Гледано напоследък, Част VI: 2049

[Martix]

Както обикновено съм назад с материала. Сега си проверих Imdb-то и от 50-тина филма, които съм изгледал тази година, само 9 са от 2021, така че нямам много база за сравнение. Все пак, here goes

Топ филми:
1.Spider-Man: No Way Home - достави могъщо по всеки възможен показател, от метамемета, през добре написана емоционална история, че чак до усещането за маса и инерция при ударите в бойните сцени. Във MCU е, без много зор, най-добрия филм от endgame насам, и силен contender за топ 5.
2.Zack Snyder's Justice League - най-въздействащата underdog история за последното десетилетие, и нямам предвид филма.
3.The Matrix Resurrections - въпреки техническите некадърства се добра до топа ми поради малкото конкуренция. И все още е най-добре написаното матрица нещо от оригиналът насам. Огромният кибернетично-пънкарски омазан в шит(постинг) среден пръст, който Лана показва на всеки, който има нужда да го получи е безпрецедентно събитие в новата история на киното. И дори само заради trivia deep lore, като врътката с мъжете около Тринити (нео, бота, и отражението на нео), или пък това, че бандата, написала белия заек е IRL започнала кариерата си в клуб на име матрицата, този филм си заслужава.
4.Last Night in Soho - от по-слабите и лесно забравими филми на Едгър Райт, но все пак е филм на Едгър Райт

Разочарованията на 2021:
The Suicide Squad - очаквах доста повече енергия и креативност, а то се оказа доста средняшки марвел-лайк филм, едната гигантска звезда пролет не прави, този път поне не беше Уил Смит, а истинска звезда.
Dune: Part One - сериозна адаптация, която при друг режисьор и франчайз щеше да бъде по-високо оценена, но да ми изскачаш с тази половин купичка претоплена манджа е напълно несериозно, като follow-up на монументалния Blade Runner 2049 (филм, който без колебания вкарах във favorites списъка си - елитен лист от едва 100-тина произведения, които са ми хванали окото през дългия ми изпълнен с кино опит живот). Запазвам си правото да ретконна мнението си ако втората част оправи вкуса на първата.

[tigermaster]

Аз класация няма да правя, понеже миналата година почти не гледах нови неща, а и последните две години ми се сливат доста. Пък и гледах най-вече сериали и филми, с които да си изключа мозъка след работа. Най-сериозният ми филм за миналата година май е "Дюн", сметайте. Сигурно той ще ми е на първото място. Другото няма значение.

[Roland]

Аз изгледах бая работи, особено лятото като ходенето на кино беше ок. Без да ги класирам, ей ги моите:


Дъно 5:
The Conjuring: The Devil Made Me Do It - Слабявиня отвсякъде, нула съспенс, безсмислен едитинг и единственият плюс беше хлапето от Wandavision и фактът, че позеснатият младеж беше хубав.
Venom: Let There Be Carnage - Разбирам, че тоя франчайз е за личните драми на гей-двойката Еди и Венъм. Но това не оправдава тоталното некадърие на сценария (земи тоя свръхзвуков любовен интерес за чувствителния към звуци симбионт дафък?) и БУКВАЛНАТА ЛИПСА НА ВТОРИ АКТ.
Old - Няма такова некадърно писане, няма такива некадърни диалози, няма такъв недомислен сюжет... Т.е. типичен Шаямалан. "What's your name and occupation?"
Candyman - Не знам, някои хора супер много го харесаха, но за мен беше тотално разочарование, при все посланията и ре-тематизацията спрямо оригинала. Или може би точно заради тях.
Halloween Kills - It kills my love for the franchise mostly. Ебаси ужасния боклук...



Имаше потенциал, но не му се съвсем получи 5:
Snake Eyes - Всъщност имаше хубав филм скрит някъде изпод кофти мотивацията и недомисления сюжет, ама не му беше даден шанс да се случи.
A Quiet Place Part II - Като цяло нищо му нямаше, но и с нищо не ме хвана, особено след тоталния шедьовър, който е първа част.
Reminiscence - Не е уместно да имаш най-гризълд ноар детектив типажа в Холивуд в момента и най-фем фатал актрисата в Холивуд в момента, и резултатът да е толкова фласид. Просто не е уместно.
House of Gucci - Естествено, като филм на Ридли Скот, фокусът не беше където трябва и ритъмът беше напълно в джаза, но ако всички играеха във филма, в който Ал Пачино и Гага играеха, а не в странния водевил на Джаред Лето или спотаената драма, в която бяха Джеръми Айрънс и Адам Драйвър, тоя филм щеше да е шедьовър.
The Green Knight - Определено най-добрият филм в тая петица, но според мен страда яко от това, че дълго време не е ясно, че е деконструкция и инверсия на оригинала, а не адаптация.



Връх 5:
Spider-Man: No Way Home - Не знам има ли нужда да обяснявам.
Eternals - На много хора не им хареса тоя филм, но за мен митосът беше страхотен, кастът беше безупречен, визията беше уникална и въобще, разширяването на вселената в тая посока ме изкефи силно. Плюс, една от най-яките музикални теми в иначе твърде нефелната музика на MCU.
Malignant - Камп шедьовър. Който не е съгласен, не го е разбрал
Free Guy - Епика, хумор, страхотни разсъждения върху естеството на изкуствения интелект, Раян Рейнолдс at his fucking best, Тайка в най-арч ролята си до момента... Ready Player One WISHES.
Shang-Chi and the Legend of the Five Rings - Най-добрата superhero origin история за последните пет години, easily.


Honorary Mentions:
Dune - Страхотна епика, невероятно постижение, епичен каст, но си остава половин филм и последният половин час на тоя половин филм е цяла трагедия.
The Matrix: Ressurections - супер мета, супер амбициозен, същевременно много интимен филм. Хареса ми, но и ме обърка в някаква степен, а екшънът никой не може да ме убеди, че умишлено не струваше. Има начини да дадеш среден пръст на кунг-фу маняците без да опираш до посредственост.
Pig - Разкошна драма, която остана под радара заради абсурдната си концепция.
Lamb - Мега странна хорър алегория, която до ден днешен не съм сигурен дали ми хареса, или не, но определено си струва вниманието.

[Litz]

Как лети времето. @Roland станва/симпва, Раян Рейнолдс , а като че ли беше вчера, когато не го харесваше.

[Roland]

Как лети времето. @Roland станва/симпва, Раян Рейнолдс , а като че ли беше вчера, когато не го харесваше.

Бая назад във времето трябва да отидеш, аз отдавна съм му фен.

[трубадур]

Много се наденах снощи с двойна доза болка (в съседната тема за четенето ще е допълнението като ми се допише), ама снощи стана ясно, що спиндермена и шанг чи са толкова окейни. Eternals и черната вдовица буквално бидейки филми правени у гъз връща баланса и марвел за 2 за 2, дет се вика... в пълнометражните си напъни. Ся остава Сам Рейми да изкърти с доктор стрейндж и направо не ми се мисли колко боклуци ще трябва да пуснат, за да компенсират, тъй като явно им е непосилно да изпраскат повече добри филми от слаби.

И тъй като още ме държи - къ се прави епична фентъзи сай фай опера 101!!!!!

Почваш като Alone in the Dark с параграфи текст. Едно е Blade Runner 2049 да отвори със стилно надраскана информация и бързо да я махне, тука сме минион про шрифт бяло на черен фон и тамън да се махне изскача нов ред глупости, дет се вика все едно за първи път отваряме уиндолс мувимейкър и сторителинга е трудно нещо. Само за да преминем в дебилна екшън сцена, където, за да ни покажат колко са куул нашите невинен рибар си взима, че 3 минути по-късно синът му с благоговения да гледа тия нещастници, които явно демонстрират, че имат уменията да не го оставят сирак. Барабар с тва, че си ръсеха лавчета през цялото време и тотално насраха заплахата от нефелно изглеждащите гумени чудовища, които мязат на кретенски рип-оф на warframe зергите.

В дизайно отношение зверовете далеч не са единственото нещо, задигнато от warfrwame, само че където в играта е вдъхновено и уникално, тука е лабаво, а като почнаха да говорят за праймове се попиляхме от смях. Следват снимки от играта, естетически са толкова се припокриват, че срам да те хване, докато в комикса нещата са далеч по-дженерик и типични за марвелията, като става дума за злодеите.

Spoiler: show

Ма заеби дизайна, тва трябва да са най-скучните и лишени от химия хилядолетни пустиняци. Ни един не пасва на другия, по-голямата част кур кенеф не могат да играят, като салма хайек най-чупи с некадърност, толкова не вдъхва респект или да има аурата на "знаещата", а останалите са като мухи без глави. Култ беше и като каза "бъдете свободни", роб старк й вика "како, чеки, неща ма" и тя му се зъби да си знае мястото, ама иначе да прави квото иска - дъ фак, ма офцо!. Разбира се един от най-тачените и стабилни корейски актьори Ma Dong-seok не беше ползван по предназначение, но човекът има тонове харизма, та дори с тая нелепица успяваше да свърши нещо. Кит Харингтън имаше приятно включване и скритата лимонка на ходещите мъртви Lauren Ridloff винаги е приятна изненада. Останалото е НАТФИЗ нивото със сценарий все едно писан от някоя родна амбиция, ала ваня щерева.

Самият сценарий ми е любимото навързване на сцени без цел и посока, че и вътрешна логика, бъкани с толкова вяли персонажи, че дори именитите актьори са оставени да се мотаят из сцените като загубени сирачета. Обратите са Но като претрепаха салма бая ликувах, ама няма отърване от флашбаковете и трябваше да я траем още с фъфленето й и застрелян поглед. Нищо не научиха от наруто да го еа, а поуката е, ако ще го правиш не прекалявай, ама в повечето случаи е по-добре недей положението като опрем до история на персонажи... особено след като вече си ги убил. Вече не ни пука, бе. Дреме ми кво е било в миналото, след като си е взела.

И сериозно, остави това, че важни открития на човечеството, подбудени от нуждата са ни просто подаръци от роботи, ама ква е тая тъпа и слабо реализирана идея за интелигентен живот, и че единствено хората специално на нашата планета го притежават? И мани другото, че са нужни, за да се роди нещо, което си кибичи у ядрото на планетата. Зими тая ментална сила, дето явно притежаваме, че някак си нящото да има достъп до него... но тия драскачи наясно ли са с бройката на бозайниците, птиците и мекотелите преди да им ебем майката? Знам, че 7 млрд. звучи епично, ама сме нищо в сравнение с това, което ни е предхождало. А дори и сега, просто количеството добитък, който трепем пак ни превъзхожда като бройка, че и като мисловна дейност. Явно че пак отиваме в проблема на матрицата, що са ти хора, като кравите са по-добри батерии, и е ясно, че няма как да рилейтнем на горките животинки, но този филм е безобразно глупав и му се дразня на всяка спънка.

И обратно на дизайна все пак - толкова плосък филм с подобен бюджет е просто обидно. Толкова да мяза на бозав телевизионен филм от едно време, дори нетфликс вкарват повече динамика в кадровката, монтажа и декорите си от статичната мизерия, която обгражда героите. Костюмите бяха очаквано потресаващи и пластмасови, това явно е новата тенденция. Важно е да изглежда зле и неудобно, практичността е за загубеняци.

Абсолютен провал, в пъти по-зле дори от тор 2, дори май е по-слаб и от черната вдовица, а нейният филм определено беше марвелското дъно. Но като злощастна комедия е злато. Ни една от шегите не лови, ама да му се подиграваш през цялото време важи за около първия час, след това скуката наистина убива всякакво търпение. И нямаше да ме боли толкова, ако поне космосът имаше някакъв мащаб и въобще даваше усещане са масивност и епика. Пауър пойнт презентация на произволен астероид, направена от лумпен в 7 клас влачи повече тежест.

пп. боливудският номер беше тотално лишен от енергия и цвят, като всичко останало във филма и беше обида за тоталната всеотдайност на индийските чиляци

[трубадур]

The Spine of Night съществува. В традициите на хеви метъл и всичко на ралф бакши (до там, че и постерът да е в пъти по-култов и як от целия филм), хубаво е да се знае, че дори през 2021 няма как да направиш ротоскопинга да изглежда добре. Иначе е фентъзи та дрънка с много кърваво насилие и грозно нарисувани хора, по-голямата част, от които без дрехи, космически хорър елементи и въобще много депресия и кофти случки.

Гласовете са четени от изненадващо висококалибрени хора и заедно с музиката, барабар с наистина красивите фонове изнасят филма. Щото чисто тоя тип анимация просто не мога да го понасям и прави гледането твърде тегаво. Този стил определено пийкна още 1983-та с Fire and Ice и малко модернизация, докато възхваляваш старото нямаше да е зле. Пак е от по-любопитните заглавия в анимацията, особено тази за възрастни, правена от западни чиляци, но тия 90-тина минути се влачеха болезнено.

[Martix]

Eternals се оказа манджа с грозде.
Плюсовете са страхотен екшън и най-красивите ефекти в MCU филм от Doctor Strange насам, приятна музика и интересно светостроене, което надгражда митологията на MCU, без да я чупи безвъзвратно.
Минусите са много, кой от кой по-досадни, и най-лошото е че филмът има огромен потенциал и можеше със малко повече усилия да се превърне в модерната класика на марвел.
Леки спойлери в поста надолу.

Spoiler: show

Най-големият проблем на филма, поне за мен, е сценарият. Ако го гледаш без да се зачиташ много много в субтитрите, действието изглежда като голямата работа. Филмът се носи като древногръцка трагедия, случват се неща по-големи от живота, разглеждат се тежки философски теми като смисъла на живота, жертването на един живот, за да се спасят милиони и тн. Но писането във филма за мое огромно съжаление, не достига разбиране на разглежданите проблеми по-голямо от ниво за 2-ри клас. За разлика от другото голямо марвел меме, Thanos was right, при което танос беше пълен морон и вери мъч не беше прав, тук никой от героите дори не се опита да зачекне аргументите на отсрещната страна. Филмът на няколко пъти направо в прав текст задава въпроси от рода на "Кой живот има по-голямо право да съществува" и отговорът винаги е един и същ, "хората от земята, защото така". Другия голям въпрос "къде бяхте през цялото това време", всъщност получава горе долу адекватен отговор, който поне технически не е plot hole, но не е и особено задоволителен, все пак, както се разбира от филма, планът на Танос е бил огромна заплаха за плановете на Вечните, така че обяснението, не му се бъркахме щото не е девиант се дъни на няколко нива. Изобщо, сценария демонстрира едно неразбиране на собствените си философски аргументи и отново и отново казва едно нещо, а след това прави друго без acknowledge на двуличието.
Диалозите са пълно дъно, хуморът е насилен като едно време в първа и втора фаза, и е още по-малко смешен. Това може би е най-бездарно написания им филм от много време насам. Превръщането на Вечните в пълноправни хора също е развито с умението на тийнейджър, пишещ Хари Потър фенфикове. Всичките вечни се избиха да влизат във връзки и любовни много ъгълници почти едновременно, след като хилядолетия са си живуркали нормално без тая драма. Айде, това можем да го атрибутнем на нерви и неизказани работи, но то е само предвестник на един друг признак на слабо писане. Всичко се случва едновременно. Целият сценарий се държи на плюнка, дъвка, и много много съвпадения. Точно в една седмица се случват къмто 3 независими едно от друго светоизместващи събития, всяко от които трябваше да си има собствен филм. Към това добавете и още няколко сюжетни драма двигателя, като случките с (A)Тена и сръдните на Друиг, които просто ни бяха сервирани без обяснение и нямаха място да дишат между другите събития в иначе доста бавния и скучен (за mcu ниво) филм.

Мога да рантвам още доста, дори не съм зачекнал актьорската игра и sideline-ването на индийските връзки до ролята на comic relief, но мисля да приключвам поста. Финалната ми оценка е, че филмът е провал, но този ръкав на MCU има много потенциал, и ако се вкарат тези герои и митология в следващи филми, нещата може и да се получат много по-добре.
7/10

пп. Не слушайте трубадура, нищо общо нямат със Warframe дизайните от филма. Всичко е очевидно окрадено от StarCraft, origin историята на вечните е едно към едно със тази на протосите, чак до ролята им на ектерминатори на зергския рояк.

