Според мен вечното терзаене за това как се развива живота ти в момента не помага с нищо. За мен няма значение на колко си години, какво правиш в момента, какви проблеми са ти налегнали на главата. Човек винаги може да се радва на живота, независимо дали е на 15, 25, 45 или 85 години. Слагането на някакви етикети и подобни изказвания, че животът започвал/свършвал на еди-колко си за безсмислени.
Колкото до потентността, не знам, лично според мен нещата са повече на психологическа основа. Смятам, че хората на възраст над 50 да кажем, се притесняват да правят секс, просто защото е един вид обществена норма, че вече не стават за това, което си е глупост. Хайде, разбирам да си болен от нещо, ама то ако е така може да не ти става както на 60, така и на 20, нали? Тъпото е, че почти всеки обръща внимание на това, което говорят другите, а не гледа себе си. Ако повече хора си казваха "абе, какъв е смисъла да се терзая за тия глупости, я да се радвам на живота, пък да става каквото ще" - тогава като че ли всичко щеше да е далеч по-нормално.
Но и това е част от тръпката - все пак живеем в несъвършен свят, един идеално подреден такъв би бил ужасно скучен
