Гледано напоследък, Част VI: 2049
- TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 413
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
@Shamajotsi: Ако визираш Герой на Джан Имоу, там Мишел Йо (прав си, това е правилното й произнасяне) не участва, в двата филма играе Джан Дзъ И. Иначе филмите с Мишелката преди Тигър и Дракон са в пъти по-добри от него - Royal Warriors, Yes, madam!, Magnificent warriors, The Tai chi master, Wing Chun, Police story 3 са сред заглавията, които бих ти препоръчал да намериш.
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6582
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Ако ти се пиратства - има го навсякъде с хубаво качество, но няма превод.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Чааакайте малко.
Chip 'n Dale: Rescue Rangers 2022 било същинско продължение на Who Framed Roger Rabbit, а не просто рециклиране на идеята.
Без да е голяма изненада, филмът е скучна поредица тъпи шегички (е, някои ставаха "Oh, we are at The Valley...The Uncanny Valley that is."), както и безброй препратки, не само към фернчайзи на Дисни. Ха, измежду тези препратки харесах най-много тази към MLP:FIM (керъктър дизайнът е, както този от филма от 2017) - единствената неочаквана и положителна изненада за мен.
Chip 'n Dale: Rescue Rangers 2022 било същинско продължение на Who Framed Roger Rabbit, а не просто рециклиране на идеята.
Без да е голяма изненада, филмът е скучна поредица тъпи шегички (е, някои ставаха "Oh, we are at The Valley...The Uncanny Valley that is."), както и безброй препратки, не само към фернчайзи на Дисни. Ха, измежду тези препратки харесах най-много тази към MLP:FIM (керъктър дизайнът е, както този от филма от 2017) - единствената неочаквана и положителна изненада за мен.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Tout en haut du monde (английско заглавие Long Way North) е френско-датски анимационен филм от 2015-та разказващ арктическо приключение вдъхновено от експедицията на Шекълтън, картина на Репин, както и множество други истории свързани с откриването на Северния морски път и покоряването на Северния полюс.
Артът и анимацията са абстрактни и минималистки, но предават добре сюжета и атмосферата.
Фабулата е относително проста и кратка, а за съжаление разчита на няколко твърде неудобни и още няколко неочаквано удобни съвпадения, за да се случи.
Най-силното са вече споменатата почти-призрачна атмосфера и персонажите. Въпреки, че част от последните се предадени с по няколко щрихи, е много лесно да повярваш в тях.
Големи усилия са хвърлени в проучването - изгледа на Санкт Петербург, корабите, оборудването, експедиционното снаряжение, облеклата и пр. Има и някои издънки, но ги приемам, като част от чара на заглавието: френската интерпретация на руските дворянски порядки от 19-ти век, част от документите и надписите на кирилица - твърде съвременна за периода, както и документите които се предполага да са на кирилица, но са смесица от френски и английски (да, френски би могъл да се очаква, но не и английски)... Най-забавното е името на кораба, който търсят в арктическата пустош - "Давай".
Леко семпло и наивно заглавие, но прекарах добри 80 минути с него, вживявайки се в епохата и забравяйки настоящите си грижи. Още, това май ще е най-близкото до fmv играта Morpheus заглавие, което някога ще получим. Към края на филма има няколко сцени, които са сякаш директно взети от там.
Артът и анимацията са абстрактни и минималистки, но предават добре сюжета и атмосферата.
Фабулата е относително проста и кратка, а за съжаление разчита на няколко твърде неудобни и още няколко неочаквано удобни съвпадения, за да се случи.
Най-силното са вече споменатата почти-призрачна атмосфера и персонажите. Въпреки, че част от последните се предадени с по няколко щрихи, е много лесно да повярваш в тях.
Големи усилия са хвърлени в проучването - изгледа на Санкт Петербург, корабите, оборудването, експедиционното снаряжение, облеклата и пр. Има и някои издънки, но ги приемам, като част от чара на заглавието: френската интерпретация на руските дворянски порядки от 19-ти век, част от документите и надписите на кирилица - твърде съвременна за периода, както и документите които се предполага да са на кирилица, но са смесица от френски и английски (да, френски би могъл да се очаква, но не и английски)... Най-забавното е името на кораба, който търсят в арктическата пустош - "Давай".
Леко семпло и наивно заглавие, но прекарах добри 80 минути с него, вживявайки се в епохата и забравяйки настоящите си грижи. Още, това май ще е най-близкото до fmv играта Morpheus заглавие, което някога ще получим. Към края на филма има няколко сцени, които са сякаш директно взети от там.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Everything Everywhere All At Once става филмчето, беше точно каквото очаквах от началния му кадър, и то с минимум спойлери, даже цял трейлър не изгледах. Разбирам телешкия възторг по него, а и га последно време единствено марвел ти е конкуренция у мултивселенски неща, оставаше да не го направиш по-добре от тях. Въобще да се ползва марвел за барометър за качество е лол на кило, нещо, с което и братята русо явно са съгласни, че да са продуценти тук, вместо да се занимават с на дисни диариите (макар да гледам, че ще са зад гърба на Херкулес... та, се тая).
Филмето е сладко, мило, безупречно и просто се оказа, че не е за мен. Реално е епизод на Гъмбъл, разтеглен до над 2 часа. Определено се надява публиката му да е запозната с приличен брой филми не само на сходна тематика, а ми индустрията по принцип, за да се извлече максимума от препратките, че не всичко се ограничава до това да ги знаеш от мемета и обща култура, но има и достатъчно такива, че по-непретенциозните зрители да не се чувстват изолирани.
Абсолютен крауд плийзър е, сигурно ще се гледа поне още веднъж, щото се пука по шевовете от малки забавни детайли. Изненадващо силно включване на Ke Huy Quan, но доста фино и макар да е баси завръщането, не очаквам да бъде наградено. Но ако все пак са останали хора, които вярват, че разните кино-награди значат нещо и Мишел Йо не е солиден претендент в повечето, ще е престъпление. Точно както беше Пам Грийър в Джаки Браун така и този филм е немислим без нея. Просто няма друга актриса с нейното резюме, която да й пасне ролята толкова. Филмът напълно се възползва от реалния свят в кастинг решенията си и повечето са бетон. Според мен единствено дъщерята се дъни, за другите нямам забележки.
Остави ме с мех усещане, но в същото време личи, че е супер качествен филм и ако те хване в правилното настроение сигурно ще много по-приятно, което важи за всеки филм така или иначе. Фактът, че и имаше група тупани, заради които пуснаха филма отново, след като бяха минали 10-15 минути, щото не могат да си намерят залата и местата и еби му макята не помогна.
Филмето е сладко, мило, безупречно и просто се оказа, че не е за мен. Реално е епизод на Гъмбъл, разтеглен до над 2 часа. Определено се надява публиката му да е запозната с приличен брой филми не само на сходна тематика, а ми индустрията по принцип, за да се извлече максимума от препратките, че не всичко се ограничава до това да ги знаеш от мемета и обща култура, но има и достатъчно такива, че по-непретенциозните зрители да не се чувстват изолирани.
Абсолютен крауд плийзър е, сигурно ще се гледа поне още веднъж, щото се пука по шевовете от малки забавни детайли. Изненадващо силно включване на Ke Huy Quan, но доста фино и макар да е баси завръщането, не очаквам да бъде наградено. Но ако все пак са останали хора, които вярват, че разните кино-награди значат нещо и Мишел Йо не е солиден претендент в повечето, ще е престъпление. Точно както беше Пам Грийър в Джаки Браун така и този филм е немислим без нея. Просто няма друга актриса с нейното резюме, която да й пасне ролята толкова. Филмът напълно се възползва от реалния свят в кастинг решенията си и повечето са бетон. Според мен единствено дъщерята се дъни, за другите нямам забележки.
Остави ме с мех усещане, но в същото време личи, че е супер качествен филм и ако те хване в правилното настроение сигурно ще много по-приятно, което важи за всеки филм така или иначе. Фактът, че и имаше група тупани, заради които пуснаха филма отново, след като бяха минали 10-15 минути, щото не могат да си намерят залата и местата и еби му макята не помогна.

Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Fire Island е модерният гей римейк на Гордост и предразсъдъци, който заслужаваме ^_^
And you can't dance with a devil on your back...
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
The Sadness е горфест простотията, за която се шуми от миналата година, че е едва ли не филмовата версия на Crossed (по-късните комикси) и точно като тях е глупаво, с много кръв и извращения, само че тук второто не върви, щото все пак се движи и дупките в бюджета са явни. Червената боя е с маркуча и има тонове карантия, въпреки това тежестта на насилието липсва и ако някой тръгне да обяснява какво се случва във филма човешкият мозък ще затормози слушателя много повече от зрителя. Такива изпълнения по принцип се приемат с цялата доза черен хумор, необходима, за да може някакво забавление да бъде извлечено, но вялата реализация, липсата на адекватни действия, и просто статичността на населението по време на див хаос просто спукват цялата идея. Музиката биваше 

Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
RRR (Rise Roar Revolt) - втория кандидат за филм на годината, след EEAaO, и поредно доказателство, че Doctor Strange MoM е a total disgrace.
