Препрочитане на Колелото на времето

[Matrim]

Глави 42-47
Резюме: Наближава голямата битка и Ранд много иска да се дуелира с Куладин, защото иначе не било феърплей. Всички му казват, че е откачил (прави са). Мат се чупи точно в деня на битката, защото е чел какво става нататък и знае, че доникъде няма да стигне. Поема командването на тайренците и кайриенците и наритва малко айилски задници. Грандиозна победа, но за жалост далеч не е краят на шайдо. Междувременно, Пророка и Белите плащове се хващат за гушите, защото в пристанището на мегаполиса с 15-те цирка явно спира по един кораб седмично.

Малко ме разочарова битката. Ранд как изобщо виждаше кои айилци са негови и кои лоши? А и тия четири клана, които явно знаеха с помощта на магия, че Ранд държи да спаси Кайриен и трябваше да бързат с неговата скорост, за да има интрига, са доста изсмукани от пръстите.

He had seen Mat climbing toward this tent, and never hesitated in sending Lan in to discover what might come to the surface in idle conversation, alone.

Защото Мат е толкова вероятно да си изплаче душата пред тоя чудесен душеприказчик Лан? За пореден път Ранд-Мат се дъни по всички показатели. Мат хем знае, че е нужен, хем все мисли да бяга - къде точно ще бяга като всички са сигурни, че идва Последната битка? Добре беше в битката, но явно попаднаха на някакви айилски милиционери, щом ги отупаха без да дадат примерно 60 процента жертви от своите.

Did he ever think of anyone now except as to how useful they were?

Всички Деви, които упорито не даваш да се бият, като за начало?

Ранд рече и отсече, че Самаил го издебна и май е прав. Не става ясно, защо не го лошковецът довърши обаче. Отстъпници, сър.

Авиенда като седеше на дрехите на Ранд се питах да не съм отворил без да искам някой ситком в книжна форма. Ама от много тъпите. Толкова не можеше да повика някой гай-шайн или да каже, окей, тръгвам гол, веднага щеше да вдигне бялото знаме Авиенда.

When the cheering finally died down, the giving of oaths of fealty began.

От какъв зор пък се кълнат във вярност на Ранд? Тайренците би трябвало вече да са го правили, а нали ще дава трона на Кайриен на друг (spoiler alert - Елейн). Пита се в задачката в качеството му на какъв се заклеха тия кайриенци без никой да иска това от тях и какво става като дойде новия монарх.

Нинив и компания пак изтрещяха в тесния фургон:

Gaidal Cain was probably glad to get away from the woman. And Birgitte got to wear her hair the way she wanted. Not that that had anything to do with anything.

Нинив без да ще предизвика размирици, малко след това получава и предложение за брак от лука, който, о ужас, дори не се заглежда в деколтето й.

Елейн пък имаше гениалната идея да вземе Церандин със себе си, но въпросната реши, че три слона се търпят по-лесно от Нинив и отказа. Продължава и "скандалът" с панталоните й. В свят с толкова домански търговки и други изкусителки, човек би си казал, че хората ще се впечатляват доста по-малко от такива неща, но явно не. Биргит обаче вкара в действие и копринени чорапи, както беше тръгнало очаквах и жартиери да споменат, но май няма засега. The TV show sure has big shoes to fill in the fanservice department.

[Ghibli]

Много се смях на горния пост Добри наблюдения и култови цитати!

Аз в края на миналата серия глави се бях зачудила къде е Мат в цялата картинка, защото ако имаше един момент да бъде полезен на Ранд и да му помогне по някакъв начин, той беше сега, при планирането на голямата битка. Ситуацията просто си плачеше за някой със свръхестествени пълководски способности. И ето го значи Мат в първата глава от тази седмица, и какво прави? Гледа тавана и планира как да се чупи. Голям приятел, няма що.

На мен пък ми хареса хитростта, която му приложи Ранд и му дадох още точки (на Ранд) за това, че беше осъзнал какъв гъз е Мат и въпреки това не изпитваше горчивина към него.

Самата битка беше интересно написана. Имаше усещане за мащаб, хареса ми и смяната на гледните точки. Също ми хареса, че достатъчно ясно беше описано какво се случва, но без прекалено наблягане на кървища и подобни натурализми. Да живей не-бруталното фентъзи от доброто старо време.

Хареса ми, че за пореден път беше демонстрирано как "колелото си тъче" при Мат. Не ми се видя невероятно хората под негово командване да оцелеят, все пак той има 100+ нива в бойна тактика и в добавка свръхестествен късмет. А и не бяха съвсем без жертви. Дори той самият беше малко накълцан накрая.

Ранд и преди имаше някакви моменти, в които се напрягаше отвъд възможностите си, но тук за пръв път отиде толкова далеч. Идиот и при това нелечим, но донякъде затова го харесвам (все още, докато не е почнал да рецитира имена).

За пръв път съм на страната на Авиенда и девите в прекаленото им шетане около Ранд. Той може колкото си иска да се цупи, но след битката вече стана очевидно, че има нужда от надзор и контрол като малко дете.

Дворцовите схеми не ми бяха особено интересни за четене, кой пребледнял, кой с кого се спогледал, аз не мога да им запомня дори имената на всичките лордове и се надявам да не ни занимават с тях нататък. Не ми се е видяло неестествено цялото множество благодорници да се кълне във вярност към Ранд, все пак не е просто обикновен завоевател, а Дракона (тм).

Интересно ми беше защо Моарейн не дойде с него наистина, дали не иска да вижда отблизо опустошението, или не иска да се замесва излишно като фигура в Играта.

