Shadowdance #20

[Roland]

Мат, Мат, не четеш просто. Специално казах, че тук не говоря за слушането на музиката, а за нейното оценяване. Моцарт и Бах ще си останат най-великото нещо, появявало се някога в музиката (поне до днешна дата) независимо дали ще ги харесваш, или не, независимо дали ще ги слушаш, или не, това е, за което говоря.
За експерименталността също изобщо не съм говорил, само казха, че тя е причината въшросната модерна музика да не е твърде изяснена все още. Разликата между моят ценител и професионалиста може и да е очевидна, но пък я няма :р Такова закостеняло животно, дето го описваш, сред сериозните музиканти няма, разликата е единствено в това, че ценителят не се вълнува от чисто техническите детайли, които са важни за музиканта. Което не променя, както вече писах, отношението към самата музика. А мията дефиниция за ценител и това, което ти си написал, не се различават особено, като се изключи това, че ценителството в сериозното изкуство е милиони пъти по-трудно от това в останалата част. Там, как да се изразя, се иска да знаеш нотите ;)

Гиб, ще ти отговоря като човек, който си няма и идея как е възможно някой да е толкова болен, че да слуша тая гадна дандания на боклукчийски кофи ;) Това е, не я разбирам, нито имам голямо желание. И не мога да я отричам или да казвам "не ме кефи", въпреки че е така. Защото ще се чувствам глупаво пред себе си просто, знам, че не мога да оценявам правилно нещо, без да съм наясно с него.

[Ghibli]

Уви, ще си остана и аз неразбираща... Макар че (в пристъп на умопомрачение) сега реших да изслушам докрай следващото такова нещо, на което попадна, пък дано разбера.

[Matrim]

Хмм. глупав пример, но по същата логика, някой може да ме обвини как така казвам за чалгата "Не ме кефи", а всъщност просто не мога да я разбера. Наясно или не, поне аз когато нещо не ме кефи, си го казвам в прав текст. В смисъл, когато(ако) го разбера и ми хареса, тогава с чиста съвест мога да кажа "Кефи ме", просто промяна във вкусовете. Не е като човек да решава веднъж и решението му да остава изсечено в камък, тогава и аз щях да внимавам много. Иначе, както ти каза :

Това е, не я разбирам, нито имам голямо желание. И не мога да я отричам или да казвам "не ме кефи", въпреки че е така. Защото ще се чувствам глупаво пред себе си просто, знам, че не мога да оценявам правилно нещо, без да съм наясно с него.

ми звучи като лека форма на лицемерие - "не ме кефи, ама пък няма да го казвам в прав текст".


Все още ме озадачаваш с тези изказвания - "Моцарт и Бах ще си останат най-великото нещо, появявало се някога в музиката (поне до днешна дата)". Да разбирам ли, че ако изведнъж да речем 35% от специалистите в областта решат, че не Бах, а примерно Бетовен е вторият по "величие" музикант, те задължително ще грешат? Субективизъм все пак трябва да има, в противен случай просто трябва да докажеш избора си, а твърде много ме съмнява да успееш да го направиш, макар и да не знам нотите. [/i]

[Roland]

Мне, чалгата ми е ясна до болка и твърде лесно мога да ти кажа, че не ме кефи, както и какво точно. И не, няма да го направя :р Но ако искаш, кю-то ми е опън, когато пожелаеш.

не, не е форма на лицемерие, а най-обикновена съобразителност. Знам, че има стойностни неща сред тази музика, знам и че не бих ги открил на нивото, на което съм сега. Това е, не ме кефи, защото го рабзирам и така съм решил, е едно, а не ме кефи, щото изобщо нищо не връзвам от него - съвсем друго.

