая?

Има един-единствен начин достоен човек да мисли за тях и той е - "искам да помогна", а не "мисля за тях, за да си докажа колко е шибан светът и да се направя на дълбок."
Та, имаш ли представа какъв път трябва да измине човек, за да започне да мисли по онзи, първия начин (щото втория тип философи с лопата да ги ринеш)?

Трябва да си отговорен пред самия себе си за това, което правиш. Трябва да използваш времето си всеки ден така, че да се развиваш непрекъснато.
Трябва да имаш смелост да направиш това, което знаеш, че трябва да направиш.
Трябва да нямаш НИКАКВИ проблеми със самия себе си преди да почнеш да мислиш за проблемите на другите.
Трябва да имаш някаква власт, трябва да имаш самочувствие, че няма да се издъниш.
Трябва....трябва....трябва... и т.н. Всичко това - свързано с теб.

Защо? Защото мисълта "искам да им помогна" има само един резултат, който може да доведе до промяна в света извън нас - "Мога ли да им помогна? Достатъчно решен ли съм да направя каквото е нужно, да добия огромната социална и политическа власт и влияние, за да реша тези проблеми отгоре? Готов ли съм и възможно ли е да повлияя на толкова много хора, че да започна социалната лавина, която ще промени нещата отдолу?"

Ако да - тогава прекрасно. Но човек по-добре да е готов да поеме отговорността за решението си. Ако не - защо въобще да мисли за това? Да го игнорира, не. Но защо да мисли за него, когато може да събира колекция от любимите си анимационни филми, които после да показва на нероденото си още дете вместо да го излага на радиацията, която струи от шибаните ТВ програми в днешно време? Или да събира колекция от детски и юношески книги пак за него? Или да научи перфектно език и да направи детето си двуезично още от раждането, като му говори на него? Или да си играе с него и да се научи да се храни правилно, за да научи и детето си на правилен начин на живот? И да не се налага то да става цел на присмех, щото примерно е дебело?

Имаш ли представа колко е труден подобен тип мислене, колко по-труден от хвърчащите разсъждения, които не са и никога не биха били приложими в света, ако не минеш първо през всичко останало?

Ако си достатъчно отговорен като човек и си признаеш, че ти е късно или че няма да си способен на подвига да повлияеш на света глобално, тогава трябва да мислиш за неща като тези, които изброих по-горе. Широките размишления трябва да служат само като вдъхновение да промениш живота си на микрониво - "Хората в света умират от глад, войни и омраза. Моят живот не е такъв. Нека, след като съм роден и израснал с този шанс, се възползвам от него." Или си мислиш, че хората са изначално отвратителни и ужасни и подобна мисъл само ще доведе до "Дай да стана богат и известен и да еба мамата на всички останали"? Това са пълни глупости.

Човекът е най-непостоянното създание на тоя свят. Човекът се променя. Я си представи, че се накараш да повярваш в умението на човек да прави всичките тези хубави и полезни неща? Я си представи, че превърнеш себе си в такъв човек? Щото това не зависи от "природата" ни, нали знаеш? Във всяко създание е заложена единствено "физическа" природа. Няма такова нещо като "морална" природа. Ако повярваш, че има, тогава значи, че ни е заложена. Кой и какво би заложило у нас нещо толкова субективно като "морал"? Някакъв Създател. Ако вярваш в "злата морална природа" на човек, значи вярваш в Бог. Вярваш ли в Бог и доколко?

Така че това, което си, е това, което се накараш да повярваш, че си. Точка. Ако успееш да отгледаш детето си така, може би след няколко твои поколения ще се роди този, който ще промени нещата на глобално ниво.

Или друго - защо да се коря за съдбата на света, когато мога да се концентрирам върху това да стана най-добрият атлет в света? И когато ме гледат, децата ще искат да са като мен и ще живеят по-пълноценен живот, заради целта и желанието, което съм им създал. Мога да дам още една купчина ей-такива, "клиширани" примери. Естествено, клиширани са, щото е много гот да сме циници и щото само циниците са дълбоки и така си мажем смазаното его с балсамче. Жалка история. Имаш ли представа колко повече усилия изисква да си оптимист - не само в главата си, но и в живота си? И всяка една твоя мисъл да има за цел да промени нещо в живота ти, в живота на другите? Дано да осъзнаеш.