За пръв път май се споменаха конкретни числености на армиите и беше доста впечатляващо.

Жалко наистина, че не можа да се приключи с Шайдо още тук веднъж завинаги.

Последната глава е комедия от началото до края въпреки уж сериозните и заплашителни събития. Нинив си я знаем, Валан Лука не разочарова, Биргит и изненадващо Елейн не остават по-назад. Друго си е да мислиш единствено за това как си облечена, когато всеки миг се очаква да дойде тълпата с вилите. За пръв път май се спомена как някой си мие зъбите, не знам защо го отбелязвам, но ми беше интересно това битово детайлче.

[Yan]

Яки глави като цяло.
Мат продължава да се държи като гъз, но въпреки това остана и донесе победата на нашите. Сега ясно, че Колелото си тъче (да вземе да отвори един магазин за килими вече, че да не иде зян продукцията) и не му оставя много избор, но пак си беше яка неговата част. Както и момента с бастисването на Куладин, което се случи ей така зад кадър

Фиксацията на Ранд върху Самаел е доста дразнеща (както и фиксацията на Самаел върху Ранд... jeez, get a room guys), но донейде беше логично заключението му, че той ще да е намесилия се в случая. Друг е въпросът, че цялото поведение на Отстъпниците ме навежда на мисълта, че по времето на Приказния век добрите са били ОЩЕ по-тъпи (с все Луз Терин) от тях. Иначе нямам обяснение как Сянката почти е спечелила преди Дракона да удари Шайол Гул (Which went really well...).

Нинив доставя комедийната част на талази, но същевременно ствава досадна с това мъжемразство на н-та степен. Коментарът на Раган от предната група глави (“Some man doesn’t know how bloody lucky he is.”) e pure gold и ме кара да съчувствам леко на Лан.

По темата за Шайдо и числеността на айлците - наскоро четох разни неща из WoT wiki-то и съм все по-убеден, че или останалите кланове са чували за контрацепцията и я използват усилено, за да си регулират популацията предвид гадните условия в пустинята и оскъдната храна, или козите на Шайдо са някаква извънземна порода, шампионки по млеконадоя та изхранват тая гмеж + майката природа си знае работата и жените там са свръхплодовити, понеже средната продължителност на живота на мъжете е примерно 20-25 г., а трябва критична маса, за да оцелеят като клан. Е, има го и момента, че Джордан просто може да е зле с математиката...
Кулминацията на тая книга приближава и вече нямам търпение да минем към 6-та, която ми е сред любимите от първата половина на поредицата.

[Demandred]

Доста добри глави като цяло. Това как Мат беше подмамен да си разкрие генералските познания беше хубаво описано, обаче обяснението за целия setup ми се видя доста изкуствено. Кога с Лан въобще са си говорили двамата по-рано, че Лан да забележи, че Мат изведнъж е станал експерт по стратегия и тактика? Но да кажем, че и тук Шарката е побутнала нещата.
А цялото мислене на Мат как трябва да стои надалеч от Ранд и че Ранд трябва да се оправя сам продължава да ми идва нелогично. Дори от най-егоистична гледна точка Мат трябва да му е станало ясно отдавна, че не е случайно, че е таверен и най-близкия му приятел е Преродения дракон. Дори в неговите мисли в тези глави го имаше това:

“Time to leave Rand in my dust. He’s got a bloody Aiel army and more Maidens than he can count taking care of him. He doesn’t need me.”
That last was not strictly true. In some strange way he was tied to Rand’s success or failure in Tarmon Gai’don, him and Perrin both, three ta’veren all tangled together. The histories would probably only mention Rand. Small chance he or Perrin would find any place in the stories. And then there was the Horn of Valere. Which he did not want to think about, and would not.

Въпреки това се опита да изостави Ранд.

Но поне това доведе до страхотните сцени, в които поема командването за първи път. Хаосът на битката бе хубаво описан, Мат почна да праска класически лафове, сложните отношения между различните групи, биещи се на страната на Ранд, също бяха представени добре. Аз лично обаче бих предпочел Мат да не беше убил Куладин собственоръчно и да не беше такъв супермен в боя, а "само" супер генерал, поне за това има обяснение.

He wondered what they would say if they found out he was only a gambler following bits of memory from men dead a thousand years and more. They would be drawing lots for first chance to spit him like a pig.

Така де, кой войник би искал генералът му да има спомените на десетки елитни генерали от миналото? Това въобще няма да е полезно, друго си е да си мисли, че генералът, който е на 21 години, е с нулев опит и познания и просто нещата му идват отвътре...

Бях забравил, че Ранд искаше да се дуелира с Куладин, доста facepalm момент, добре, че го скастриха за това Лан и Авиенда. Тук хубаво беше представено изтощението от преливането и как към края Ранд не знаеше на кой свят се намира. Само се чудя как не го е праснала някоя Дева по главата, че да спре по-рано...

Щеше да е интересно да видим битката и от гледната точка на Егвийн, това си е доста важен момент за нея, бая айилци изтрепа, а за разлика от Ранд и Мат при нея това да убива врагове далеч не е всекидневие.

Ранд най-вероятно планира да даде трона на Кайриен на Елейн, обаче при положение, че Мургейз вече е заявила своя claim за този трон, това можеше да създаде доста щекотлива ситуация. В този момент Моарейн щеше да е по-добра опция, най-малкото не е 2000 мили разстояние, не знам дали Ранд е обмислял този вариант и дали го е обсъдил с нея.