И не, нищо такова не разбирай, защото първо класация няма и всеки от тия имена е допринесъл с нещо различно и второ, защото изборът "ми" (който е стопроцентов за цялото музикално войнство, ще се изненадаш на единомислието) се е доказал вече няколко века. Чалгата е назад в това отношение :р

Edit: Не, и всъщност проблемът е в едно нещо, което мнозинството в тоя форум не ще да приеме и от което аз пък изхождам - субективизмът може да стигне само донякъде, съжалявам. Останалото вече не е реалност, а онази философия (Мор веднага ще каже коя беше, сигурен съм), според която нищо не съществува извън теб. Ок, не че не е интересно за мислене и т.н., ама за мен фактът е такъв - можеш да кажеш, че Бах не е добър композитор, ама можеш да кажеш и че Нютон нищо не е разбирал. Обаче знаеш ли какво? Ябълката пак ще ти падне на главата и Питър Пан, дето гравитацията не му пречи, е само измислица. Ей това ни е проблемът в тоя спор на всички.

[Dedo John]

Колко интересно ! Много научих днес за музиката, и за сериозната музика, и за съвременната класическа сериозна музика... Браво г-н Еднооки Роланд де ла Царството на Слепците ! Прекрасни, прочувствени монолози, носещи сянката на самотата и неразбраното / и незаслужаващо разбиране / величие...

Препоръчвам ти да издадеш сборник монолози под заглавие :
"Чудните приключения на Роланд в храма на обречените"

За да се разбере класическата музика, трябва не аналитичен разум, а просто много дълбоко познание на тъкънта, каквото ти не притежаваш, нито пък аз.

ЕЕЕееееееее. Въх, уби ма ! Моля ти са, немаше нужда. Ма и скромен си бил, освен че си интелигентен, висок, рус и синеок И пак:

Субективистите да си мислят каквото щат, но поне за музиката говоря от опит, който никой тук няма, съжалявам.

Ша зема да са хвърля от приземния етаж от мъка.... И как го констатира това ?

И още !

барокът е по-сложен, но отново има поне мелодия.

Настръхнах от скрития професионализъм, с който е пропита тази грандиозна мисъл !

More, more !

Някакви трансърски акорди, чукане по капака на пианото, тотална липса на мелодия, тоналност и какво ли не. Това за повечето слушатели е просто какофония. Е и? Не, извинявам се, ако го приема някой тук за подценяване, обаче ме съмнява във форума да има някой, който изобщо да е в състояние да хареса такова чудо, още по-малко да го разбере.

Ма мен ма кефи това ! Слушам си саунтрака на The Shining често. Там музиката беше на некакъв съвременен композитор, Лютославски ли беше, Пендерецки ли беше. Много приятна музичка. Кефи ма И са връзва с картинката. А и прави картинка.

Но да са върнем у мое село. Черпоклово. Там освен Милко Калайджиев си слушам и Бах. Разбирам го и ма кефи. Моцарт също го разбирам, но ме кефи по-малко, с изключение на Реквиема

Обичам да си седна вечер до огина, и да отворя една от четиристотинте фуги на Бах. Хоби ми е, и ма кефи ! Затварям очи и пред мен се разкрива прелестна гледка. Започва се с лек dux, като първите пролетни кокичета на дворо. Следва логичен comes с противосложение, закачливо допълващо образа на началния дурхфюрунг. Настръхвам ! С всяко прокарване на съсухрения си пръст, обръгнал от копане и задръстен с кал под ноктите, по партитурата, сякаш усещам спиритична, космическа връзка с гения.../ако не я усетя връзката са обаждам в канал 2001 за помощ. Те имат по-добри антени / Но най ма кефи реперкусиото ! Там еманацията на формата се преобразува в шевица от багри, ехххх върща ме в зрелите ми години, когато секса беше секс, и секстите бяха консонанси ! И накрая: Заключителният дял.. Едно обобщение на жизнения път, с лека носталгия от субдоминантовото наклонение, водещо ни до логичния апотеоз и преминаване във вечността....