И какво - отвратил си ни, викаш? Ти откъде знаеш какво сме видели през живота си, не какво сме чули, а какво сме видели? М? Да не би да смяташ, че всеки от нас е живял захаросан живот, че да ни шокираш и "скандализираш" с размишления, които аз лично съм ги чувал 1000 пъти и съм ги игнорирал в 999 от тях?

Пускането на подобни философски теми, ако е само да си чешем езиците, е пълна простотия.

Сега, за семейството - какво бих направил на мястото на момчето? Ще ти кажа точно какво бих направил. Ще говоря със съседите, точно с тия гадни, егоистични съседи и няма да си седя и да рева в кенефа, докато баща ми се въргаля пиян из къщата. Щото същите тия съседи са хора със собствени проблеми, понякога също толкова сериозни и същите тия съседи са готови да ти помогнат, не с твърде много, но да ти помогнат, ако само ги помолиш. Ще знам какво да искам от тях и ще си използвам главата, вместо да им цивря да ми помогнат "някак".

Злобните съученици изведнъж спират да са злобни, ако и ти спреш да ги гледаш злобно и им се усмихнеш вместо това. Факт.

Ще потърся психиатрична и клинична помощ за баща си, вместо да го мразя целодневно. Ако нещата са нетърпими, ще се изнеса от къщи, освен ако нямам НИКАКВИ други роднини освен семейството си. Ще последвам майка си и брат си.

Ще си използвам главата. Но, от друга страна, ако си ни поставил безизходна ситуация от типа "второразредна американска драма", в която бащата е демон, майката е само и единствено жертва, децата са в подобна атмосфера още от раждането си, защо въобще ни караш да размишляваме? Какво повече можем да кажем? Или искаш да кимаме одобрително с глава и да викаме "Да, да, така е, шибан свят, шибани хора."

Шибана безмислица.

Я си задай един въпрос - ти как гледаш на хората?
Щото имаш сериозна нужда от размишления по темата според мен.

Edit: И още нещо. Защо смяташ, че можеш да се давиш в черногледство във всеки свой пост? Да не би да играеш ролята на будната ни съвест? Какво точно мислиш за хората тук - че те си нямат своя? Че не осъзнават всичките тия неща? Че не им пука?

Извинявам се за агресивния си тон, но съдейки по писанията ти, просто с теб не може да имаме по-различни гледища за живота. Проблемът е, че ти твоите не ги споделяш, а ги проповядваш, а аз мразя това от дъното на душата си.

[Pugsley]

Hello to all EMO dudes.

П.С. Емич престараваш се с тая убедителност.

[theguild]

За Trip:

Започнах с нещо конкретно. Относно прощаването. Или липсата на такова. Никъде в твоето словоизлияние не срещнах тази дума. Сигурно си мислиш, че "проповед проповед избива". Мразя да ме поучават. Длъжен ли си да четеш всичко писано от мен? Кой те задължава? Ако модераторите сметнат, че не е уместно, ще приема забележката им. Но от тях, не от теб.

А сега относно съвестта. Аз не съм ничия съвест. И се радвам, че не съм твоята. Бях абсолютно прав - "ситият на гладен не вярва".

Тези факти ги има: световните проблеми. Това с помагането и промяната на света: можеш да ИСКАШ колкото си щеш. По дяволите, и аз ИСКАМ света да не е такъв. Но само с "ИСКАМ" не става. Не си по-добър от мен. Ползваш компютър и Интернет. Вместо да си станал пастир някъде, а парите от продадените ти вещи да пътуват към Сомалия. Аз поне не лицемернича. И да, наистина смятам, че хората са егоисти, гадни, отвратителни. Вземи поговори с някой педиатър - питай защо в невинните деца се крие толкова злоба към всички различни от тях. Заради Еволюцията - това е начина да се запази Вида чист. Защо има толкова дебели хора (не болни, а просто дебели)? Защото Еволюцията е била милиони години борба за храна. 98% от хормоните ни са както на шимпанзетата. Тези 2% ли те правят Божествен? "Човек за човека е вълк". Не съм го казал аз.

