Трябва ли Паолини да бъде съден за плагиатство?

[tigermaster]

Вижте сега, това плагиатството е твърде относително понятие. Мислех, че сюжета на моя разказ в уъркшопа съм го "откраднал" от "Шрек", пък то се оказа, че имало някакъв "Повелителят на клановете", за който не бях чувал, но който имал поразително същата история. Мисълта ми е, че вече все по-трудно се намира нещо достатъчно оригинално като идея. Паолини може би не е плагиатствал съзнателно(бил е на 15, когато е почнал, разбираемо е), тъй че защо трябва да бъде съден?

[Roland]

Хмм, действието на твоя разказ, доколкото си спомням, не се развиваше в земите на Азерон, главният ти герой не се казваше Тралг и градът, в който отиде, не се казваше Лардерот... примерно. Просо за справка, на Паолини ВСИЧКИ имена са с леки изменения клонинги на Толкиновите. Айде ся, при тебе имаше наподобяваща Уоркрафт сюжетна рамка, а не дума по дума СЪЩИЯ сюжет, нали?

[tigermaster]

Предполагам, че не е дума по дума същият сюжет. Онази книга тъй и не я прочетох. Както и да е.

Брат ми пък ме обвини, че името на главния герой в този разказ било името на героя от "Морт" на Тери Пратчет с леки изменения, но това е съвсем отделна история.

"Ерагон" трябва да се гледа. Защо съм казал в темата, посветена на филма. Но едва ли ще си давам парите да го гледам на кино.

[thorn]

Всички крадем идеи. Няма монопол върху образи, идеи и стил, защото тогава и един оригинален автор няма да остане. Масово се рециклират герои и истории и това си е общоприета практика от време оно. Цялата литература се гради върху приемственост. Въпросът е после какво правим със заетите идеи.

Паолини е още неопитен и не е успял да си прикрие следите като хората. Предполагам, че донякъде несъзнателно е копирал и е убеден, че идеите му са съвсем оригинални. Липсата на самокритичност е съвсем разбираема. Моделите, които ни се набиват в главите, докато растем, се чистят много трудно и ако човек пише на прима виста, без особен опит, нещата излизат точно както при него, по коловоза на всички клишета, които е изчел. Ако си с повече опит, крадеш, ъъъ вдъхновяваш се от колкото се може повече автори, смесваш стилове и жанрове и в един момент вече можеш да претендираш за оригиналност. На 16, свиваш от немногото неща, които си имал възможност да прочетеш или изгледаш през живота си. Ако книгата беше минала по каналния ред през издателства и редактори, твърде вероятно всички тези „пропуски” щяха да бъдат забелязани и изчистени или поне преработени, така че да не си личи колко много е взаимствано.

Лично за мен Паолини има талант, четивен е, с учудващо изгладен и зрял стил, не по-различен от болшинството фентъзи книги, които излизат на пазара и то от много по-възрастни и опитни автори от него. За толкова млад човек, толкова сдържан стил е наистина постижение. Иначе е забавно наивен. Прилича на онези деца, които ти преразказват „Война и мир”, въпреки че ти си я докарал до първа глава със зор и докато се чудиш боже, какво става с тва поколение, те питат дали ще им купиш ю-ги-о карти на връщане. Де да знам, може след време да покаже нещо наистина добро, макар да имам известни предубеждения към подобни вундеркинди с твърде амбициозни родители.

[Roland]

Май се пак мястото му е повече в книгите на тоя топик... Местя го.

[Shamajotsi]

Страшен топик!...

Само че за първи път виждам в България потребителите да говорят за вредата от потъпкването на авторските права...

Моля, отворете на първата и втората страница на този топик следващия път, когато изтеглите/сийднете нещо...

[Roland]

Глупости. Тук не става дума за авторски права, а за кражба на интелектуална собственост.


И аз конкретно харча буквално стотици левове всеки месец за оригинални книги, филми и игри, така че gg. Пък като ни изравнят стандарта с тоя на местата, където се определят цените на тоя тип стоки, предполагам, че и повечето други хора ще си ги купуват. Да не споменаваме ква малка част от тях са достъпни тук.

[Demandred]

Пък и има огромна разлика между това да изпиратсваш нещо вкъщи за развлечение и това да спечелиш милиони долари чрез нагло плагиатство.

[Roland]

Не е толкова нагло, колкото успешно

[Yan]

Лично за мен Паолини има талант, четивен е, с учудващо изгладен и зрял стил, не по-различен от болшинството фентъзи книги, които излизат на пазара и то от много по-възрастни и опитни автори от него. За толкова млад човек, толкова сдържан стил е наистина постижение. Иначе е забавно наивен. Прилича на онези деца, които ти преразказват „Война и мир”, въпреки че ти си я докарал до първа глава със зор и докато се чудиш боже, какво става с тва поколение, те питат дали ще им купиш ю-ги-о карти на връщане. Де да знам, може след време да покаже нещо наистина добро, макар да имам известни предубеждения към подобни вундеркинди с твърде амбициозни родители.

