Супер изглежда, аз бих отишла утре. Желаещи има ли? Свободен вход = поне час по-рано там, но с компания няма да е скучно
Избрани филми в Дома на киното с лекция - безплатно :)
Избрани филми в Дома на киното с лекция - безплатно :)
http://www.filmmakersbg.org/film-academy.htm
Супер изглежда, аз бих отишла утре. Желаещи има ли? Свободен вход = поне час по-рано там, но с компания няма да е скучно
Супер изглежда, аз бих отишла утре. Желаещи има ли? Свободен вход = поне час по-рано там, но с компания няма да е скучно
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Ни Щъ лекции.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Ччч малкия, не съм чак толкоз стар ;ррр Освен тва ми влизат в работното време ;(
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
По закона за всеобщата гадост, точно този ден ми се случи да имам страшно много работа, и когато приключих вече беше почти 8 вечерта. Тъкмо щях да питам как е било - какво да се прави, ще гледам да успея следващия път ...Ghibli wrote:Та така, първата лекция беше много хубава и забавна, филмът - много добър, въобще - не съжалявам никак
Живик, ти успя ли да отидеш?
This signature is not yet rated
Жалко, съчувствам ти
Ще се опитам да преразкажа малко от лекцията, колкото мога. Основно темата беше киното като изкуство, връзките между двете неща - кино и изкуство, и как киното се е развивало. Защото, макар да сме свикнали да го възприемаме като такова, то е започнало като решение на чисто технически проблем от инженери, химици и т.н., без намек за статуса и постиженията, които има днес. Забавни фрагменти:
- Максим Горки, когато като млад журналист попаднал за пръв път в "света на сенките", изказал удивлението си от това чудесно технологично постижение, но и предположил, че много бързо ще почнат да се правят сцени от типа "Анфиса в банята" или "Анфиса излиза от банята". (името на жената беше друго, но не го запомних)
- 1914, 20 години след началото на киното. Корней Чуковски се изненадал, че в киното зрителят до него не носел пола от палмови листа и нямал кокал в носа - в началото киното е било “занимание за троглодити”, съвсем непрестижно развлечение за долните класи, неграмотните, бедните, и е нямало нищо общо с високото изкуство в представите на хората. Следва обратната вълна на теоретиците, които възпяват киното като най-висшето сред всички изкуства, плод на машинния век (а тогава индустриализацията все още е била хубаво нещо) - превъзнасяли се, разбира се, но са се опитвали да го наложат като изкуство.
- Айзенщайн: “киното разказва като бушмен” (вместо да каже, че го гони лъвът, той казва “бушмен бяга - лъв бяга”.) (представихте ли си монтажа?) - много хубаво представя проблема да се разкаже история в картини. Много по-трудно е, отколкото с думи и именно затова писмеността се налага пред картините като начин за разказване, въпреки че възниква по-късно. На писателя му е лесно - пише как героят седи в стаята и си мисли за жена си, която е отишла в друг град. А с картини как да се покаже това? Седи някакъв, пули се в камерата и ха познай за какво си мисли Първоначално (слушайте, тук става много интересно) са слагали едно балонче над главата на човека и в него сцената, за която си мисли. (Комикси! Възхитих се.) После се намерил един гений, Грифит, който измислил асоциативната връзка между два кадъра - показва жената, която гледа от кея, показва после мъжа на брега на острова, където е корабокруширал - нов похват, нещо, което сега приемаме за даденост, но тогава никой не го е бил измисли още. Продуцентите го питали какво е това, и той е трябвало обяснява, “това е жената, която мисли за мъжа си”, да се бори и да се доказва.
Не запомних всичко, за съжаление...
Самият филм "Моя скъпа Клементайн" (http://imdb.com/title/tt0038762/) е класически уестърн, режисьор - Джон Форд. Имаше по малко от всичко. Смях се, вълнувах се, възхитих се на сцената-гонитба на препускащ впряг от 6 коня, която слага в малкия си джоб всичките тия автмобилни екшънчета...
