
Между дебелите му книги разведрих малко с късата форма.
Six of Dusk се оказа може би най-доброто нещо, което е писал. И герои, и сетинг, и потенциал на света за нови произведения в него, всичко е топ ниво. А краят удря така здраво, че за малко да ми излезе сълза. Не знам дали защото е писан в някакъв workshop с други автори, или просто късмет, но звездите са се подредили както никога досега.
След което веднага се върнахме на старата посредствена вълна със Белия Пясък, който е, сега като се замислям, най-тъпия комикс който съм чел последните години. Абсолютно нищо не работи. Героите са скучни клишета, Визуално всичко изглежда еднакво и скучно, в движенията и битките няма никаква кинетика. Който е писал адаптацията си е оставил ръцете. Личи си че е събирал 300 страници в 3. Половината панели не преминават плавно в следващите, а направо се телепортират в тях. Историята прави резки скоци и би било трудно да се следи какво се случва, ако се случваше нещо. Уви, дори това ни е отнето и за целия том нашите хора горе долу достигат до първия град от кампанията и там разбират, че може би ще получат куест (какъв е той, ще разберем във втори том, ако някога седна да го прочета).