Играта се завръща! :D
Пускам аз, възползвайки се от тая възможност, поради щото инак все не мога са вредя:Р
...
Само за няколко секунди цялото небе придоби катранен цвят. Ревейки и трещейки, бурята се хвърляше върху кораба, подмяташе го ту нагоре до висините, ту надолу чак до самото дъно и като че ли гневът й растеше с всяка минута, понеже нищо не можеше да стори на стоманения "Арго"...
Светкавица след светкавица и гръм след гръм! Ревяща буря! Вълни с големината на къщи и бяла пяна!
Метър след метър "Арго" се бореше и с пълна пара си пробиваше път напред, въпреки дивата сила на тайфуна. Машинистите и огнярите долу в трюмовете постигаха невъзможното. Те се бяха завързалис дебели въжета, за да не бъдат изхвърлени в откритата паст на парните котли от ужасното люлеене и клатушкане на кораба.
Най-после сърцевината на бурята беше достигната. Но каква гледка се разкри пред очите им!
Върху морксата повърхност, която тук беше гладка като огледало, понеже всички вълни просто бяха изметени от силната буря, танцуваше едно гигантско същество. То стоеше на един крак, тялото му нагоре ставаше все по-дебело и наистина изглеждаше като пумпал, голям колкото планина. Въртеше се около себе си с такава бързина, че не можеха да се забележат никакви подробности.
- Един Shum-shum gumileasticum - извика възторженият професор и стисна очилата си, които падащият дъжд непрекъснато сваляше от носа му.
- Бихте ли могли да ни го обясните малко по-точно? - избоботи Дон Мелу. - Ние сме прости моряци и...
- Оставете сега професора на спокойствие, защото изследва - прекъсна го асистентката Сара, - това е една рядка възможност. Съществото-пумпал вероятно произхожда още от най-древни времена. Би трябвало да е на повече от един милиард години. Днес от тези същества е останала само една микроскопична разновидност, която се среща понякога в доматения сос и още по-рядко в зеленото мастило...
...
Само за няколко секунди цялото небе придоби катранен цвят. Ревейки и трещейки, бурята се хвърляше върху кораба, подмяташе го ту нагоре до висините, ту надолу чак до самото дъно и като че ли гневът й растеше с всяка минута, понеже нищо не можеше да стори на стоманения "Арго"...
Светкавица след светкавица и гръм след гръм! Ревяща буря! Вълни с големината на къщи и бяла пяна!
Метър след метър "Арго" се бореше и с пълна пара си пробиваше път напред, въпреки дивата сила на тайфуна. Машинистите и огнярите долу в трюмовете постигаха невъзможното. Те се бяха завързалис дебели въжета, за да не бъдат изхвърлени в откритата паст на парните котли от ужасното люлеене и клатушкане на кораба.
Най-после сърцевината на бурята беше достигната. Но каква гледка се разкри пред очите им!
Върху морксата повърхност, която тук беше гладка като огледало, понеже всички вълни просто бяха изметени от силната буря, танцуваше едно гигантско същество. То стоеше на един крак, тялото му нагоре ставаше все по-дебело и наистина изглеждаше като пумпал, голям колкото планина. Въртеше се около себе си с такава бързина, че не можеха да се забележат никакви подробности.
- Един Shum-shum gumileasticum - извика възторженият професор и стисна очилата си, които падащият дъжд непрекъснато сваляше от носа му.
- Бихте ли могли да ни го обясните малко по-точно? - избоботи Дон Мелу. - Ние сме прости моряци и...
- Оставете сега професора на спокойствие, защото изследва - прекъсна го асистентката Сара, - това е една рядка възможност. Съществото-пумпал вероятно произхожда още от най-древни времена. Би трябвало да е на повече от един милиард години. Днес от тези същества е останала само една микроскопична разновидност, която се среща понякога в доматения сос и още по-рядко в зеленото мастило...
Явно пак аз съм на ред, обаче ми писна да търся цитати пък и да познаваш е по-интересно затова който има желание да пуска да заповяда, аз съм пас този път.
BTW, "Momo" беше много хубава книга, а тия Сивите култови злодеи.
BTW, "Momo" беше много хубава книга, а тия Сивите култови злодеи.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
- Drizzt Do`Urden
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1829
- Joined: Thu Jan 15, 2004 1:33 pm
С***** се приближи до огъня и седна до мен.
-Бойните машини-каза Е*****, като че все още говореше на себе си-бяха построени, за да воюват. Срещу хора, срещу градове, срещу вражески бойни машини. Те се биеха до смърт, докато се изчерпа и най-малкото количество налична енергия. Не бяха с дълготрайна конструкция. Не бяха устроени по такъв начин, че да оцелеят. И те знаеха това, а също и ние, които ги строихме. Естествената им задача бе да разрушават. Ние ги нагаждахме за смърт и ги изпращахме на смърт...
Глас, долитащ от далечното минало от предидесет хиляди години, говорещ за стара етика и стари амбиций, за надживели времето си древни страсти.
-Онези, които бяха в тях, нямаха желание да живеят. Те бяха имали право да умрат и просто бяха отложили смъртния си час...
-Елмър, моля ви!-каза С*****.-Как така "онези, които бяха в тях?" Кой е бил в тях? Никога не съм чувала в тях да е имало хора. Те са били екипаж. Те са били...
-Мис, каза Е*****, -те не бяха изцяло машини. Или поне нашите не бяха изцяло машини. Бяха съоражени с електронен мозък, но в тях имаше също и човешки мозъци. В онази, върхо която работех, имаше повече от един. Никога не съм знаел точно. Нито пък кои бяха те, способни мъже, може би най-способните, които желаеха да удължат живота си още малко. Електронният мозък бе влязъл в съюз с човешкия...
-Сатанински съюз-каза С*****.
-Бойните машини-каза Е*****, като че все още говореше на себе си-бяха построени, за да воюват. Срещу хора, срещу градове, срещу вражески бойни машини. Те се биеха до смърт, докато се изчерпа и най-малкото количество налична енергия. Не бяха с дълготрайна конструкция. Не бяха устроени по такъв начин, че да оцелеят. И те знаеха това, а също и ние, които ги строихме. Естествената им задача бе да разрушават. Ние ги нагаждахме за смърт и ги изпращахме на смърт...
Глас, долитащ от далечното минало от предидесет хиляди години, говорещ за стара етика и стари амбиций, за надживели времето си древни страсти.
-Онези, които бяха в тях, нямаха желание да живеят. Те бяха имали право да умрат и просто бяха отложили смъртния си час...
-Елмър, моля ви!-каза С*****.-Как така "онези, които бяха в тях?" Кой е бил в тях? Никога не съм чувала в тях да е имало хора. Те са били екипаж. Те са били...
-Мис, каза Е*****, -те не бяха изцяло машини. Или поне нашите не бяха изцяло машини. Бяха съоражени с електронен мозък, но в тях имаше също и човешки мозъци. В онази, върхо която работех, имаше повече от един. Никога не съм знаел точно. Нито пък кои бяха те, способни мъже, може би най-способните, които желаеха да удължат живота си още малко. Електронният мозък бе влязъл в съюз с човешкия...
-Сатанински съюз-каза С*****.
Last edited by Drizzt Do`Urden on Fri Mar 19, 2004 6:18 pm, edited 3 times in total.
-You Said it yourself, Kain.. There Are only two sides to a coin..
-Apparently so. But suppose you throw a coin enough times... But suppose one day, it lands on its edge..
-Apparently so. But suppose you throw a coin enough times... But suppose one day, it lands on its edge..
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 0 guests