Любовта е лудост :)

Morwen · Post by **Morwen** » Tue Jan 31, 2006 6:24 pm

И вероятно й взима и захарен памук, да...

Interpreter · Post by **Interpreter** » Tue Jan 31, 2006 6:28 pm

Моргана, поздравявам те за предложената тема. Убеден съм, че ще се окаже най-интригуващата в този форум. То и няма как да е иначе - ако я нямаше любовта (лудост или не) какво друго в този форум щеше да има? Книги, филми, музика? Ами нали всичко е около това?

JaimeLannister · Post by **JaimeLannister** » Tue Jan 31, 2006 7:05 pm

Да

Любовта движи звездите.

Morgana · Post by **Morgana** » Tue Jan 31, 2006 8:13 pm

Благодаря, Interpreter, надявам се повече от членовете на борда ни да споделят своето отношение към любовта. Твърдението любов=лудост не е задължително да коментирате, но поне за любовта сигурно всички имат какво да кажат. Наистина ми е интересно, без да правя социологическо проучване.

Eneya · Post by **Eneya** » Tue Jan 31, 2006 8:33 pm

Лелееее!
дъртак на 23?
Малее, наистина впечатляващо.
Чувствам се неудобно от моите връстници, аз смятам разлика от две години във възрастта за достатъчна, обаче това еее.. елелелеелее.

herairness · Post by **herairness** » Tue Jan 31, 2006 10:00 pm

аууууууууууууу начи и аз съм дърта вече цццццц
am ся ко ша праим???

Syber · Post by **Syber** » Wed Feb 01, 2006 12:09 am

herairness wrote:давай Syber ние сме с теб)))

Thanks:-)))

Morgana wrote:@Xellos: Абсолютно вярно. Е, аз поне си изработих резистентност или поне така се надявам.

За съжаление срещу любовта резистентност няма... На 17 бях ужасно и безнадеждно влюбен в една съученичка... Не предполагах че подобно страдание съществува... В смисъл преследвах я поне 4 месеца (а преди това мислех само за нея цяла година) и тя естествено все ми отказваше... ама инат съм си кво да направя

Та след това ми увря главата, че просто няма да се получи и престанах. И си мислех, че никога няма да мога да се влюбя със същата сила... до това лято когато бях в Англия на бригада... Там поради изолацията и това че виждаш все едни и същи хора, когато се влюбиш несподелено, пък и споделено просто няма спасение. Бях на път да откача - това е съвсем сериозно... А едно от българските момичетата се беше хванало с един румънец. Сподели ми, че за пръв път си мисли че е влюбена "наистина" Копелето дори не и се обади повече след като си тръгнахме, а дружката ми страда много докато го преживее. Имаше и още няколко примера такива, ама да не задълбавам.
Единственото с което ти помагат бившите влюбвания е да си напомниш че мъката рано или късно отминава, но това не означава, че няма пак да страдаш.

"Хванах си един дъртак на 23, върши работа"

Ах тия, само да ги хванаааа

Ще им покажа какво можем ние "дъртаците"

zhivik · Post by **zhivik** » Wed Feb 01, 2006 12:26 am

Дъртаци, а

а какво да кажем ние дедовците на 28

па ще извадим някой трик от торбичката, няма проблеми

Сега малко по-сериозно. За мен хубавото на любовта е, че губиш почти всякакво чувствто за егоизъм. Когато аз съм влюбен, изпитвам някакво непреодолимо чувство да карам останалите да се чувстват добре. Не отричам, пълното себеотдаване води (и то не рядко) до големи разочарования и понякога остра болка. Но иначе просто няма да се чувствам жив. Може би е едно себеизяждащо чувство, и ако погледнем обективно, може би любовта наистина е лудост, щом всякакъв инстикт за самосъхранение се изпарява мигновено. Но от друга страна, когато съм влюбен, се чувствам сякаш живея на десеткратни обороти, и това усещане не бих го заменил с нищо друго.

Всичко това не означава, че не ставам циничен понякога (и доста), или че не изпадам в депресия - това си е естествено за всеки човек, май. Но в крайна сметка, винаги си спомням за хубавите неща в любовта, защото лошите неща рано или късно отминават.

И последно, Марфе, любовта не е задължително да е нещо грандиозно, което да те кара да се отказваш от нещата, които харесваш. Всъщност, любовта може да се намери и в най-простичките, обикновени неща. Така че това, че си слагаш чехличките под ъгъл \/ също може да е част от влюбването - това може да е адски очарователно, nunca se sabe, както викат в някои южни страни

Elayne · Post by **Elayne** » Wed Feb 01, 2006 12:38 am

За мен хубавото на любовта е, че губиш почти всякакво чувствто за егоизъм. Когато аз съм влюбен, изпитвам някакво непреодолимо чувство да карам останалите да се чувстват добре. Не отричам, пълното себеотдаване води (и то не рядко) до големи разочарования и понякога остра болка. Но иначе просто няма да се чувствам жив. Може би е едно себеизяждащо чувство, и ако погледнем обективно, може би любовта наистина е лудост, щом всякакъв инстикт за самосъхранение се изпарява мигновено. Но от друга страна, когато съм влюбен, се чувствам сякаш живея на десеткратни обороти, и това усещане не бих го заменил с нищо друго.

Хех, не бих могла да го кажа по-добре. Обичам да обичам един вид

.

Xellos · Post by **Xellos** » Wed Feb 01, 2006 9:40 am

Абеее първата си е първа

. Иначе да поне през тва време се опитваш да бъдеш по-добър човек. макар че се изолираш от всички останали - семейство и приятели заради 1 човек. С който я стане я не.

Invisible Child · Post by **Invisible Child** » Thu Feb 02, 2006 7:52 pm

пфуууу.

П.С. тва си е чист спам, но не може да не се включа в такава важна тема, нищо, че нямам какво смислено да кажа :D

Eneya · Post by **Eneya** » Fri Feb 03, 2006 10:37 pm

Е да, обаче една позната ме разби веднъж с подписа си, беше цитат от разговор с приятелят й.
"Ти ме караш да бъда по-добър човек".
Да ви кажа нещо ме жегна тогава под лъжичката. Това е невероятно признание и нещо изключително.

herairness · Post by **herairness** » Mon Feb 06, 2006 9:23 am

еми нормално,и аз искам да сам по-добра заради милото:))))

Ghibli · Post by **Ghibli** » Mon Feb 06, 2006 11:44 am

Едно от нещата, дето вървят с любовта

Killua · Post by **Killua** » Mon Feb 06, 2006 2:57 pm

Нещичко, което наскоро ми пратиха, съм пейстнала по-долу.. мисля, че е подходящо за темата

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила: — Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди: — Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
— Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

Любовта е лудост :)

Who is online