Poetry Lover's Corner

[Tais]

[Clio]

Tais, пусни ги тук, лошо няма - темата си е точно за поезията и нейните любители ;)

[Tais]

[Yan]

Poetry Lover's Corner = Местенце за ЛЮБИТЕЛИ на поезията

поствай си спокойно

[Clio]

Мне - за "любители" на поезията, не за "любовна" поезия

Тъй де, той Ян вече пояснил

[Tais]

[Marfa]

Ам тъй де, понеже днеска бях грубо инспирирана да пиша стихове, реших да постна тазсутрешната си творба тука. Сега, то си има известна предистория това - преди няколко години, когато учех за изпит по динамична геология, ми текна едно стихотворение, което си беше депресарско. Впоследствие обаче то трайно загуби давността си (разбирай "не го помня"), но си запазих нейде из дебрите на паметта си първия му куплет, който ще имам честта да ви предложа по-долу (в останалите се споменаваха Баиа, Суматра, Сингапур, смътно си спомням, че имаше и Ява, ма не съм сигурна, както и Касандра, ма не оная от сериала, ами пророчицата, дето никой не й вярвал. Имаше и други неща, но те ще си останат завинаги затулени из квантовите дебри на реалността и вселената като цяло). Днес обаче, попаднала под чуждо злокобно влияние на странен субект и яко депресирана поради мои си неидентифицирани, но затова пък постоянни причини, реших да съчетая Въпросния Първи Куплет с първото ми попаднало на ума нещо си и е ви го резултата:


*** *** ***
Да поседнем на чаша горчиво кафе
Да си кажем две хубави думи
Да се вгледаме в черното бурно море
Да мечтаем за сини лагуни

Ще политна далече, от болка, от страх;
Ще избягам със писък във рая
Щом вълните докоснат брега
Ще почувстваш ли с мене ти края?

Но защо ли тез черни слова днес редя?
Та нали чак до болка синей се небето?
И нали смях и глъчка валят след дъжда
Който бие ме право в сърцето?

Но защо ли говоря, не ще разбереш,
Ти загледан си там, в тишината,
Чуваш думи, неразбирайки реч
Чуваш звуци, непрогледни сред мрака.

Да поседнем на чаша горчиво кафе,
Ти кажи ми две хубави думи
И загледана в черното бурно море
Ще мечтая за сини лагуни...

[Moridin]

Чуждо злокобно влияние на странен субект, а? Ама аз помня, помня.. :Р

[Marfa]

Я да видим къде из поста ми се споменава Моридин... Такааааа, такатакатака... Никъде го не видя!!! Няхняхняхняхнях, сам са издаде:РРРРРРРРРРРРРРРРрр

[Ghibli]

Марф, радвам ти се :)

[Mushu]

Просто ме засърбяха ръцете и аз да се включа Може би понеже аз самата пописвам...Обаче не се чувствам достатъчно уверена, за да постна нещо мое, така че ето едно стихотворение на Д.Дамянов, което просто ми спря дъха, когато го прочетох за първи път.

Среднощна молитва
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива , но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
Събличай се и ми свети със вечност.

[Lannis]

Само част...

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

...
Вапцаров
/Забравих да отбележа автора - не, че се съмнявам в способността ви да го познаете, ама така е редно/

[Jaar]

Реших и аз да се включа с нещо мое. Дано ви хареса.


*****

Сливат се дните във снежна белота,
пробягват през полета от самота.
Без цел води ни съдба или късмет,
запълва се страницата ред след ред …

Сред суматохата на живота спирам в тишината,
сребърни ноти раждат се от струните на душата,
докосвам мелодия непозната,
не търся мисъл, грях, нито отплата.

Душата сякаш се е преродила,
сетивата губят своята сила.
Със чувства възприемам живота чист,
а той безспирно изписва лист след лист …

Тук и сега прерисувам миналото на стъклото,
във мастилницата със спомени потапям перото,
но пейзажът, думите са различни;
наново творя с багри мелодични.

Откривам нова палитра, сън, тръпка
във всеки миг, във всяка нова стъпка
по пътя под безкрайния небосвод
и пиша книгата на моя живот …

[Ghibli]

http://tarkovsky.nm.ru/sound/stalker.mp3 - това повечето сте го чували :)

Арсений Тарковски

***

Вот и лето прошло,
Словно и не бывало.
На пригреве тепло.
Только этого мало.

Все, что сбыться могло,
Мне, как лист пятипалый,
Прямо в руки легло,
Только этого мало.

Понапрасну ни зло,
Ни добро не пропало,
Все горело светло,
Только этого мало.

Жизнь брала под крыло,
Берегла и спасала,
Мне и вправду везло.
Только этого мало.

Листьев не обожгло,
Веток не обломало...
День промыт, как стекло,
Только этого мало.

1967

[Мила]

Ами... Евтим Евтимов:

Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ :
Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ?
А ти си моя радост и вина,
а ти си мое бъдеще едничко,
единствената топла светлина,
единствената истинска . И всичко.

и Шели:

ЛЕКА НОЩ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!