Ще си позволя да не се съглася с първата част. Паолини НЯМА талант, а стилът му е МНОГО далеч от изгладен и зрял. Книгата на английски е толкова потресаващо некадърно написана, че ако я бях чел в оригинал, а не превода, когато писах ревюто оценката щеше да е поне две единици надолу. Ще си позволя един цитат от собственото си ревю:

Дори и най-тривиалната история, ако е добре написана, може да достави удоволствие на читателя. "Ерагон" обаче се оказа някъде по средата точно по този изключително важен показател. Имаше моменти, които ми бяха приятни, имаше и такива, които ме докарваха до откровен хилеж (при това не защото книгата е написана с чувство за хумор). Липсва богатството на езика, качеството на диалозите на моменти е... плашещо (някои реплики на Ерагон са такива, че вместо да постигнат драматичния ефект, който явно е целен, предизвикват единствено снизходителна усмивка).
Героите са абсолютно еднопластови, предвидими и идеализирани. Който е добър, е много добър, който е лош, е много лош и толкова. Никакви нюанси. Някои викат на този тип герои "архетипи" за жанра фентъзи. Аз им викам плод на творческо безсилие. Идеализацията в случая води допълна скука. Единственият светъл лъч се оказа Муртаг, но пък неговото участие е твърде епизодично.
Другият интересен момент са женските персонажи. Имаме си цели три броя. Едната се споменава в началото и толкова. Другата прекара повече от половината книга в безсъзнание. Третата е вещица

[thorn]

За диалозите и героите се съгласявам напълно, там си личи, че е още хлапе. Но той умее да се справя с описания, няма очевадни стилови грешки и се чете леко. Просто има стегнат стил, без излишни думи. Няма нищо кой знае какво за отбелязване нито в добрия, нито в лошия смисъл. Предвид възрастта, на която е писал, някак не е честно да го сравнявам с големите имена в жанра, но факт е, че стилът му е на онова средно ниво, което показват 90% от издаваните sf автори и това не е малко за начало. Друг е въпросът дали е достатъчно, защото е на 23 и вече не е в лигата на децата-чудо. Така че тепърва ще трябва да се доказва като зрял автор. Но пък има върху какво да гради.

[Zheko]

Възрастта не е оправдание. Тя би могла да бъде само плюс, ако се беше справил блестящо. Е, явно не е. А като влезеш през врата, на която е написано "Писатели", с теб ще се отнасят като с писател. И би следвало това да е без оглед на възраст, класа, пол, цвят и занятие.

Друг е въпросът, че в последните години макетинговите трикове и рекламата имат много по-голямо значение от съдържанието на книгите.

[thorn]

Тая врата е бая широка щом през нея влизат хора като Дан Браун и прочие, които са откровено некадърни като писатели. Хубавото и лошото на литературата е, че има място за всички. Маркетинг, немаркетинг, насила никого не могат да накарат да чете. Още преди Браун да стане суперпопулярен тук, познавах интелигентни хора, които го намираха за интересен. Не всичко се дължи само на рекламата, просто хората гледат на литературата и като на забавление и това им се предлага. Има перфектни автори като стил и идеи и въпреки това остават в сянка. Не е честно, но е факт. А възрастта на Паолини не е оправдание, а причината, поради която има успех. Справил се е отлично за 16-годишен.

[Zheko]

... и посредствено като цяло. И аз на 16 пишех разни неща, които, слава на Бога, сега стоят заключени в един шкаф, да не ми гледат хората сеира.

А причината някои добри автори да не намират аудитория, за мен си остава недобрата реклама.
Дори Дан Браун не е чак толкова абсурдно явление. Той поне прописа и стана известен. А колко станаха известни, пък след това прописаха. Само като си представя какви хора започнаха да "творят" и книгите им се купуваха само за да видят феновете им каква мишка е родила любимата им планина, косата ми настръхва.

[Yan]

За диалозите и героите се съгласявам напълно, там си личи, че е още хлапе. Но той умее да се справя с описания, няма очевадни стилови грешки и се чете леко. Просто има стегнат стил, без излишни думи. Няма нищо кой знае какво за отбелязване нито в добрия, нито в лошия смисъл. Предвид възрастта, на която е писал, някак не е честно да го сравнявам с големите имена в жанра, но факт е, че стилът му е на онова средно ниво, което показват 90% от издаваните sf автори и това не е малко за начало. Друг е въпросът дали е достатъчно, защото е на 23 и вече не е в лигата на децата-чудо. Така че тепърва ще трябва да се доказва като зрял автор. Но пък има върху какво да гради.

Не се заяждам, само питам. Чел ли си книгата на английски? Аз я прехвърлих и се потресох. Младежът е нагазил дълбоко в блатото на посредственоста. И по това, което видях от Елдест си стои там. По собствените му думи бил наследник на Толкиновата традиция, но уви му липсват и изказа и знанията дори да го доближи. "Стегнатия" стил си го е преписал, както е видно от предишната страница.

П.С. За протокола стегнат стил има Гемел.