Ще се опитам да преразкажа малко от лекцията, колкото мога. Основно темата беше киното като изкуство, връзките между двете неща - кино и изкуство, и как киното се е развивало. Защото, макар да сме свикнали да го възприемаме като такова, то е започнало като решение на чисто технически проблем от инженери, химици и т.н., без намек за статуса и постиженията, които има днес. Забавни фрагменти:
- Максим Горки, когато като млад журналист попаднал за пръв път в "света на сенките", изказал удивлението си от това чудесно технологично постижение, но и предположил, че много бързо ще почнат да се правят сцени от типа "Анфиса в банята" или "Анфиса излиза от банята". (името на жената беше друго, но не го запомних)
- 1914, 20 години след началото на киното. Корней Чуковски се изненадал, че в киното зрителят до него не носел пола от палмови листа и нямал кокал в носа - в началото киното е било “занимание за троглодити”, съвсем непрестижно развлечение за долните класи, неграмотните, бедните, и е нямало нищо общо с високото изкуство в представите на хората. Следва обратната вълна на теоретиците, които възпяват киното като най-висшето сред всички изкуства, плод на машинния век (а тогава индустриализацията все още е била хубаво нещо) - превъзнасяли се, разбира се, но са се опитвали да го наложат като изкуство.
- Айзенщайн: “киното разказва като бушмен” (вместо да каже, че го гони лъвът, той казва “бушмен бяга - лъв бяга”.) (представихте ли си монтажа?) - много хубаво представя проблема да се разкаже история в картини. Много по-трудно е, отколкото с думи и именно затова писмеността се налага пред картините като начин за разказване, въпреки че възниква по-късно. На писателя му е лесно - пише как героят седи в стаята и си мисли за жена си, която е отишла в друг град. А с картини как да се покаже това? Седи някакъв, пули се в камерата и ха познай за какво си мисли
Първоначално (слушайте, тук става много интересно) са слагали едно балонче над главата на човека и в него сцената, за която си мисли. (Комикси! Възхитих се.) После се намерил един гений, Грифит, който измислил асоциативната връзка между два кадъра - показва жената, която гледа от кея, показва после мъжа на брега на острова, където е корабокруширал - нов похват, нещо, което сега приемаме за даденост, но тогава никой не го е бил измисли още. Продуцентите го питали какво е това, и той е трябвало обяснява, “това е жената, която мисли за мъжа си”, да се бори и да се доказва.Не запомних всичко, за съжаление...
Самият филм "Моя скъпа Клементайн" (http://imdb.com/title/tt0038762/) е класически уестърн, режисьор - Джон Форд. Имаше по малко от всичко. Смях се, вълнувах се, възхитих се на сцената-гонитба на препускащ впряг от 6 коня, която слага в малкия си джоб всичките тия автмобилни екшънчета...
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Е, да се надявам, че следващия път ще имам повече късмет, все пак има още 11 прожекции до края на годината 
28 февруари 2006, вторник, 18.30 часа
ИЗВЪНРЕДНИ МЕРКИ
- Случаят Фуртвенглер -
Великобритания / Франция, 2001
(с любезното съдействие на Van Kris Films)
Режисьор: Ищван Сабо. Актьори: Харви Кайтел, Стелан Скарсгаард, Мориц Блайбтрой
Лектор - проф. д-р Владимир Игнатовски
ИЗВЪНРЕДНИ МЕРКИ
- Случаят Фуртвенглер -
Великобритания / Франция, 2001
(с любезното съдействие на Van Kris Films)
Режисьор: Ищван Сабо. Актьори: Харви Кайтел, Стелан Скарсгаард, Мориц Блайбтрой
Лектор - проф. д-р Владимир Игнатовски
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
Филмът се оказа наистина великолепен. Покрай историята за съда, на който е подложен бележитият немски диригент Фуртвенглер (най-добрият диригент на века, както го наричат) след края на Втората световна война (с обвинение, че е сътрудничил на нацистите) всъщност виждаме разказ за истинския смисъл, който не трябва да се забравя, за това какво е било да се живее в такова време...
За съжаление каквото и да кажа, ще е слабо. Трябва да се гледа, препоръчително в кино.
За съжаление каквото и да кажа, ще е слабо. Трябва да се гледа, препоръчително в кино.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Напомням и каня всички интересуващи се да се присъединят утре
Трета прожекция - 28 март 2006, 18.30 часа, Дом на киното
"БАЛЪТ"
Италия / Франция / Алжир, 1983, 110 мин.
Режисьор: Еторе Скола.
Актьори: Кристоф Олрайт, Азиз Арбия, Шантал Карпон
Лектор – проф. д-р Божидар Манов
Трета прожекция - 28 март 2006, 18.30 часа, Дом на киното
"БАЛЪТ"
Италия / Франция / Алжир, 1983, 110 мин.
Режисьор: Еторе Скола.
Актьори: Кристоф Олрайт, Азиз Арбия, Шантал Карпон
Лектор – проф. д-р Божидар Манов
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 5 guests