И аз си имам еднорог!!!!!!!
Мерси много!
Да си земем еднорог
Moderator: Moridin
тоя на дима още седи в мене btw 
Чудех се дали да отварям нова тема. Обаче се загледах в тая, поприпомних си, разтупа ми се сърцето...
... изтупвам я от праха (при еднорозите, чувал съм, некромантия нямало – те направо съживяват, нали
) и вест добавям:
Сега, девет години по-късно, ви представяме новото ѝ издание: с още по-сресан текст, още повече илюстрации (от този Копнеж) и първи електронен вариант – без дигитални защити и с одобрението на автора, Питър С. Бийгъл:
http://choveshkata.net/blog/?p=5368
Пак там разказваме как можете да поръчате и помогнете с достигането на еднорозите до всеки, комуто е нужно докосване, зърване и припомняне...
Меко препускане!
... изтупвам я от праха (при еднорозите, чувал съм, некромантия нямало – те направо съживяват, нали
) и вест добавям:„Последният еднорог“ е книгата, която вдъхна живот на поредица „Човешката библиотека“. Също като рога на еднорогата, тя сияеше със седефената си светлина и в най-дълбоките тъми, през които сме газили. Напомняше ни, че великите герои се нуждаят от велика скръб, иначе половината им величие остава незабелязано. Усмихваше се, че не можем да сътворим истинска магия, ако жертваме нечий чужд дроб – трябва да изтръгнем собствения си и да не чакаме да си го получим пак…Еднорогата живееше в люлякова гора, сам-сама. Бе много стара, макар да не го знаеше, и цветът ѝ се бе променил от безгрижното бяло на морската пяна в бялото на снега, който се сипе в лунните нощи. Ала очите ѝ още светеха ясно и неуморно и още се движеше като сянка върху вълните.
Изобщо не приличаше на кон с рог, както често рисуват еднорозите: бе по-мъничка, с раздвоени копита, и притежаваше онази грация, която конете никога не са имали, у сърните е само плахо, бледо подражание, а у козите – танцуваща карикатура. Шията ѝ бе дълга и стройна, затова главата ѝ изглеждаше по-малка, отколкото беше, а гривата, която се спускаше почти до средата на гърба ѝ, бе мека като пух от глухарчета и нежна като перест облак. Ушите ѝ бяха заострени, краката – тънички, с бели кичурчета косми около глезените; а дългият рог над очите ѝ сияеше и трептеше със собствена седефена светлина и в най-дълбоката тъма. С него бе убивала дракони и бе изцелила един крал, чиято отровна рана не искаше да зарасне, и бе брулила зрели кестени за мечетата.
Сега, девет години по-късно, ви представяме новото ѝ издание: с още по-сресан текст, още повече илюстрации (от този Копнеж) и първи електронен вариант – без дигитални защити и с одобрението на автора, Питър С. Бийгъл:
http://choveshkata.net/blog/?p=5368
Пак там разказваме как можете да поръчате и помогнете с достигането на еднорозите до всеки, комуто е нужно докосване, зърване и припомняне...
Меко препускане!
Re: Да си земем еднорог
Приятели (:
До 1 февруари събираме предварителни поръчки за новото хартиено издание на „Последният еднорог“. Самото издание сме го замечтали да се яви през февруари.
В случая предварителните ви поръчки са ни много важни: те до голяма степен ще определят началния тираж. Затуй, ако отсега знаете, че искате в дома си еднорози – пишете ни!
Как още може да помогнете?
С разгласа – сред четящите ви дружки. (Останаха ли ви такива?
) В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми, мрежи…
На вас хрумват ли ви други начини?
До 1 февруари събираме предварителни поръчки за новото хартиено издание на „Последният еднорог“. Самото издание сме го замечтали да се яви през февруари.
В случая предварителните ви поръчки са ни много важни: те до голяма степен ще определят началния тираж. Затуй, ако отсега знаете, че искате в дома си еднорози – пишете ни!
Как още може да помогнете?
С разгласа – сред четящите ви дружки. (Останаха ли ви такива?
) В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми, мрежи…На вас хрумват ли ви други начини?
Re: Да си земем еднорог
28.04.: Елате да си поговорим за новото издание на „Последният еднорог“
Приятели (:
На 28 април, вторник, от 19:45 се събираме в стая 115 в Културен дом „Средец“, София, за да си поговорим за „Последният еднорог“ – новото, (още по-)преработено издание. Домакин ще ни бъде Софийският клуб за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“, а входът е свободен.
Преди двадесет години група ентусиазирани читатели, обединени около превода и издаването на романа „Последният еднорог“ на Питър С. Бийгъл, постави началото на поредица „Човешката библиотека“. Образът на Еднорогата до ден днешен насочва пътя на тази отворена общност. Освен основоположник романът става и символ, обединяващ търсещите красивото в книгите... и у себе си.
Сега „Последният еднорог“ се явява в ново издание: с още по-сресан текст и още повече илюстрации. Като останалите книги на Човешката библиотека, всички приходи се разпределят между творческите участници: автор, преводачи, редактори, коректори, художници и оформители.
Щом научава, че целият ѝ народ е изчезнал, еднорогата поема по света, за да го открие. Скоро до нея закрачват двама спътници, които също са изгубили най-ценното си. По пътя ги чакат срещи и изпитания, които ги водят все по-нататък, към истинските им мечти и към смисъла на геройството, обичта и човечността.
Ще опазят ли красивото и топлото в себе си, своята необикновена магия? Ще събудят ли у нас собствената ни еднорога: онова създание, което в тежки дни смятаме за състезателен кон, или товарно муле, или инатливо магаре, но което неизменно ни движи напред, дори когато сме загубили посоката и забравили себе си?
Заповядайте!
За повече:
https://choveshkata.net/blog/?p=10288
Приятели (:
На 28 април, вторник, от 19:45 се събираме в стая 115 в Културен дом „Средец“, София, за да си поговорим за „Последният еднорог“ – новото, (още по-)преработено издание. Домакин ще ни бъде Софийският клуб за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“, а входът е свободен.
Преди двадесет години група ентусиазирани читатели, обединени около превода и издаването на романа „Последният еднорог“ на Питър С. Бийгъл, постави началото на поредица „Човешката библиотека“. Образът на Еднорогата до ден днешен насочва пътя на тази отворена общност. Освен основоположник романът става и символ, обединяващ търсещите красивото в книгите... и у себе си.
Сега „Последният еднорог“ се явява в ново издание: с още по-сресан текст и още повече илюстрации. Като останалите книги на Човешката библиотека, всички приходи се разпределят между творческите участници: автор, преводачи, редактори, коректори, художници и оформители.
Щом научава, че целият ѝ народ е изчезнал, еднорогата поема по света, за да го открие. Скоро до нея закрачват двама спътници, които също са изгубили най-ценното си. По пътя ги чакат срещи и изпитания, които ги водят все по-нататък, към истинските им мечти и към смисъла на геройството, обичта и човечността.
Ще опазят ли красивото и топлото в себе си, своята необикновена магия? Ще събудят ли у нас собствената ни еднорога: онова създание, което в тежки дни смятаме за състезателен кон, или товарно муле, или инатливо магаре, но което неизменно ни движи напред, дори когато сме загубили посоката и забравили себе си?
Заповядайте!
За повече:
https://choveshkata.net/blog/?p=10288
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest