Post
by TheGrimReaper » Fri May 20, 2022 12:23 pm
Много неща ми минаха през очите, но ще карам подред, за да не пропусна някой представител на жанра. Като видях колко още яки заглавия излизат до края на годината ми се присра леко, но ще стисна бузки и ще преглътна финансовия удар по сметката си и ще ги прибера в колекцията.
Но да не се отплесвам излишно в словесни трактовки на бъдещите ми филмови придобивки, а да пристъпя към изгледаните представители от началото на годината. Започвам с едно издание на Arrow Films, което е събрало в себе си 12 заглавия от каталога на Shaw Brothers в комплект, където са вложени много усилия и труд, за да достигне в пълния си блясък до феновете. Събрани в 8 диска (+2 OST CD и книжка с най-разнообразна информация за филмите) тези 12 продукции на студиото Shaw Brothers започват с King Boxer (aka Five Fingers of Death) излязъл през 1972 и завършва с Dirty Ho от 1979. Всички (без един) образуват една прогресираща линия на бойните сцени, като всеки следващ беше по-добър от предния по качество, което не знам как се е получило, но аз бях изключително доволен от видяното.
Започнах с едниствения представител, който не беше martial arts, а трактовка на Кинг Конг по азиатски със заглавието The Mighty Peking Man - типичните елементи за такъв тип "зрелище", като миниатюри разбити от човек в костюм на горила, девойка отгледана в джунглата (нещо като Lady Tarzan), пътуване до цивилизацията и последвалото ѝ разрушение са налице, кинематографичните похвати от онова време не са били кой знае какви, но при миниатюрите са се постарали да ги направят що-годе прилични, че да бъдат ритани и блъскани с кеф от човека в костюма. Единственото забавно от целия филм за мен бяха гърдите на девойката, чийто зърна ту се скруваха, ту се появяваха, благодарение на нескопосания ѝ тоалет с който се разхождаше цял филм. След като отхвърлих тази вариация на Кинг Конг се насочих към останалите части от тази колекция и не бях разочарован.
King Boxer забива в познатата посока на отмъщението срещу лошите японци и манджурците, като бойните сцени не бяха от най-високо качество, понеже на места главния герой малко му бягаше темпото и скоростта, която трябваше да притежава. Като цяло добър старт на цялата колекция, но надминат от всеки следващ филм по всеки параграф, но все пак актьорът Lo Lieh не е от калибъра на Gordon Liu, Lau Kar Leung & Lau Kar Wing, макар че, добре се синхронизира със своя персонаж в търсене на вражески тикви, които да разцепи.
След това започнах да гледам The boxer from Shantung и докато се развиваше сюжета все повече се убеждавах, че това вече някъде съм го виждал като история и се оказа, че сравнително добрия филм Once upon a time in Shanghai, където Phillip Ng & Andy On се сборичкаха с лошите японци (за кой ли път) е римейк на този филм. Тук Chen Kuan-tai & David Chiang влизат в ролите на Ma Yongzhen & Tan Si и за мен предадоха доста по-достоверни емоции от по-младите им колеги в по-новия прочит на тази история. Бойните сцени бяха на ниво и с подчертан афинитет към лееща се кръв отвсякъде, като режисьора Chan Cheh (чийто ученик е бил и Джон У) в почти всичките си филми полага основите на трагичния герой, който накрая не оцелява или т.нар. поджанр heroic bloodshed, който достига своята кулминация именно чрез Джон У и неговите филми като The Killer, A better tomorrow & Hard Boiled, макар че започва като млад режисьор именно с филми от martial arts жанра като Hand of Death & Last Hurrah for chivalry.
Следват два филма с обща арка, която използва едно от многото разрушавания на Манастира Шаолин през годините на неговото съществуване - Five Shaolin Masters & Shaolin Temple. И в двата имаме едни и същи актьори изиграващи едни и същи персонажи, популярни майстори от онова време, които се опълчват на злите управници от династия Qing, които като заклети даоисти искат да изкоренят всички основи на будисткото учение и почват гонения из цялата империя на будистки монаси и техните привърженици, като голяма част от тях са тръгнали от Манастира Шаолин. Имаше различия в бойните сцени между двата филма, като онези във втория бяха по-слаби, но компенсираха с по-обогатен сюжет на самия филм, докато при първия имаме блестяща хореография дело на Lau Kar Leung, но по-опростена история за фон, който обаче следва общите положения на събитията. Дори може да се каже, че има последователност между двата, но с леки отклонения.