Еххх. Просълзих се. Утре ще си прекопам градинката във формата на канон-ребус. Та да са чуди баба Гицка, къде съм скрил доматето !

Та... Да са върнем в реалността... В страната дето едноокия е цар...

[Skywalker]

Btw,Rol,Mat,zasegnaxte edin ot golemite problemi na bulgarite,kogato neto ne razbira,kazva 4e e tapo i glupavo!

Offtopic,ama sorry,tova to4no se nabliudava v izkazvaneto na Dedo vi Jhony:)))),true,true!

[Icy Dawn]

Жалко, че не сварих да се включа в тази дискусия по-рано, но като гледам (чета) повечето неща сте ги казали, така че няма страшно...
Иначе си мисля защо винаги трябва да отричаме това, което не разбираме, защо трябва или да го игнорираме, или да го плюем и тъпчем? Защо винаги трябва да се създава спор там където не е необходим - и не, не става дума за статията на Рол и за дискусията като цяло - и двете са полезни за това, защото дават възможност на всеки да прецени къде в този голям свят е и как го възприема, както и доколко се чувства сам сред всички тези хора. Това което ме притеснява са отделните опити да се заяждаме на дребно, ей така, 'заради спорта', да си създаваме всякакви разклонения и после да се губим в тях, да се посветим на детайла и да оплескаме голямата картинка...
За съжаление музиката не е това от което разбирам най-добре - по съм наясно с Нютон отколкото с Бах и науката без да дава отговори на всички въпроси поне може да посочи пътя, а който има сили и желание и воля може да го следва, но това не е за всеки, както и изкуството не е широко достъпно за повечето хора. Това е факт и ако го проумеем и спрем се изказваме за неща, които са извън нашия хоризонт, то няма да настъпва какофонията, която виждам в момента... Добре - всеки си има мнение и е прав да си го защитава - за това не споря, но в момента без значение дали ви харесва или не, се прелива от пусто в празно и пак нищо, нали?... Смисълът на тази дискусия, струва ми се, се изгуби по някое време и като че ли малко хора го забелязаха. Ако греша - съжалявам

Sky, sorry, не съм ти откраднала мисълта - просто постнах без да видя дали някой не е постнал преди мен

[Demandred]

Обаче Рол пък малко го дразнят реплики като "сега очаквам Рол да ме заклейми"

Това беше шега все пак.
Иначе, общо взето съм съгласен с написаното от теб в темата. Само пак не разбрах защо не мога да харесвам и да се наслаждавам примерно на Мозарт, дори и въобще да не го разбирам напълно. Сега ясно е, че пропускам много неща, които са ясни само на специалистите и истинските ценители, но все пак не би трябвало това да е чак такава пречка.

[Ghibli]

И по темата от началото, за разнообразие: току-що изчетох всичко и наистина броят е страхотен. Надмина очакванията ми, както всеки път :) ИМФ и разказът за гоблина-шаман, моментите от Дюн в разказа на Турин, ревютата, всичко. Материалът за Noir разплаква.

[Dedo John]

Да. Не е добре само да се критикува. Я да разгледам по-подробно броя, например в частта за кино, и да напиша нещо позитивно. Даааа. Я гледай ! Статии за редката бозица, наречена "The Last Samurai"... Кликвам, нищо не подозирайки, и на какво попадам:

Последният Самурай

Мда, честно казано мислех си и аз да пиша ревю за тоя филм, но се отказах. Всъщност основната причина за това беше, че го гледах. Ей богу, през живота си не съм гледал филм, който да излъчва такова огромно количество фалш и умора. Остави ме абсолютно безразличен от първата до последната си минута. Дотолкова безразличен, че изобщо не ми се описват всичките му безкрайни недъзи и няколкото му наистина добри страни. В общи линии мнението ми се покрива с това на Алексис, с тази разлика, че за мен "Последният самурай" не е добър дори като холивудска боза, и честно казано изключително много съжалявам, че изгубих два и половина часа от живота си, за да го гледам на кино. Само ми развали деня...

Роланд

Алексис
Демандред
The Dragon

Е какво е това ? Защо мнението на Роландчо не е равнопоставено с това на другите, така скромно поставени отдолу? Поставете се на мястото на случаен читател, попадащ за 1ви път на страницата. Трябва ли той да става заложник на нечия мания за величие ? Няма ли право на избор ? Значи обидно е. Не за мен. За читателите и най-вече за Алексис,Демандред и The Dragon, чиито ревюта се обезмислят и обезличават. Имайте поне малко самоуважение !!!

------

Наистина харесвам списанието и стила, в който се списва. Интелигентно, задълбочено, с чувство за хумор и най-важното - правено е с любов. Но то би станало още по-добро, и би излязло извън кръга "балканска спявка", само с редуциране желанието на някои за самодоказване за сметка на другите.

Системата "на ви знание, на ви изкуство, влачете плебеи" не е най-печелившата.

Иначе талант: бол ! Страшно ми хареса "Къде свършва пътеката". Много силна атмосфера създава.... Напомня ми нещо, което аз самия съм писал, /като бех млад/ Чудесен разказ. Наистина ме развълнува ! Като че парчетата от познатия пъзел, който никога не успях да подредя, си паснаха перфектно...

Keep up the good work !!!

[Tais]

[Roland]

Дем, това, което искам да кажа от сумати време и което явно никой не е разбрал (за което вината е моя, не съм го написал добре явно в статията), е че хоризонталата "кефи ме/не ме кефи" е недостатъчна сама по себе си. Не че е лоша или нещо, но за мен интелигентният човек има нужда и стремеж към вертикално мислене, навлизане в дълбочина и т.н. От която вертикала въпросното ниво "кефи ме/не ме кефи" Е част, така че тя не се губи. Обаче е една от много, а не единствен критерий.

Деде, знам, че искрено се забавляваш, но... сам, ако мога така да се изразя. Колкото до самурая, не съм написал ревю, затова съм написал каквото мисля в опънинга. Мисля, че няколко реда текст не са точно ултимативно подценяващото трите отделни страници състояние, до което едно мнение може да стигне. Да не издребняваме, а? Не си такъв човек, аз не за друго...

[Caliostro]

От известно време се питам каква е точно общоприетата дефиниция за журналист (пък макар той и на некомерсиално он-лайн издание). Съвсем сериозно моля за помощ. Това което винаги съм си мислел е нещо от сорта на : Интелигентен и образован човек, Опитващ се отстрани да погледне фактите за : Събитие, Книга, Филм, Игра и т.н.
и обективно (до колкото му е възможно да се откъсне от личните си пристрастия) да напише статия по дадената тема. Целта е да се Помогне на читателя да:
- направи своя избор,
- да получи информация, или
- просто да се позабавлява, когато чете оригинален авторски разказ

Какво би станало, ако всички автори (на фентъзи , филмови, или гейм издания да речем) вместо Безпристрасно да поднасят фактите и да правят анализ на тяхна база, както на отрицателните, така и на Положителните страни, започнат откровено да описват само и единствено своята собствена лична позиция?
Не се ли превръща статията в обикновен форумен пост в който автора вече не е журналист, а човек, който макар и по достоен за възхищение начин описва и интелигентно зашитава само собственото си мение?
Типичен пример за това е именно цитирания от отеца Йон пасаж:

Последният Самурай

Мда, честно казано мислех си и аз да пиша ревю за тоя филм, но се отказах. Всъщност основната причина за това беше, че го гледах. Ей богу, през живота си не съм гледал филм, който да излъчва такова огромно количество фалш и умора. Остави ме абсолютно безразличен от първата до последната си минута. Дотолкова безразличен, че изобщо не ми се описват всичките му безкрайни недъзи и няколкото му наистина добри страни. В общи линии мнението ми се покрива с това на Алексис, с тази разлика, че за мен "Последният самурай" не е добър дори като холивудска боза, и честно казано изключително много съжалявам, че изгубих два и половина часа от живота си, за да го гледам на кино. Само ми развали деня...