Пуснах си го за ебавката след едно възторжено youtube ревю и не съжалавям - очарователно филме тип епичен екшън блокбастър с музикални елементи от братята Индийци (не е боливуд обаче, така че няма много клатете на глава и бомбастични транзиции).
Всичко във филма е чук, саундтракът е 11/10 и ще се слуша яко, хореографиите и операторството са на очакваното космическо ниво. Актьорите се раздават на макс, историята е простичка, но много ефектна. Абе, нямам никакви оплаквания, това ако беше американски филм щеше да е направил милиард в боксофиса и да е събитието на годината, но може ли човек да следи всичко.
9/10
Пуснах си го за ебавката след едно възторжено youtube ревю и не съжалавям - очарователно филме тип епичен екшън блокбастър с музикални елементи от братята Индийци (не е боливуд обаче, така че няма много клатете на глава и бомбастични транзиции).
Всичко във филма е чук, саундтракът е 11/10 и ще се слуша яко, хореографиите и операторството са на очакваното космическо ниво. Актьорите се раздават на макс, историята е простичка, но много ефектна. Абе, нямам никакви оплаквания, това ако беше американски филм щеше да е направил милиард в боксофиса и да е събитието на годината, но може ли човек да следи всичко.
9/10
There are no rules! I'm gonna get you!
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Morbius е филм
Много зле, много евтини ефекти, единствено Мат Смит става за нещо, Джаред Харис не знам защо е там.

Много зле, много евтини ефекти, единствено Мат Смит става за нещо, Джаред Харис не знам защо е там.
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Ок маниаци искам да ви препоръчам един филм на Содърбърг - "No sudden Move" / Без резки движения.https://www.imdb.com/title/tt11525644/? ... _sr_srsg_0 От издаването на филма мина вече много време и е вероятно да сте го гледали, но за всички останали го препоръчвам смело и без колебание. Филм с уникален каст и сценарий с многобройни обрати, истинско удоволствие е да гледаш Содърбърг, какво е забъркал този път за изумително малко пари едва 12 млн. Един съвет не пускайте да гледате трейлър, за да видите сюжета , нито проверявайте кой точно играе, защото има изненада в края на филма. За мен отличен филм приближавайки се твърде към 10/10.
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Scarlet Innocence, корейска секс драма, дето на книга звучи като хорър. Модерна трактовка на традиционна фолклорна история ама с бая люти обрати. След като професор е набеден, че се е натегнал на някаква девойка го пращат на село, докато отшуми свинщината. В последствие излизат доказателства, че нашият е невинен, което не му пречи да забие местно момиче, да й направи дете и в последствие да й бие шута. Обаче нашият почва да си губи зрението след години и селската мома идва да търси отмъщение. То само това беше достатъчно да хване интереса, ама още щу мизерии се случват на героите от началото на филма до финала бе изненадващо. От всяка ситуация бяха изстискали максимално мелодрама, което го прави доста гледаем по един сапунен начин. Като се вземе и факта, че и мъжка, и женска публика има с какво да плакне окото, заснето е красиво, макар на места да евтинее, темпото е бързо, а и умереното времетраене, оценката в imdb 5,9 ми се струва несправедлива.
The Pink Chateau е видео албум на In The Valley Below с музика от тавата им със същото име. Умерено харесах подхода на Halsey с If I Can't Have Love, I Want Power, но при розовото шато грам не може да става дума за история. Празноглава мацка се мотае из имението, където или шпионира голотии или ги вее, докато рехавата музика стриже отзаде. Освен това са турили един много гаден кафеникакъв филтър отгоре, щото няма как да е хипстърия на 100%, ако не изглежда избледняло и с бледи сенки и в крайна сметка е тегъв 1 час.
The Pink Chateau е видео албум на In The Valley Below с музика от тавата им със същото име. Умерено харесах подхода на Halsey с If I Can't Have Love, I Want Power, но при розовото шато грам не може да става дума за история. Празноглава мацка се мотае из имението, където или шпионира голотии или ги вее, докато рехавата музика стриже отзаде. Освен това са турили един много гаден кафеникакъв филтър отгоре, щото няма как да е хипстърия на 100%, ако не изглежда избледняло и с бледи сенки и в крайна сметка е тегъв 1 час.
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Top Gun: Maverick го чекнах най-вече, щото смятам Joseph Kosinski за много визуален режисьор, който знае как да изстиска максимума от високи бюджети и уменията на изключително компетентни екипи. А и целият възторг покрай филма го направи труден за игнориране. Но реално ми доказа само едно - Мисията невъзможна Fallout е епохален заради Хенри Кавил
Оказа се, че доста не ми дреме за модерния том круз, харесвах го га се напъваше да доказва, че е актьор - интервю с вампир, широко затворени очи, ванила скай и покрай тях вкарваше як турбо екшън като втората мисия невъзможна. Нищо не може да се отрече на човека, отдаден е та дрънка и знае какво им липсва на хората, просто не е за мен.