При Нинив и Елейн за първи път от доста време главата не беше особено добра. Толкова време в голям град да няма нито един кораб, пътуващ надолу по реката, която е основната търговска артерия, не е много логично. Разправиите между Нинив, Елейн и Биргит за дрехи и подобни дреболии идват малко прекалени тук. А това, че Биргит все още не знае, че Елейн е щерка-наследница, е тотално неправдоподобно. Това, че Елейн реши, че Церандин ще си зареже слоновете, за да дойде с нея, също беше доста неубедително.

Най-забавният момент определено е предложението за брак от Валан Лука към Нинив.

“Why? Why, to have my children, of course.” He took one of her hands in both of his. “Nana, your eyes drink my soul, your lips inflame my heart, your shoulders make my pulse race, your—”
She cut in hurriedly. “You want to marry me?” she said incredulously.
“Marry?” He blinked. “Well . . . uh . . . yes. Yes, of course.” His voice picked up strength again, and he pressed her fingers to his lips. “We will be wed at the first town where I can arrange it. I’ve never asked another woman to marry me.”
“I can quite believe it,” she said faintly.
....
Luca sighed heavily. “You are the only woman for me, Nana. Let other men choose boring flutterers with their shy sighs. A man would know he had to walk through fire and tame a lioness with his bare hands every time he approached you. Every day an adventure, and every night . . .” His smile almost earned him boxed ears.

Галад въобще не се притеснява, че предизвика масови безредици и бунтове, за да си спази обещанието. Той е решил, че безопасността на Елейн и Нинив е по-важна от разни рандъмляци в Самара, и не му пука колко от тях ще измрат. Изненадващо обаче не вдигна скандал на Елейн, като я видя облечена в прословутите breeches. Това щеше да е черешката на тортата за цялата clothing drama в тази глава.

[Ghibli]

А това, че Биргит все още не знае, че Елейн е щерка-наследница, е тотално неправдоподобно.

Хаха, напомни ми кой момент ми беше най-забавен - добронамерените, успокояващи, вселяващи надежда думи на Церандин към Елейн, че някой ден може някой истински благородник да я избере за наложница и кой знае, може да има късмета да му стане и съпруга, и по-странни неща са ставали

[Ghibli]

Глави 48-53

Нинив и компания се добират до спасителния кораб, като не се минава без малко клане, докато се промъкват из улиците на потъналата в безредици Самара. Започнала е истинска война. Нинив принуждава капитана да качи като пътници и малката тълпа бежанци, събрала се на пристана. Пътуването по реката продължава няколко дни, през които натрупалото се между жените раздразнение се уталожва. Нинив и Елейн отново започват да посещават света на сънищата. Бежанците слизат в следващия град, но три от пътничките решават, че искат да останат с групата на нашите. Всички пристигат в Салидар, където Нинив и Елейн биват посрещнати по седайски уместно и разумно и получават нареждане да се върнат към обучението си. Мъжете им предлагат да организират измъкването им, нашите предпочитат да останат и мъжете също остават с тях. Нинив сключва сделка със Сюан да я научи да влиза в света на сънищата с пръстена, който не изисква преливане, в замяна Нинив ще може да "изследва" Сюан и Леане, както и Логаин. Елейн и Мин провеждат разговор на тема Ранд и бъдещите им отношения, при които ще трябва да го делят помежду си и с неизвестната трета жена.
Междувременно в Кайриен затъналият в управленско ежедневие Ранд бива шокиран от вестта, че Мургейз е мъртва. Надигналата се вина, че е допуснал смъртта на майката на Елейн, го кара да остави всичките си дългосрочни планове за справяне със Самаел в Илиан и да тръгне да убива Рахвин. Опитите на Мат да избяга са продължили да завършват с битки и военни успехи, а хората под негово командване са сформирали "Бандата на червената ръка". Ранд го моли да спре да бяга и да му помогне, Мат продължава да се колебае до последно. Мелиндра изненадващо се опитва да убие Мат и намира смъртта си от ръката му. Оказва се, че е била мраколюбка, подчинена на Самаел. В крайна сметка Мат решава да отиде с Ранд в Кемлин за сблъсъка с Рахвин. Преди да се отправят натам обаче, на пристанището в Кайриен се случва неочаквана среща на нашите с обезумялата от ревност Ланфеар, с доста жертви сред околните. За свой ужас Ранд разбира, че има силите да я надвие, но няма волята да убие никоя жена, дори и Ланфеар. Моарейн спасява геройски всички, жертвайки себе си. Лан усеща зова на стражническата връзка, която се е прехвърлила към някоя далечна неизвестна седайка, и изчезва в посока другия край на света. Ранд прочита прощалното послание на Моарейн и разбира, че това развитие на събитията й е било предсказано в Руйдийн и че е очаквала участта си, а алтернативните развития са били още по-ужасни. Девите, достигнали предела на търпението си, с крайни мерки принуждават Ранд да им позволи да се бият за него.

* * *

Страхотни глави, страхотно написани. Вероятно всички сте продължили и сте прочели оставащите три глави до края, аз обаче спрях на така подходящо падналата се за последна 53 глава.

В частта с Нинив и компания се случиха доста неща. Хареса ми поетичното описание на сражаващия се Галад:

Then he did dance, all his grace turned in an instant to fluid death. He did not stand against them; he carved a path into their heart, a clear swath as wide as his sword's reach.