Следващото дуо е дело на Lau Kar Leung както като режисьор и като martial arts choreographer, набрал достатъчно опит в жанра, докато работи под крилете на Cnahg Cheh, той решава да излезе като самостоятелен творец и тези два филма са силни представители в неговата кариера - Challenge of the masters & Executioners from Shaolin. Първият дава ранните години на известния майстор Wong Fei Hung, преди да достигне иконичния си статут сред общността на владеещите бойни изкуства и в този период той се обучава на Hung Gar (Hung Fist техника, която е позната на Lau Kar Leung, бидейки част от последователите на самия Wong Fei Hung, посредством своя баща Lau Cham, който е бил обучаван от един от учениците на големия майстор - Lam Sai Wing (Butcher Wing, който бива изигран от Само Хун в една от класиките в жанра The Magnificent Butcher). Екзекуторите от Шаолин пък разказват съвсем различна история за Пай Мей (Бай Мей - зависи от региона, където се произнася името), когото видяхме в Kill Bill (изигран от Gordon Liu), непобедимия монах, който е безмилостен към враговете си и само тайна техника може да го победи (по-късно самия Lo Lieh, който играе тук Пай Мей, прави свой римейк под заглавието Clan of the White Lotus), имаше малко джендърски елементи тук, особено когато сина на главните ни герои трябваше да получи есенцията на двамата си родители като в единия случай трябваше да носи традиционни дрехи за момиче, докато тренираше стила на майка си, но това беше необходимо, за да получи neutral stance в боя си с Пай Мей и да може да намери по-лесно неговото уязвимо място, за да нанесе финалния удар.
След тези антични времена се пренесох в Сан Франциско през 70-те години с The Chinatown Kid, където героя на Alexander Fu Sheng се биеше с лоши хора, завзели бизнесите в Китайския квартал на града и тормозещи обикновените хора с рекет и побой. Нещо като България след 89-та, когато мутренските години започнаха своето развитие. Тук имаше и един страничен нюанс за живота на имигрантите в чужбина и как са свързвали двата края, за да оцелеят в това ново и чуждо за тях място, въпреки присъствието на сънародници там. Интересен прочит, който беше доста по-емоционален, отколкото очаквах, имаше повече сюжетни линии в такъв филм, но бяха поднесени приятно, а бойните сцени допълваха това пътуване на главния герой към заветните му цели.
Завърнах се пак в античния свят на доблестни герои с различни умения с участието на The Venom Mob - The Five Venoms & Crippled Avengers. И в двата участват едни и същи актьори, като тук ударението беше поставено върху отделните смъртоносни стилове, които всеки от тях владее и как те допринасят за развитието на историята, първия имаше даже малко мистерия и конспиративни елементи, докато втория прави това, което заглавието казва - събира хора осакатени по различен начин, но придобили боен стил, който се възползва от силните им страни (и крайници), нещо като martial arts film за параолимпийци, където волята е най-големия им съюзник, докато тренират останалите им крайници и сетива за финалния бой с лошите. Бойните сцени бяха феноменално направени и цялата креативност вложена вътре беше на ниво, което ме впечатли много.
Компилацията завърши с два филма, които имаха повече комедийни елементи от останалите и двата с участието на Gordon Liu - Heroes of the East & Dirty Ho - първият беше направен като един огромен турнир между японски и китайски бойни стилове и съчетанието им беше изумително представено на екран, следвайки женитбата между японска девойка и китайски младеж, който обаче не успява да постигне баланс с новата си съпруга и тя разочарована се обръща към своя учител по бойни изкуства (който има и романтични желания към нея) за помощ, който пъ от своя страна докарва своите аверчета, за да тестват жениха какви са му бойните умения и дали е достоен за японката по техните стандарти. Dirty Ho откровено е комедията сред тези филми, като бойните сцени бяха доста шантави, съчетаващи привидно странни предмети като оръжия за отбрана и нападение и по някакъв странен начин всички ми харесаха при изпълнението от главните замесени лица.
Признавам си, че не бях обръщал внимание на продукциите на Shaw Brothers преди, намирах ги за бутафорни с техните смешни декори и прекалено сериозни сюжети, грешал съм дълбоко и сега чакам Shaw Scope Volume Two да излезе и да си го взема за колекцията. Това са филми-класики, изпълнени със задължителните елементи от онова време, със смели герои, със саможертва в името на нещо по-добро, с брилятни стилове и техники, пресъздадени на екрана от наистина талантливи хора с бойни умения, а не просто зализани смехорани с нулева харизма и химия помежду си. Наред с брутални сцени, имаше такива, които показваха по-меката черта от характерите на героите, те не са онези стоически фигури, които не знаят нищо друго освен силата на отмъщението, която да ги води напред. Там се преплитат вяра в доброто, доблест, чест, патриотизъм и съхранение на чисто човешки ценности и желания.
Прекрасен комплект за фенове на жанра, който препоръчвам с две ръце :lub: