Post
by TheGrimReaper » Sat Apr 08, 2023 3:43 pm
Много неща изгледах от последното си включване, та ще карам внимателно напред, да не пропусна някой.
Cinema of Vengeance - 8 movies from Joseph Kuo - 8 филма на тайвански режисьор, които в голяма степен са copy-paste на вече излезли такива с надеждата да се хване вълната на това, което е модерно и да се закачи някой и друг лев. За жалост няма много качество в повечето от 8-те представителя, като най-добро сред тях бих отличил The world of Drunken Master & 7 Grandmasters.
Първият излиза малко след Drunken Master, за да докопа зрителски интерес, дори има архивни кадри на Yuen Siu Tien като просяка Су, но той се появява за има-няма и минута и после следва историята му като млад и как е придобил изумителните си бойни умения. 7 Grandmasters е може би най-качествения и оригинален филм сред всички, като бойните сцени са радост за окото отвсякъде, жалко, че оттам насетне всеки следващ е зле и по-зле по всички параграфи. Или ще има никакъв сюжет (36 deadly styles) или ще свърши в нищото (Return of 18 Bronzemen) или ще е толкова абсурдно зле като качество (The old master), че просто трябва да не се показва никъде.
Останалите се клатушкат между средняшки по качество (Shaolin Kung fu, Shaolin kids), до малко над средното ниво (18 bronzemen), където явно и бюджет и идеи не са стигнали, за да се получи нещо запомнящо се. Като цяло много плява, малко хубав зоб за феновете, но са интересни от гледна точка на това, че поне са заснети на локация (в този случай Тайван) и това малко дава положителна светлина на иначе тъп сценарий и зле комбинирани бойни сцени.
Shawscope Volume 2 - много добър сет от 14 филма на компанията Shaw Brothers, който показва как един от най-големите филмови гиганти малко по малко загива чрез поредица от филми, които със свиването на компанията стават все по-театрални и по-малко заснети на локация, както предните, но въпреки това са изградили една солидна основа, на която да стъпят други компании като Golden Harvest, които набират популярност след 1980-та, когато една от звездите им се казва Само Хун и в последствие добавя и другите двама - Джеки Чан и Юн Бю, които заформят едно трио, с което малко хора се борят в индустрията.
Най-силното присъствие в компанията Shaw Brothers e на майстора Лау Ка Люн, който създава своите шедьоври след като се отделя от сянката на Chang Cheh и създава такива филми като 36 chamber of Shaolin + двете му продължения и Mad monkey Kung fu/My young auntie, както и опита му за популярност в Китай с третата част от сагата за Манастира Шао Лин с участието на младия Джет Ли или бойната хореография на The Bare footed kid.
Останалите филми са дело на Chang Cheh, но там качеството на бойните сцени страда от липсата на такъв титан какъвто е Lau Kar Leung и това си личи на екрана, макар че мога да дам точки за изпълнение на Magnificent Ruffians & Ten tigers of Kwangtung.
Five Superfighters има специално място в сърцето ми, понеже това е първия филм на Shaw Brothers, който съм гледал някога и е все така як както като го гледах преди повече от 30 години на изтъркана видеокасета.
Има и два филма, които са встрани от традиционните бойни изкуства и това са Mercenaries from Hong Kong & Boxer's omen - първия е военен филм в стила на Мръсната дузина/Изчезнал по време на акция и други подобни, докато втория беше забавен с бутафорията си и изключително комичните ефекти и едновременно с това гнусен с няколко сцени, които искам да забравя.
Три филма с участието на Michelle Yeoh - и трите със свой собствен филм, първите два (Yes, madam! & Royal Warriors) повлияни от cops and robbers поджанра, третия (Magnificent Warriors) от Индиана Джоунс, заради приключенския си дух и ситуиран по време на окупацията на Япония над Китай. Класики, каквито не правят вече за съжаление.
Реших да изгледам и два филма на Zhang Yimou, обаче за мен и двата се провалят като отличителни филми на режисьора, тъй като първия Cliff Walkers e прекалено разтеглена история за китайски шпиони в Харбин (град по границата с Русия), които имат за цел да предадат важни сведения на сподвижниците си там, но биват предадени и се почва една игра на котка и мишка с местните власти, които доскучаха по едно време и заедно със стерилната камера и слаб сценарий не успя да ме впечатли.
Другият се казва Snipers и както името подсказва имаме снайперистка сбирка между американци и китайци по време на Корейската война. Тук Джан Имоу е сърежисьор и не знам кои сцени точно е режисирал, понеже целия филм ми изглеждаше като DLC на Sniper Elite 4, барабар с bullet time-a взет директно от играта, мисля че Джан Имоу не е режисирал тези сцени, не са в неговия стил на по-стари филми като Hero & Shadow. Всичко се развиваше на една заснежена поляна, където нашите китайци се стреляха с лошите американци, за да освободят братския корейски народ от тях.
Няма го острия тон и критика, които съм наблюдавал в To Live, няма го дори поетично-летящия подход към бойните сцени в Hero, няма цветове, няма интересни ъгли на заснемане, едни кухи филми с крещяща пропаганда вътре, която става доста самоцелна и в края на краищата не води до нищо добро. Явно Джан Имоу е прегърнал идеите на Партията и прави всичко както му наредят (освен, че режисира две олимпиади), но явно на стари години е приел тактиката да им угажда на идеологията, която блика от всеки китайски филм напоследък.
Жалко за човека и неговия труд преди години. Не знам, може и да греша, не съм експерт в неговото творчество, да не объркам нещо и да изглежда, че нареждам Джан Имоу безпричинно, но и двата филма са слаби за мен.