ТРЯБВА ... всичките тези неща. А защо?! Кажи ми защо. Заради самоуважението? Уважението от другите? Чистата съвест? Защо?

"Трябва да нямаш НИКАКВИ проблеми със самия себе си преди да почнеш да мислиш за проблемите на другите."

Това не мога да го приема. По дефиниция - всеки човек има проблеми. Тогава не може да мисли за проблемите на другите. Звучи много силно в комплект с другите "ТРЯБВА", но само по себе си е по-лошо от моите проповеди - в моите поне има малко от малко логика. В тази мисъл има много повече егоизъм, отколкото аз мога да събера с толкова малко думи. Майстор си, признавам ти го.

Не искам да коментирам останалите ти мисли. Но ще отговоря на два от въпросите ти (това за Бог не може да е въпрос):

0. Бог. Има някаква Сила - Провидение, Бог, Свръхразум. Заради точно тази вяра най-болезнено е осъзнаването, че няма справедливост.

1. Как аз гледам на хората? Мисля, че е ясно. Има тълпа и отделни личности. Това е всичко. Когато комунизмът превземе света - тогава всички ще са равни и тогава индивидуалното ще загуби облика си, на дневен ред ще дойде обществото. Съставени от еднакви членове (не индивиди).

2. Защо пиша тези неща? А ти защо ги четеш? Нима не е по-добре да събираш колекция от анимационни филми, които да показваш на нероденото си дете? Няма как да не съм хаплив - определено с теб сме на двата полюса на Възгледите за живота.

Започнах с конкретен въпрос: Прощаването възможно ли е?
Ако пак пиша с черногледство, ще сложа маркер докъде е конкретния въпрос и откъде започват размислите за шибания живот, без да съм извървял Онзи път, който звучи помпозно от твоите уста: колко ли трябва да съм Advanced в Шибания живот, че да започна да мисля как да променя Целия свят.

Trip, когато си взема поредния сандвич се сещам за онези дечица. Когато пия кока-кола, усещам се, че не това трябва да правя. Малко неща вече ме радват. И си прав, че трябва да се действа. Но ... само когато има смисъл. А няколко стотин човека по света, обикновени и без власт / влияние - ще са просто смешни. А аз не искам да съм смешник, независимо колко самодоволство ще ме изпълва: "Боже, колко съм благороден, как пък можа мама да ме роди такъв!"



Този постинг е последен по рода си. Не смятам за нужно да се браня, ако някой реши да "пъчи мускули".

И това вече е много лично:
Как си представяш твоята Душа? Черно има доста, нали? Щом дълбоко в нея, МНОГО дълбоко, чак до дъното - щом именно там се таи омразата към проповедите... Ако е само тази омраза - значи си особен случай. Но по-вероятно е да мразиш още много много - и тях до Дъното на Душата си. Точно ти ли ще ми се правиш на нормален?!

[Yan]

Пич, ако ще държиш такъв тон най-добре иди се прегледай.
И си хвани гадже. Чист въздух, разходки сред природата... тия три неща.

И между другото, ако си мислиш, че откриваш топлата вода - жестоко се лъжеш. Аман от озлобени тийнейджърчета с бушуващи хормони. Светът му бил гаден. Хората му били гадни. Въпрос на отношение.

С тия постове не впечатляваш, просто се превръщаш в част от статистиката.

[Morwen]

Не си по-добър от мен. Ползваш компютър и Интернет. Вместо да си станал пастир някъде, а парите от продадените ти вещи да пътуват към Сомалия. Аз поне не лицемернича. И да, наистина смятам, че хората са егоисти, гадни, отвратителни. Вземи поговори с някой педиатър - питай защо в невинните деца се крие толкова злоба към всички различни от тях. Заради Еволюцията - това е начина да се запази Вида чист.

Не. Всъщност това, че някой живее по удобен за него начин не го прави егоист, гаден и отвратителен. Може да го прави конформист или пасивен, но тези думи са ми твърде силни. Това, че не се съсипваш от добри дела, не те прави коренът на злото. Трип още по-малко.

[theguild]

Yan: Ще ми се да имах примитивното ти мислене. За жалост отдавна не съм тинейджър. От около 15 години, ако трябва да съм точен. Явно за теб огорчението от света се поражда от липсата на гаджета. Впечатлен съм. Казват: "Колкото човек е по-глупав, толкова е по-щастлив".

[Yan]

Yan: Ще ми се да имах примитивното ти мислене.

Щеше да означава, че имаш някакво мислене...

[Ghibli]

Айде и аз да се намеся theguild, от целия ти пост лъха на отчаяние, сякаш си изпаднал в черна дупка и не виждаш изход... Не знам дали е вик за помощ, опит да намериш някакъв отговор (за себе си или като попиташ другите) - но хората тук ти дадоха един такъв отговор. Ако искаш да промениш света, започни от себе си. Това беше по същество съветът на Трип и аз напълно съм съгласна с него (моите уважения за това, което е написал). Ако ти се е сторил рязък към теб - не е така, той просто се опитва да ти отвори очите, да те стресне малко и да те накара да видиш нещо повече от стените на тая черна дупка. Осъзнаването на това колко е лош светът не помага. Викането и депресирането по този повод - също. Така че от теб зависи дали ще продължаваш да изпадаш в мрачни разсъждения всеки път като си купуваш кола, или ще направиш нещо, твоето малко нещо, с което ще направиш света по-добър. Като да се усмихнеш на хората до теб например.

П.П. Ако наистина си на - хм, към 35? - даже не знам какво да ти кажа... Би трябвало отдавна да си ги премислил тези неща, но никой не е застрахован от пристъп на екзистенциализъм Просто погледни малко по-трезво на нещата...

[theguild]

Не искам това да се превръща в поредица от лични нападки.

Никой не коментира това, което наистина ме интересува: да простиш или дали е възможно изобщо.

Може би си права, Ghibli. Не се чувствам преливащ от щастие. Но не се чувствам и в черна дупка. Напоследък ме занимават точно такива мисли - за смисъла на ежедневието, за това, което правим и какъв е резултата. И колкото повече мисля за тези неща, толкова резултата е по-негативен. Просто исках да чуя и нечие друго мнение за нещо толкова конкретно: "прошка". Кога прощавате, какво не можете. И дали е от сърце, после забравяте или си остава вътре и издайнически се обажда при всяко разминаване в позициите. Ето тези неща ме интересуват. Вместо това чета, че трябва да си хвана гадже. Аман от незадоволени тинейджъри.

[Yan]

Не искам това да се превръща в поредица от лични нападки.

Никой не коментира това, което наистина ме интересува: да простиш или дали е възможно изобщо.

Показваш го по странен начин. Годините, уви не означават че демонстрирането мислене не е на огорчен тийнейджър. Ако си беше направил труда да прочетеш и ВНИКНЕШ в мнението на Трип може би щеше да предизвикаш по-различни реакции.

[theguild]

Да, прочетох много неща, които са коренно различни от моето мислене. И когато искаш да кажеш на някой, че не е прав (според теб), вадиш торбата с доводите. Похватите: "преглед, природа и гадже" може и да са валидни в махалата, но тук са просто спам.

Ghibli: на 31 съм. Какво значи "да си ги премислил"? Преди много години - сигурно съм бил 5-6 клас, прочетох една китайска мъдрост: "В една река можеш да се изкъпеш само веднъж". Бях впечатлен, водата тече, една песъчинка да се премести и вече реката не е същата.
Минаха години, мислих отново над тази мъдрост и прозрях, че всъщност не реката е важна, а че е важна промяната в нас. И едва наскоро (за сетен път) промених разбирането си за тази поговорка: и реката, и ние се променяме. Целият свят е в постоянно движение.

Просто нагледен пример за това, че "вече си ги премислил" няма тежест.