Топ Гън 2 е деветесетарско екшънче с ЕБАСИ бюджета. Много повече Брукхаймър, отколкото Козински. Но поне пичът е стабилен и като опре до техническата част филмът е абсолютно перфектен. Усещането за скорост и натоварване са уловени майсторски. И ми се щеше да се бяха отнесли към сценария със същото внимание към детайла, колкото към сцените с летене. Ма добре, че са над 1 час. Не преувеличавам. Прекарваме страшно много време вътре в самолетите и е пир за сетивата. Звук, монтаж, операторска работа. Всичко е на топ ниво. Т.е. едни 50% от филма са задължителние, останалите по-добре да ги нямаше... или да бяха друго.
Сюжетът е капитан планета епизод. Толкова е наивно и детинско, че срам да те хване. Дженифър Конъли трябва да вземе всички награди, защото е прочела тия реплики и ги казва сякаш ги вярва. И заради хлапашката си трактовка на иначе бая сериозни теми напрежението липсва и единствено безупречната техническа част на филма наистина може да те накара да настръхнеш или да си на ръба на седалката. Просто е като да гледаш формула 1 от шлема на състезател във VR.
Има приятни моменти, кастът е сладък, филмът е откровен и прост без да дразни и разбирам защо много хора ще им допадне. Такъв тип блокбастър не сме получавали отдавна, олд скуул холивуд е, минимум цинизъм, мъжете са мачо, но без да се оливат, освен това са доблестни, самоотвержни, егото е голямо, но братската любов още по-голяма, респект се ръси обилно, а враговете са без имена, лица и каквито и да било човешки характеристики, за да не мислим много-много какво трепем. Изненадващо дронването на цимър тука доста помага и имам положителни впечатления дори от музиката. Американска пропаганда в бляскава опаковка, която по-голямата част от планетата може да гледа без да дава много на червено.

Оказа се, че доста не ми дреме за модерния том круз, харесвах го га се напъваше да доказва, че е актьор - интервю с вампир, широко затворени очи, ванила скай и покрай тях вкарваше як турбо екшън като втората мисия невъзможна. Нищо не може да се отрече на човека, отдаден е та дрънка и знае какво им липсва на хората, просто не е за мен.
Топ Гън 2 е деветесетарско екшънче с ЕБАСИ бюджета. Много повече Брукхаймър, отколкото Козински. Но поне пичът е стабилен и като опре до техническата част филмът е абсолютно перфектен. Усещането за скорост и натоварване са уловени майсторски. И ми се щеше да се бяха отнесли към сценария със същото внимание към детайла, колкото към сцените с летене. Ма добре, че са над 1 час. Не преувеличавам. Прекарваме страшно много време вътре в самолетите и е пир за сетивата. Звук, монтаж, операторска работа. Всичко е на топ ниво. Т.е. едни 50% от филма са задължителние, останалите по-добре да ги нямаше... или да бяха друго.
Сюжетът е капитан планета епизод. Толкова е наивно и детинско, че срам да те хване. Дженифър Конъли трябва да вземе всички награди, защото е прочела тия реплики и ги казва сякаш ги вярва. И заради хлапашката си трактовка на иначе бая сериозни теми напрежението липсва и единствено безупречната техническа част на филма наистина може да те накара да настръхнеш или да си на ръба на седалката. Просто е като да гледаш формула 1 от шлема на състезател във VR.
Има приятни моменти, кастът е сладък, филмът е откровен и прост без да дразни и разбирам защо много хора ще им допадне. Такъв тип блокбастър не сме получавали отдавна, олд скуул холивуд е, минимум цинизъм, мъжете са мачо, но без да се оливат, освен това са доблестни, самоотвержни, егото е голямо, но братската любов още по-голяма, респект се ръси обилно, а враговете са без имена, лица и каквито и да било човешки характеристики, за да не мислим много-много какво трепем. Изненадващо дронването на цимър тука доста помага и имам положителни впечатления дори от музиката. Американска пропаганда в бляскава опаковка, която по-голямата част от планетата може да гледа без да дава много на червено.
- penzata
- Forsaken
- Posts: 2891
- Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
- Location: between the planescapes
- Contact:
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
- penzata
- Forsaken
- Posts: 2891
- Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
- Location: between the planescapes
- Contact:
Re: Гледано напоследък, Част VI: 2049
Андерсън изкара наяве доста потенциал от Том Круз и Адам Сандлър.
The hardest battles are fought in the mind.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests