Claymore wrote: ↑Tue Apr 12, 2022 9:23 pm
Че няма да излезем наглава ясно, но ебавката настрана - некви конкретни story beats (ако помниш), които са ти бръкнали в здравето или другаде?
Мале ама е криндж да си четеш стари мнения
viewtopic.php?f=9&t=7102&hilit=last+of+us
Но тук реално са по-ранни впечатления, а и до края на темата си сменям мнението за прилично количество неща, ама не и за историята. Тя е безобразна. Първо щото засира постижението на първата с отворения финал и поставящ пред играча интересна морална дилема. Тука директно се казва, че джоел е тъпо копеле и затри ебаси пичовете, дека мани, че бяха готови да утрепят дете, макар постоянно да показваха колко са нефелни и баш тия кретени ептем нямат шанс да постигнат лекарство.
Което си е проблем на цялата поредица и въобще на постапокалиптичния жанр като цяло. Ако инфраструктурата липсва - демек транспорт, електричество, оборудване и реално учените и лабораториите нужни, за да възпроизведат лекарството в големи количества, дори да намериш лек пак си преебан на кило, но дори да пренебрегнем тоя малък проблем файърфлайовете от първата игра са последните говеда способни на подобен успех. Но поне служеха за донякъде приемлива гледна точка за разискване на проблема един живот срещу много и къде идва силата на любовта при взимане на решението. Макар, отново, взимайки предвид нивото на некомпетентност дори да не трябваше да убиват Ели, за да извлекат лекарството,
което отново е монументална глупост, ама нека я приемем в името на тежкия избор, но дори да не трябваше, ако бях Джоел пак щях да ги изпотрепа само и само да не пипат детето.
Но беше оставено свободно за интерпретация, показа колко е пораснала Ели, дълбочината на връзката между двамата и сме наясно, че Ели все пак усеща, че говното бая здраво е ударило перката докато е била под упойка и финалът показва много като казва малко.
И всичко това е затрито във втората игра и се почва с едни манипулиращи малоумия и пренаписване на персонажи, за да можем да стигнем до някакъв желан финал. Дори в ходещите мъртви няма толкова натъкмяване на сюжета и ситуациите, за да стигнем до определена развръзка. Томи на финала няма нищо общо с човека от първата игра, че и 90% от втората. Ели да пощади Аби на финала има смисъл, само ако тя самата е видяла историята на Аби като играча, ама Ели не е (поне това можеше да оставят в ръцете на играча). Ели на 19 се държи повече като тийн пикла, отколкото като беше тийнче. Толкова ангст и то след толкова години живеене в апокалипсиса... е аде ся. Освен това всичките манипулативни тактики да не я харесаш са стоварени на нея, именно е дразнеща и мрънкаща, убива кучета, бременни жени и квото там падне за шок фактора, заебава Дина щото Томи я гилтва едва ли не - което е втф на килограм. Джоел и Томи дропят IQ като шампиони щом се срещнат с непознати, които не би трябвало да са там. Въобще братята теглят късата клечка в история, бъкана с къси клечки. И само войсактигна ги спасява.
Да не говорим колко пъти "важни" персонажи са спасени от нещо извън кадър, само щото, най-вече Дина и Ели, които би трябвало да са мъртви още в магазина, като ги хванаха и то от човека, който Ели надра с ножа. Ама не.
От друга страна на Аби са дали Джоел трийтмънта от първата игра, след като се запознава с Лев, за да можем да й симпатизираме, освен това нейният геймплей е по-забавен от среща до среща, плюс и повечето сет пийсес са дадени на нея та получава блокбастър моментите. Поне на Ели дадоха последната мисия, която е и най-добрата в играта, но това е извън темата за наративни издънки.
Много-много се е изприказвало за минусите на ласт ъф ас 2. Преповтаряме се до откат, щото нещата, които не работят, не вършат работа на фундаментално ниво и просто чупят имършън, света и героите, изградени от предишната игра и просто е глупаво. Което не значи, че хората не могат да си се изкефят. Не е като аз да не харесвам огромни тъпотии. Ако вайбът е правилен, дреме ти наистина колко се насира нещото. За мен и мнозина играта се проваля на всяко ниво щом опре до историята си, още повече, че тва нещо дойде с ебаси високото мнение за себе си и се взима толкова насериозно, а в същото време борави с бутафорни концепции и тотално им мисва пойнта.