Пътуването с кораба ми се видя безкрайно, въпреки че продължи само няколко дни - вероятно заради разбърканата хронология, с която Джордан го описва. Имаше някакъв wtf-момент, в който Нинив използва силата, за да ужили капитана. Не знам колко умно беше да не използват преливане в града дори когато животите им бяха в опасност, а после да няма проблем да се забързат по реката с изкуствено усилен вятър.

Това как седайките посрещнаха Нинив и Елейн им докара много квалификации от моя страна. Зачудих се защо изобщо продължават с идиотските традиции на Кулата, при положение че са извън нея и обстоятелствата само биха приветствали промяна. По някакъв странен начин в самата Бяла кула порядките им не ми правеха такова негативно впечатление, но тук в походни условия ми се сториха абсурдни. Имаш значи една от най-силните жени от хилядолетия, която е отишла на опасна мисия, постигнала е значим успех и се връща с ценни артефакти и сведения, и какво правиш? Шъткаш й да не говори без позволение. И това е тяхна потенциална колежка, с която скоро се очаква, че ще бъдат на едно ниво формално, само дето ще е по-силна от тях. Изобщо, това ме накара да се замисля, че традициите с подчинение към по-висшите и възпитание чрез труд и наказания работят само в типа заведения, при които учениците изкласяват и ги пускаш да си ходят по живо по здраво, а в Кулата би трябвало да е по-колегиална атмосферата, дори и само защото е по-практично и здравословно, когато се очаква да съжителстваш със същите тези възпитаници в дългосрочен план.

За разговора на Елейн и Мин мога да коментирам само, че няма отърваване от Берелайн!

Частта с Ранд започна сравнително скучно и рязко набра сили. Много добре е написана и много ми хареса. И тук няма отърваване от Берелайн! Хареса ми моментът, когато Ранд спря да бъде добричък и включи сарказъм и отдавна оправдано раздразнение:

What is it - six days you've been avoiding me? Have you brought me more good news?

Моарейн пък включи познатия режим на говорене на мъгляви мъдрости... Хареса ми моментът, когато даваше наставления на девойките, един от онези горчиви мигове, които изпъкват на препрочитане.

Епизодът с Мат и Мелиндра би тежал повече, ако не беше точно в тези глави, но все пак дошлият от нищото опит за убийство беше запомнящ се и шокиращ момент.

Но естествено, следващата глава със смъртта на Моарейн затъмнява всичко останало. Този момент е емоционалната кулминация на книгата и, по мои усещания, на цялата поредица до момента.

Конкретно тези две изречения ми създадоха усещането за нещо голямо, казано с малки и прости думи:

Moiraine was slight, a small woman. Her weight did not disturb the wagon at all as she pulled herself up.

Писмото ѝ до Ранд е един малък шедьовър. Сбогом, Моарейн, ти беше прекрасна. Ще ни липсваш. Прощаването с Лан също хваща за гърлото.

Spoiler: show

(Знам, че се връща по-нататък, но аз това не съм го чела все още. Но ако искате да обсъждате със спойлери, не се притеснявайте от мен. Аз го слагам в спойлер за всеки случай.)

[Yan]

Главата с Моарейн си е кулминацията в тази книга, поне като емоционален заряд, така че Джордан има голяма браво от мен.
Пътуването с кораба и на мен ми се стори безкрайно и протяжно, но айез седайската мъдрост в отношението с 2/3 от wonder girls отбора е "черешката на тортата". Въобще как на тия кухи лейки не са им подпалили плевнята през вековете си остава една от мистериите на сътворението и причина за всички световни нещастия и вероятно за резултатите от изборите в БГ.
Частта с Ранд и девите за първи път ме постави на страната на девите. Въобще цялото му желание да маморва де що има фуста води само до проблеми. Остави ги да си мрат геройски, бре овчарче... Те за това са учили. Ей на, ако беше свитнал Ланфеарката овреме, щеше да спестиш на интернета безкрайно много часове дискусии и безумни фенски теории, ама не би.
Единствения недостатък на главите е, че правят остатъка от книгата да изглежда доста underwhelming.

[Matrim]

Вероятно всички сте продължили и сте прочели оставащите три глави до края, аз обаче спрях на така подходящо падналата се за последна 53 глава.

Аз се замотах и едва днес прочетох и тия глави. Малко зле ги разделихме и останаха малко за финал, ама карай.

Хубави са, но взе наистина да ми писва от самоизпълняващите се пророчества на Джордан. Моарейн не просто знаеше какво ще стане, но и предприе куп стъпки, за да може да стане. Вместо да каже, примерно, "Абе хора, знам, че утре идва Ланфеар, дай да вземем малко Мъдри, да направим един кръг от 13 и да я обесим първото дърво, а?". Толкова ли щеше да е зле същите неща да станат само, че без Моарейн да ги организира? Знам, че идеята е обреченост, съдба и т.н., но как да вярва на тия пръстени като един от вариантите бил Ранд да се залюби с Ланфеар, нещо, което просто няма как да стане?

Освен това Ланфеар имаше една задача - да пречука Егвийн, и това даже не успя да стори. Да се маха!

Чувството на вина при Ранд е добре предадено, но останалите твърде малко са ядосани от неговото безкрайно маморване на жени (изключая Девите, които му казаха да престане с тия глупости).

За разговора на Елейн и Мин мога да коментирам само, че няма отърваване от Берелайн

Rent-free living!

Епизодът с Мат и Мелиндра би тежал повече, ако не беше точно в тези глави, но все пак дошлият от нищото опит за убийство беше запомнящ се и шокиращ момент.