[Dr. Horrible]

На мен Eternals и Black Widow са ми двата по-любими от четирите марвелчета за годината

[penzata]

tick, tick... Boom! - историята на Джонатан Ларсон, преди създаването на мюзикъла Rent. Историята на филма се базира на втория мюзикъл на Ларсон със същото име. Режисурата на Лин-Мануел Миранда допринася много за великолепната преплетеност на сюжета, а Андрю Гарфилд за пореден път показва колко страхотен актьор е. Адски, адски силен филм.

The Power Of The Dog е кино, каквото обожавам да гледам. Чутовна кинематография.
Сравняват литературния първоизточник (който още не съм чел, но ще се поправя) със "Стоунър" (която съм чел) на Джон Уилямс и под режисурата на Кампиън усетих подобна сходност на тихо отчаяние и живот във вакум. Кастът е чудесен, а Къмбърбач е чутовен, чутовен. Абсолютно великолепен филм.

The Harder They Fall, вторият уестърн, и като цяло втория филм, на Jeymes Samuel, със страхотен каст - Джонатан Мейджърс, Зази Бийтц, Реджина Кинг, Идрис Елба, Лакийт Станфийлд, Делрой Линдо, - прилична история, добра режисура, готин съвременен саундтрак и като цяло хубава визия, но някак всички тези елементи не бяха обединени по няй-добрият начин, за да се получи нужната хомогенна смес (може би вината идва и от това, че гледах филма след "power of the dog"). Хареса ми, но през цялото време, докато го гледах, имах чувството, че нещо (съществено) липсва.


п.п. Project Power - Джейми Фокс, Джоузеф Гордън-Левит, хапчета за суперсили, ама не баш, екшън, ама не баш (в смисъл, скучен екшън, с едно изключение), изпортен сюжет. Общо взето, ако ти се губят два часа, става, иначе, няма сми.

[Litz]

King's Man не беше скучен, и ми харесаха някои моменти в него, като някои от битките, но определено най-слабия от поредицата. Нямаше emotional core. Главният лошковец и разкритието беше втф.

Имаше некви определено гнусно сцени, а на места зеленият екран и калпавото му монтиране си личаха от километри.

[Litz]

Защо никой не е казал колко брутално як е новият West Side Story???? Разкошен просто. Рейчъл беше разкошна, но любимци ми бяха Риф и Анита. Толкова добри бяха. Сцените с боевете в мюзикъл бяха по-ударни от половината екшън филми. Стейджингът на балконската сцена беше невероятно красиво направен. Елгорт беше скучен, но Тони принципно е скучен, пък и имаше химия с Мария. Пък и е хубаво, човек да гледа мюзикъл с хора, които могат да пеят.


А и единия от Джиновете беше мега секси.

За скандала около Елгорт не знам как да коментирам, защото не е като да не вярвам на обвиненията, колкото ме дразни медийния наратив, който едва ли не го изкарва изпечен педофил и крийп,, който кортва малки момиченца, а човек като прочете разбира, че тези 17 годишни, са били на 17, когато Елгорт е бил на 19-20, и не виждам нищо педофилско.


Като сме на тая тематика гледах и Licorice Pizza, който доста хора обявиха за расистки и педофилски. Аз не споделям тази критика. Филмът е добре режисиран, добре заснет, добре изигран, очарователен, но дееба нема толко празен филм. Сигурно е най-слабият филм на ПТА, толко празен филм рядко има. Не разбирам всеобщото благоговение на критиката. Ако някой го е гледал и вижда неква дълбочина, ще си радвам да ми обясни, щото филмът е кух, та дрънка, колкото и добри елементи да има

[tigermaster]

В поредни дни изгледах първо първата половина на "Последният дуел", а после - "Рашомон", който досега не бях гледал по някаква причина, но се надявах да ми пооправи вкуса от произведението на Ридли Скот.
Не, Ридли, милениълите не са ти виновни, че филмът ти се провали, просто филмът ти не става. Хубавото - визията и битките. Бен Афлек е пич. Появи се брат Джером от сериала "Кадфаел" и в момента, в който заговори, го познах веднага. (Брат Джером е най-гнусното келеме, което изобщо се е появявало в криминален сериал. Много ме кефи.) Актьорите като цяло биват. Лошото - сценарият е просто малоумен, заради което и не догледах филма. За какъв дявол изобщо им трябваше да разказват една и съща история от различни гледни точки, като втората просто потвърди първата и затвърди впечатлението, че героят на Адам Драйвър е абсолютен боклук?
"Рашомон" се справи блестящо с това. Там разказите бяха напълно различни. В първия

