Post
by kalein » Fri Mar 09, 2007 11:32 pm
Бездушни твари сте вий и не съзирате изворите на болката зад болката.
За мен "Песента" е блестяща в поне две отношения:
1) нечовешкото, изтръпващо чувство за другост, което носи Ню (преди да я назовем "Ню") във встъпителната касапница (тук логиката и емпатията няма да ти помогнат, нито всичките ти прехвалени умения да общуваш, мислех си, доколкото ми беше останало място за мисъл, когато за първи път втрещено зяпах ручейчетата кръв); и което с всяка следваща серия отстъпва на още по-гнусното чувство, че хей, всъщност точно ние човеците се докарваме дотам, че откъсването на глава в един момент се оказва по-безболезнено от психическото късане парче по парче, плод и венец на отношенията ни, мъничките човешки отношения помежду ни всеки ден...
2) емоционалното кресчендо, към което хвърчи сериалът. В последната серия почти няма кръв... но болииииииии! Понеже разбирането се стоварва на мястото си като капак на ковчег; и ме пронизва, до дръжката, с: "А ти в що за чудовище би се превърнал, ако те бяха лишавали по такъв начин? И що за чудовища ще създадеш, ако започнеш на свой ред да лишаваш?"
И стане ли ми празно или пък зло отвътре, пак си я пускам. И ми минава... без да трябва да вадя катаната, или да пускам нокти по който ми се изпречи, по форуми или улиците.
А това си е тържество.
Аз съм мазохист. От грубостта и агресивната глупост ме боли ужасно, но нещо ме кара да продължавам...
Ако не харесваш думите ми, спомни си: винаги можеш да ми спретнеш бан.