Пак повтарям, не искам да провокирам никакви отрицателни реакции (believe it or not). Коментирах темата с приятели и бих се радвал да чуя и вашето мнение.

[Roland]

Моето лично такова (в случай, че те интересува наистина) е, че поне моята цел не е да съм обективен. Който ми чете нещата така и така отдавна е наясно дали си струва да се доверява на мнението ми, или не, и доколко то се покрива с неговото. В крайна сметка читателят повече ще се забавлява, ако съм го написал по-лично, така и така ще получи информация, защото поне това винаги го има в статиите, а в крайна сметка моята цел, за да съм седнал да пиша изобщо, е да му повлияя в правилната според мен посока. Това не става със сухи факти.
Обективно? Кое е обективното? Винаги всичко е въпрос на вкуса на пишещия. В крайна сметка обективни са преписаните от гърбовете на кориците ревюта на книгите в Драгънклуб. Че и те не са, щото по гърбовете на кориците само се хвалят...
Та, ясно ми е какво искаш да кажеш, обаче в крайна сметка в ревютата в повечето случаи наистина мисля, че сме И достатъчно обективни наред с другото. Добрите страни винаги се изброяват 9цитатът ти нито е ревю, нито статия, просто лично мнение на адски разочарован човек, поместено между другото). Е, макар че ревюто ми за Дуум е малко по-възхваляващо, отколкото заслужава с тая оценка отдолу...

[Marfa]

Ам, ти например как би го написал, щото да не личи отникъде личното ти мнение? Дай пример тогава според теб как би трябвало да изглежда, че да се разберем.
Дедо, ми язи в качеството си на мома от село, нали немаш нищо против да си побъбриме с тебе ей тъй на равна нога? Да речеме, че оня музикантин, дет се много знае, ей тъй поради нехранимайство се прай и на редакторин в списанието, онуй, Ентернетското, нъл гу знайш - и освен туй му са случва да качва и некой и друг материалин вътре, та зарад туй си позволил да понапише некой уводин нежели ривю. Ма че да беше казал кат чиляк на чиляка дека те туй не ти е присърце, нежели да дириш под вола заспали телета, оти да се скараш со момъка, бе дедо! Е, то верно макам хиджаза е по- от нашта кръвна група, верно дека и момъкът има малко навика да са поизфърля, ма чак нидей да са фъргаш и ти, от приземния етаж я паднеш, я нищо не ти станало. Язи не за друго, нали... То и язи хич не либя да слушам музика со тефтерин во ръце, дека да си водя бележки според как оня ми ти композиторин дет ми са врътка на сидито току се сменя разни ми ти тоналности, я прай странни акордове я нещо друго му дошло на акъля, обичам просто да си рилаксирвам или както там му викаха сигашните млади на туй нящо, ма за некой ни е тъй, пък язи още не съм хукнала да ги требя. Мир, викам да има. Ма сига, ако пък толко ти са ще калабалък да правиш, сеири да вихриш и за коси да скубеш, кой може те спря, нежели сам ти да са запреш? Стар чиляк панаири да върти хич не му ходи, тъй знаеме ний у нашто село, може у вашто да ни е тъй обаче, то светът гуля, гуляяяяяям, ти викам, ти може да си отвъд даже Търнокопене, Провадийска околия, я наскоро разбрах дека и там люде било имало, че и по-натаъка даже, един комшия до Садибобово стигнал и видел, дека натам града гуляма са била ширнала! Светът гулям, ората в него - секакви!
Аде, со здраве, со мир и со любов, дедо, и дано юбава ти стане ракийката тази година.