Така е, но е също и поредният пример за айилско малоумие - спокойно можеше да го заколи докато спи или е обърнат с гръб към нея, тя взе, че му даде шанс да се спаси. Ранд реагира доста равнодушно, поредният пример за това колко повърхностно е приятелството му с Мат. Да убиеш жена е ултимативната травма за тия хора все пак, но след половин страница разговор преминаха на други теми. Мат извади и късмет, че всички повярваха без никакъв проблем, че Мелиндра е Мраколюбка, иначе можеше да загази.

Политическите интриги пак са слабички. Кайриенците не можаха да измислят друго освен да пробват да вкарат някоя хубавица в леглото на Ранд (а Девите бляха някъде, нищо, че уж шипват Ранд и Авиенда), тайренците и те си нямат идея какво правят. Егвийн крие от Ранд къде са бунтовничките седайки, все едно той може да иде и да ги изтребе до крак ако реши.

Егвийн чу хвалбите на Моарейн за генералските умения на Мат, но в следващата книга хич няма и да си спомня.

Хареса ми как (отново) се сдобриха Нинив, Елейн и Биргит, последната дръпна и хубава реч за страхливостта:

“If I thought Moghedien was hunting me,” Birgitte said finally, “I would run. If there was no other place to hide than a badger’s hole, I would wriggle in and curl into a ball and sweat until she was gone. I would not stand in front of one of Cerandin’s s’redit if it charged, either; and neither is cowardice. You must choose your own time and your own ground, and come at her in the way she least expects. I will take my revenge on her if ever I can, but that is the only way I will. Anything else would be foolish.”

Но преди да се сдобрят Нинив пак имаше топ комедийни моменти:

Nynaeve ground her teeth. Catch her complimenting the woman again, no matter what she did. Come to think of it, any man in the Two Rivers could have shot as well at that range. Any boy.

She limited herself to one sniff when Elayne ostentatiously added the a’dam to her things, though from the look she got in return, you would have thought she had made her objections known at length. By the time they left the wagon, the quiet could have been chipped and used to chill wine.

Само едно сумтене, царска милост.

Весело беше като Нинив беше шокирана, че капитанът на кораба бил женомразец, тя такива не била виждала.

Women cost a man money, they fought like alley cats, and they caused trouble. Any and all trouble a man had could be laid to women, one way or another. Neres expected half of them to be rolling on the deck clawing one another before the first sunset.

Strawman Has a Point - за жените в Колелото, that is.

Still, it was the women who caught her heart. They had no more prospects than the men, no more certainties, but most had more burdens. None had a husband with her, or even knew if she had a husband alive, yet the responsibilities that weighed them down also kept them moving. No woman with grit could give up when she had children.

И разбира се, в "матриархата" в Рандланд, само жените се грижат за децата, мъжете са заети в кръчмите явно.

Битката в града беше зрелищна и напрегната, но малко умря драмата като не убиха даже и един от нашите, ако си спомням правилно. Но то с Галад и Биргит на тяхна страна, май можеше шиенарците и да пият по две бири, вместо да се бият.

Това как седайките посрещнаха Нинив и Елейн им докара много квалификации от моя страна. Зачудих се защо изобщо продължават с идиотските традиции на Кулата, при положение че са извън нея и обстоятелствата само биха приветствали промяна.

Аз се зачудих как изобщо са намерили новачки и Посветени, които да се присъединят към бунта. Вече много пъти стана дума, че сюжетът твърде често зависи от това седайките да са по-големи идиоти и от средностатистическият коментатор на статии в интернет, в един момент човек престава да ги взима насериозно.

[Demandred]

Много се замотах и аз този път, малко впечатления и от мен:

Бях леко разочарован от главата със саможертвата на Моарейн. Цялата постановка на ситуацията идва твърде нагласена заради пророчествата, както и Мат каза. "Хайде да ви водя на дока, ама няма да ви кажа защо". Толкова айилски Мъдри има, които могат да преливат, обаче за момента това тотално се игнорира. Дори Ранд си мислеше, че Ашмодеан прелива толкова слабо, че е наравно с някоя от Мъдрите. В другит етомове изведнъж се оказа, че има стотици Мъдри, които могат да преливат силно. Иначе самата поява на Ланфеар и всичко след това беше много хубаво описано и Ланфеар took being a crazy ex-girlfriend to a whole new level. Блокажът в съзнанието на Ранд, който не му позволява да наранява жени, е наистина много тежък, донякъде и заради Луз Терин, разбира се. Ланфеар го измъчваше по всевъзможни начини, но дори това не успя да го накара да се вземем в ръце и да я убие. И дори и след като други жени загинаха заради тази слабост на Ранд, все още не може да се отърси от нея. Много силна е и сцената в която Сюлин умног използва точно тези предразсъдъци на Ранд, за да го накара поне малко да влезе в час и да позволи на Девите да се бият.

Интересно, че тук Ранд е твърдо убеден, че Елейн няма да му прости за смъртта на Мургейз, обаче в следващите книги тотално забрави за това.

Мат за малко и той да си го вземе пак поради малоумната мания на жителите на Две Реки да не нараняват жени, но поне при него инстинктите понякога успяват да излъжат блокажа, а после късметът го покри, като реши да даде на Мелиндра последен шанс да го наръга.

При Нинив и Елейн нямаше толкова драма, но ми хареса как Елейн и Биргит въпреки дребнавите разправии с Нинив преди това веднага взеха мерки да помогнат на Нинив, когато тя призна какво я мъчи. Хуморът продължава да е на ниво тук.

Elayne put a supporting arm around Thom; he responded by refusing to lean on her and beginning to recite a tale in High Chant, so flowery it was difficult to recognize the story of Kirukan, the beautiful soldier queen of the Trolloc Wars.
“She had a temper like a boar caught in briars at the best,” Birgitte said softly to no one in particular. “Not at all like anyone close by.”

Терзанията на Нинив за това колко пари ѝ се налага да харчи са забавни, обаче при положение, че това са пари на седайките, малко не ми е ясно защо не ги харчи с лека ръка, особено като вече наближиха Салидар. Поне успя да се пребори със скъперничеството и раздаде доста пари на бежанците. Елейн също, но при нея е очаквано, а тя заслужава похвала за това, че и доста време отдели за грижи за децата на бежанците. Забавно беше и как Елейн отряза Фаолайн, когато тя взе да им се репчи:

“Are you still souring milk for a hobby, Faolain?”

Друг забавен момент беше като Нинив си мислеше за Арейна:

What she did not quite understand was why she liked Areina best. It was her opinion, putting this and that together, that nearly all of Areina’s troubles came from having too free a tongue, telling people exactly what she thought. It could hardly be coincidence that she was harried out of one village so quickly she had to leave her horse behind after calling the mayor a pie-faced loon and telling some village women that dry-bones kitchen sweepers had no right to question why she was on the road alone. That was what she admitted to saying. Nynaeve thought a few days of herself for example would do Areina worlds of good.

Галад горкия остана без пари, за да спасява сестра си. Интересно дали тя му е предложила да му възстанови парите, платени за превоза с кораба, или е знаела, че няма начин той да приеме пари за такова нещо. Друго, за което се зачудих, е как е убедил колегите си да му помогнат за цялата операция.

Това как седайките посрещнаха Нинив и Елейн им докара много квалификации от моя страна. Зачудих се защо изобщо продължават с идиотските традиции на Кулата, при положение че са извън нея и обстоятелствата само биха приветствали промяна. По някакъв странен начин в самата Бяла кула порядките им не ми правеха такова негативно впечатление, но тук в походни условия ми се сториха абсурдни. Имаш значи една от най-силните жени от хилядолетия, която е отишла на опасна мисия, постигнала е значим успех и се връща с ценни артефакти и сведения, и какво правиш? Шъткаш й да не говори без позволение. И това е тяхна потенциална колежка, с която скоро се очаква, че ще бъдат на едно ниво формално, само дето ще е по-силна от тях. Изобщо, това ме накара да се замисля, че традициите с подчинение към по-висшите и възпитание чрез труд и наказания работят само в типа заведения, при които учениците изкласяват и ги пускаш да си ходят по живо по здраво, а в Кулата би трябвало да е по-колегиална атмосферата, дори и само защото е по-практично и здравословно, когато се очаква да съжителстваш със същите тези възпитаници в дългосрочен план.

Това, което прави цялата ситуация още по-нелепа е, че всички седайки много добре знаят, че като станат Айез Седай Елейн и Нинив ще са доста над тях в йерархията (която се базира на това колко силно може да преливаш) и ще могат да им го върнат тъпкано за всички наказания и за цялото третиране като глупави деца.

[Ghibli]

Използвам случая, че още не е писано за следващите глави, за да допълня, че много ми хареса моментът със срещата между Том Мерилин и Гарет Брин и репликите им "приличаш ми на един човек", добър момент беше

Иначе, някак не ми е направил негативно впечатление моментът със следването на пророчеството, може би защото все пак самата концепция за Колелото предполага някаква предопределеност и че не може да се рита срещу Шарката. Иначе щеше да е хубаво, ако Моарейн беше впрегнала малко мъдри да й помогнат

Не съм съгласна, че Ранд се отнася безчувствено с Мат. Според мен нямаше какво да направи за него, освен да помълчи съчувствено.

Освен това Ланфеар имаше една задача - да пречука Егвийн, и това даже не успя да стори. Да се маха!

[Matrim]

Не съм съгласна, че Ранд се отнася безчувствено с Мат. Според мен нямаше какво да направи за него, освен да помълчи съчувствено.

Повече се тюхка за разни рандъм Деви, отколкото за приятеля си от детинство. Ако Мат беше Матилда, подозирам, че Ранд щеше да приеме по-драматично новината, че гаджето й за малко да я убие. От друга страна, тогава нямаше да са приятели because Men are from Mars, women are from Venus.

Глави 54-56
Резюме: Ранд телепортира малка армия айилци в Кемлин. Рахвин обаче не е вчерашен и е приготвил капани плюс десет милиарда тролока (приблизително). Вижда сметката на Мат и Авиенда със светкавици. Ранд съвсем изтрещява и превключва на режим Берсерк (-5 protection from Lews Therin, -10 wisdom). Междувременно Нинив и Сюан си спретват бой включващ скубане коси в стил "плейметки се карат за футболист". Могедиен изненадва Нинив, но Нинив я пленява хитроумно. Тя научава за плана на Ранд и решава да посети Кемлин за всеки случай, пък било и в ТАР. Не щеш ли, тя успява да изненада Рахвин от засада, което дава възможност на Ранд да го довърши с белфир. Това съживява Авиенда и Мат и всички, които са си казали "Like You Would Really Do It" се чувстват като прорицатели. Накрая става най-важното - някой убива Ашмодеан, това поражда приблизително 48356042 теории (но аз бях прав!). Мургейз и тя прави нещо там накрая, ако на някой му пука все още.

Още помня как при първото прочитане четях с такъв юруш и плам, че някак успях да изпусна момента, в който Мат и компания си го взеха и после като Ранд се дивеше, че са живи аз се чудех какво става.

Прескачането от битката в Кемлин към дърленията между Сюан и Нинив е доста странен похват, но като цяло я яко как очистиха Рахвин благодарение на отборната си игра. Могедиен пак злорадстваше вместо набързо да утрепе Нинив и Биргит, как смятате дали нашите хора ще си вземат поука или ще позволят не след дълго на Отстъпничката да избяга?

Чувството за вина у Ранд е добре описано, вече и Луз Терин е все повече в играта.

Начинът, по който Нинив преодолява страха си е чудесен и въобще развитието й в този том е на много високо ниво, с някой изключения.

Импликацията, че Брин е напляскал Сюан е повече от очевидна. Head, meet desk.

Aviendha, behind Rand’s saddle, clung tightly to him, breasts pressed against his back, until the very moment he dismounted.

Какво ключово уточнение!

Нинив продължава да мие чинии и всички да я командорят. Джордан твърди, че се е вдъхновявал от boot camp порядките. Проблемът е, че като станат войници, хората вече нямат контакт с тормозилите ги сержанти, лейтенанти и не знам си какви там. Пък и едва ли често минават генерали през базовия лагер само за да потормозят новобранците. Да не говорим, че седайките имат много малка нужда от военни порядки, доколкото се бият с противници, които могат да им направят каквото и да е страшно рядко. Как се очаква примерно Фаолайн и Нинив да работят заедно в бъдеще остава дълбоко неясно.

Виждаме с какви подробности сул'дамките (или изпълняващите ролята като Нинив) усещат емоциите на даманетата. Това прави цялото нещо още по-гнусно.

“And you knew who Siuan is, that she used to be the Amyrlin Seat. I’ve never mentioned that in Tel’aran’rhiod. Never.

Защото, викаш, има куп жени на име Сюан, с пронизващ поглед и постоянно използващи рибни метафори, а?

Ранд подмолно не спомена пред Нинив, че Лан е вече обвързан от Зелена. Явно Берсерк ефектът е изтекъл и го е дострашало.

Салдейците весело пратиха 9000 кавалеристи след Мазрим Таим, Погибелта кучета я яли, явно.

Ашмодеан си го взе. Няма да спойля кой го уби, но начинът по който беше разкрито това беше толкова тъп, че подразни дори и хора като мен, които бяха горди, че са познали.

Толкова много тролоци имаше в Кемлин, че съмненията по нататък какъв е бил "лорд Гебрил" и за какво се е борил са доста трудни за вярване.

Мургейз реши да се бори с мъж, който може да прелива с помощта на... Белите плащове. Хубаво, ядосана е на Кулата, но все пак, това решение е в топ 10 на най-глупавите в поредицата, а има такава огромна конкуренция.

[трубадур]

Аз само да кажа, че тоя том вкара Нинив в топ 3 на любимите ми персонажи в поредицата (Ранд и Мат са другите два, Елейн крета подир тях, ама ся се трепя с десетата книга и е лега тегавина, а мацката има сериозно самостоятелно участие там). Сред третостепенните има по-яки разбира се, но ще изчакам да приключи всичкото преди заключенията и да видя кво ще се случи с любовта на живота ми Верин.

[Ghibli]

Аз изпаднах в дупка от нямане на време или сили и затова пиша едва сега. Иначе чинно си бях прочела всичко без частта на Мургейз, вчера най-накрая седнах и си я довърших и нея.

Почвам отзад напред, защото ми е най-прясно. Мургейз значи обикаля инкогнито из Андор и впоследствие из Алтара, и по тази причина на спътниците им не им е позволено да показват по някакъв начин коя е, и Таланвор я нарича просто Мургейз Все пак се дава някаква обосновка на решението й да отиде при белите плащове - макар и в едно изречение, но се споменава, че е обиколила доста хора и никой не е показал готовност да я подкрепи. Явно просто не вижда друга възможност. Епизодът с нея беше от една страна успокоение, ако някой се е притеснил, че наистина е мъртва, а от друга страна, с този завършек - още един клифхенгър, в допълнение към другите два в линиите на Нинив и Ранд. Това май е първата книга, която завършва с толкова много и толкова големи въпроси без отговори.

Ако се върна при Ранд, в началото, когато дочу разговора на мъдрите, и аз се зачудих заедно с него какъв е големият им план с Авиенда. Ян казва, че е точно това, което изглежда - да я вкарат в леглото му, аз заедно с Ранд смятам, че това е голяма тъпотия и се държа за тънката надежда мъдрите да имат повече класа. Моментът с гърдите си е аниме-класика, ако обичате! На мен ми беше по-забавно как тръгна да я сваля от коня и така се заплесна, че чак Мат го отбеляза

Хареса ми пътуването през портала, като цяло тази книга имаше много по-малко фентъзи усещане (лично за мен) и това, че вкараха малко повече "магия" на финала дойде добре.

Аз сега забелязах, че хората около Ранд умряха при атаката на Рахвин (включително Ашмодеан, да не го пропускаме), но е странно, че не го помнех изобщо, все пак не е маловажен детайл. Сега не успях да се трогна по очевидни причини, но на първо четене ефектът се предполага да е по-значим. Самият Ранд също многократно беше на ръба да бъде убит от Рахвин или завладян от Луз Терин, като цяло битката беше подобаващо епична като за бой с един от най-силните отстъпници. В ТАР сътвориха такъв погром, направо не знам как не видяха сметката на времепространството със всичкия този белфир. Ранд, не помниш ли за какво те предупреди Моарейн в началото на книгата? Е, благодарение на това имахме щастлив край. Единствено Ашмодеан изтегли късата клечка, по ирония - насред разсъждения за смисъла на съществуването. Забавно беше, че не помнех, че тук е прословутото "Ти? Не!" и затова се изненадах подобаващо заедно с него

Даврам Башийр с неговата мини-армия беше интересно включване. Сценката с виното ми хареса. Появата му ме накара да се зачудя точно колко некомпетентни са в Бялата кула, че да не могат да го проследят, докато се шматка с 10 000 човека буквално под носа им. Между другото, така и не стана въпрос за писмата на Елайда и Алвиарин до Ранд в предишните глави, бяха интересни. Пореден щрих в описанието на Елайда като лидер. Интересно ми беше дали са планирали да играят лошия и добрия полицай, или Алвиарин е написала своето послание тайно от Елайда, но и в двата случая подходът им е много грешен.

Хубаво беше преплитането на частта с Нинив в битката на Ранд, хареса ми, че тя без да го планира, направи точно това, което беше казала, че е целта й - помогна му. Интересно ми е какво ще стане с Могедиен и коя е била тя, защото не помня, но доколкото разбирам, развитието там няма да е много задоволително

[aiva]

Включам се съвсем ненавреме (две години по-късно), но не знам в коя от всичките теми за колелото да пиша. Предвид името на тази, се включвам тук.

Покрай сериала препрочетох Окото на света и се оказа, че доста неща съм позабравила. Реално погледнато, изключително много неща се случват в тази една книга и беше интересно да ги видя през нова (към 15 години по-възрастна) призма. Най-големият ми takeaway в тази посока са колко глупаво се държат момчетата - говорят, когато не трябва, пипат, каквото не трябва, държат се като туристи, докато уж бягат за живота си... като цяло се усещат като доста по-наивни и млади, отколкото на предишния ми прочит. Другото е колко различни ми се струват героите от това, което помня за тях, главно защото много от тях още са съвсем недоразвити. Мат и Егвийн са абсолютно безлични и не разбирам как успяхме да научим толкова малко за тях тази книга. Нинив пък изглеждаше по-разумна и нейните глави ми бяха може би най-интересни. Моарейн е подобаващо заплашителна и успява даже да изглежда подозрителна, тоест някак е по-логично, че не й се доверяват. За този ефект допринася и нещо, което бях забравила - според историите, с които са отраснали нашите герои, Айез Седайките са предизвикали The Breaking и се смята, че повечето са dark friends. Нищо чудно, че никой не им вярва!

Като цяло ми беше приятно да си припомня историята и особено първата половина ми беше супер интересна. Имаше две неща, които не ми харесаха. Едното е, че ми се сториха прекалено много главите, в които Ранд и Мат пътешестват сами до Кемлин и по пътя се редуват срещи с поредния добър дядо, който им помага, с поредния мраколюбец, който ги напада. Най-милите ми спомени от може би цялата поредица са именно главите, където нашата групичка бяга от силите на Тъмния, обаче точно този епизод ми дойде прекалено проточен. И другото са сънищата, който им праща отстъпника - това вече просто не е похват, на който съм фен, и хем бях прекалено много, хем прекалено подробно описани. Това всъщност е едно от малкото неща, които ми харесаха повече в сериала - където ги имаше, сънищата бяха кратни и доста creepy. Само трябваше да ги има през целия сезон, не само в началото. Другото е, че махната Зеления човек, той ми се стори супер ненужен.

И понеже неминуемо трябва да се направи сравнение със сериала, книгата не е никак лош изходен материал, който можеха да си променят по свой начин и пак да направят нещо страхотно. Но чисто от гледна точка на плот са променили някакви неща, които в книгата са си напълно задоволително обяснени и в резултат сериалът само губи. Пример за това са:
- защо Моарейн потапя ферибота
- защо групичката решава да използва Пътищата
- защо изобщо отиват към Окото
- и въпреки горното ми оплакване, трябваше да има поне малко от травъллога на Ранд и Мат.
- Ранд рандъмли разпознава някаква планина до Тар Валон ми беше доста ненамясто, доколкото в книгата той разпознава планината от сънищата си.

И за финал, трябва да спомена началото. На първо четене си спомням колко объркан ми беше прологът, почти нищо не разбрах и така не се върнах да го прочето по-късно, като имах повече контекст. Сега обаче ми беше много надъхнащ и ми се ще да успеем да го видим в цялата му прелест някъде в сериала.

[трубадур]

Като гледам, тая тема си взе с налъмите, та едва ли ще насмогвате, та викам да си спамя тука наволя, освен ако нямате планове да възобновите четенето.

но ще изчакам да приключи всичкото преди заключенията и да видя кво ще се случи с любовта на живота ми Верин.

Та, почти съм на финала на първото Сандърсън включване и...

Spoiler: show

Spoiler: show

... фак! Верин беше дъ бест. Сред скритите лимонки на поддържащите персонажи тя беше най-разкошната. Ши уил би мист. За разлика от оная разчорлената моарейн.

Ако не друго, ако не беше тая тема, никога нямаше да дам шанс на най-яката епична фентъзи поредица евър! Та, благодарности, хора. Не помня откога фентъзи ме е въвличало толкова. Даже не мисля, че е стокхолмски синдром. Реално си давах прилична почивка през книгите. За нещо, дето почва като властелина за бедни да стигне до ниво, дека си го турам до толкин без да се замислям. Прекрасно е. Джордан и Брандьо са мвп-та отде и да ги погледне човек. Ся да видим кво остава с последните 2 книги.