Post
by Lubimetz13 » Fri May 26, 2006 11:24 pm
Днес бях там. И се върнах.
Потресох се по-силно от стола на Божидар Абрашев под силен напор. Ужас. Нереално. Да го обясня не мога.
Добре де, да опитаме. Представете си къртица на пътешествие. Представете си Ленинградска област в Русия. А сега си ги представете наведнъж. Схващате ли? Има скелети. Има изоставено немско въоръжение. Има изоставено съветско въоръжение. Има още скелети. И още. Има най-необичайни отломки, на каквито нормалният човек дори не си помисля да се натъкне. Има безброй трупове на хора, чието съществуване никога няма да бъде разкрито. Има свидетелства на човешката глупост и жестокост. Има загниване, разлагане, разграждане, забрава. Има подземен хаос. Ако бях къртица, щях да заживея на бетонна площадка навръх някой небостъргач. Изобщо представихте ли си нещо?
Е, може и да не разгърнах описанието по най-добрия начин, но каквото и да ви е дошло наум, със сигурност бледнее пред Панаира на книгата. Признавам си, купих си една книга и избягах най-малодушно, но поне планирам втори щурм за следващите дни, колкото да си докажа, че все пак мога да намеря щанда на "Вузев". Естествено, ще изискам семейна подкрепа, защото очевидно още ми е рано да бродя из въплътения кошмар на всеки часовникар без родителски надзор. Разстройва ми психиката, един вид.
Хубаво, без драматизации. Пак питам - как можаха? Толкова си беше добре горе, имаше си едно приятно, уютно чувство на литература в соц измерения, ако ме разбирате. Не? Все тая. Важното е, че на мен ми беше гот. Докато сега не ми е гот. Напротив, принудиха ме не само да се разправям с изчанчената планировка на НДК, ами и да го правя професионално. А аз в тая откачена сграда се чувствам като хипопотам, играещ на дама върху поднос за чай. Единствените две неща, до които мога да се докопам, са последният етаж и собственият ми задник; всичко останало ми е такава мъгла, че думите не стигат.
Просто умирам да разбера кой мозък изроди идеята да проведат Панаира в тоя гъбясал Дедалов лабиринт. Или не, аз май така и така си умирам.
Предсмъртно предупреждение: Ако можете да го избегнете, направете го. Ако не можете, намерете начин.