Spoiler: show

разбойникът на Тоширо Мифуне беше романтичен герой, на когото жената се отдаде по своя воля, а после той се хвърли в героичен дуел със силен воин за сърцето й. Във втория разказ, от гледната точка на жената, той беше изнасилвач и страхливец, а тя - вярна съпруга и жена, толкова прекрасна, че мъжът й се самоуби от срам, че не можа да я защити. После излезе и истината - че и тримата замесени са кой от кого по-зле.

В "Последният дуел" - нема, брат, още в първите минути от гледната точка на героя на Адам Драйвър става ясно, че човекът е тотално прасе, което със сигурност е извършило престъплението, в което го обвиняват. Оттук нататък какво да ми дреме за различните гледни точки? Третата - на жертвата - нещо различно ли ще покаже? Понеже не ми се вярва. Жалко, защото, всъщност, битките са наистина добре изпипани, а толкова добре направени рицарски брони и костюми в цялост не мисля, че изобщо съм виждал в друг филм. Това обаче не ми стига. Може би ако филмът ме беше хванал в друго настроение, щях поне да го догледам. Обаче... Ами не.

[трубадур]

"Рашомон" vs "Последният дуел"

То не е честно

Как да е, поне гледай последното млатене или направо скролни през версиите с деймън и драйвър, така или иначе третата история се води реалната и там са развръзките. Да се пропусне тази на драйвър обаче означава скипване на бен афлек, а той е мощ тука. Но сценарият Е проблемът на филма, но от друга страна така показана историята поне потапя, стига човек да му е до това, в атмосферата. Ама и жената беше така - супер филм от техническа и актьорска гледна точка, ама някак кух. То и на мен ми трябваше да ми слегне известно време, че наистина да го оценя. Просто е толкова изпипан, че е рядката работа, където безупречната опаковка ме кара да си затварям очите за недъзите.

И реалният дуел е върховен (минус дебилните каски с полу-отворени визьори, ама скъпи актьори, кво да се прави, требе се вижда мутрата). Толкова изкъртващ, брутален и гнусен е, че е впечатляващо преживяване, особено пък в холивудски филм. А ако дадат оскар за звук на дюн, а не на дуела, ще е престъпление.

[Jen]

The Power Of The Dog е кино, каквото обожавам да гледам. Чутовна кинематография.
Сравняват литературния първоизточник (който още не съм чел, но ще се поправя) със "Стоунър" (която съм чел) на Джон Уилямс и под режисурата на Кампиън усетих подобна сходност на тихо отчаяние и живот във вакум. Кастът е чудесен, а Къмбърбач е чутовен, чутовен. Абсолютно великолепен филм.

Жесток сценарий също, тоя тип драматургии, дето градят конфликт върху някакъв вид огледални конструкции, които все се разменят и пързалят зрителя, са ми от най-любимите. Но кинематографията, да, нищо чак зашеметяващо и в същото време с поредица от нестандартни решения се разбърква уестърн канона дори само през визуалния език. Много ми хареса съпоставянето на външно и вътрешно пространство и външна-вътрешна опасност оттам, включително с целенасочената препратка към Андрю Уайът, дето по тоя повод разбрах, че бил нарисувал над 300 картини на прозорци през живота си. Също странното снимане на пейзаж с дълги обективи и така "събирането" на пространствата. Мисля, че е време да падне тая година най-накрая и последният недостъпен за жени frontier на Оскарите. От актьорите на мен Джеси Племънс ми е абсолютният връх тук, другите трима са изначално зададени да са силни по един или друг начин, а той е прозрачен, нон-пърсън някакъв, и не знам как успява така да се застопори на краката си в тая касапница там като най-стабилното и истинско нещо, може би единственият съществуващ мост между цивилизацията и другото.